Решение № 2948 от 28.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330119087 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД о т Г. Р. С., ЕГН ********** срещу Община ПЛОВДИВ за сумата от 272 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – платени разходи за закупени 2 броя автомобилни гуми с вентили, вследствие на ПТП, настъпило на 9.12.2023 г. , при преминаване на автомобила на ищеца през необезопасена дупка, намираща се в гр. П. ул.*****№ ****. Ищецът твърди, че на 09.12.2023 г., сутринта заедно с приятелката м у А. Х., пътували с лек автомобил „*****“, с peг. № ******, собственост на**** му Ц.Г.С. през Околовръстен път в посока към ул. „*****“ град П.. Когато стигнали кръстовището между ул.„*****“ и ул.“*****“, направи ли обратен завой, придвижвайки се в най — дясното пътно платно на ул. „******“, за да завия т на първата пресечка вдясно. Твърди се, че колата се е движела с ниска скорост, съобразена с предвидената, съгласно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП. Непосредствено преди да направи десен завой, на ул.“*****“ *****, неочаквано, автомобилът пропаднал в предната с и ясна част, чул се силен пукот . Видял огромна дупка, пълна с вода, като предната дясна гума била разцепе н а . ила от пропадането в дупката. Дупката била незабележима, необезопасена и необозначена с предупредителни знаци. Обадил се на телефон за спешни случаи 112, като по-късно пристигнали на мястото на инцидента полицаи, които съставили Протокол за ПТП № ****** г. Видно от протокола, полицейските служителите удостоверили наличието на необезопасена дупка на пътното платно с размери - 130/80/12. След това ищецът посетил сервиз за гуми „******“, като там му казали, че нямат 1 налична от вида на спуканата гума *******, с размери 185/65R15, поради което е необходимо да я поръчат от оторизиран дилър в Г.. На 13.12.2023 г. му се обадил по телефона служител на „******“ ООД и заяви л, че не могат да изпълнят заявката за поръчаната гума, нито за друг вид гуми, без да дадат обяснение. Ищецът се обърнал към друг сервиз, но поради липса на гума от вида ******* закупил два броя гуми от друг вид за безпрепятственото и балансирано придвижване на автомобила. Гумите били закупени от автосервиз „******“ с марка ********, на обща стойност 272 лв.

От ответника е подаден отговор. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, както и механизмът на ПТП, наличието на причинноследствената връзка между претендираните вреди и ПТП.

Счита, че до увреждането се е стигнало, поради съществувалата на място влошена метеорологичната обстановка, като се касае за случайно събитие, за което О бщина Пловдив не носи отговорност за непозволено увреждане. Релевира при условията на евентуалност възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът не бил спазил правилата на движение в съответствие с чл. 20 от Закона за движение по пътищата , както и не бил съобразил метеорологичната обстановка и не бил реагирал достатъчно бързо и адекватно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения протокол за ПТП № ******, неоспорен от страните, се установява, че органите на полицията са посетили мястото на инцидента, като са установили съществуването на необезопасена и необозначена дупка с размери 185/65/15 в крайна дясна лента на пътното платно на ул. ******** В протокола са описани и щетите по процесния автомобил, а именно: предна дясна гума *******.

По делото е разпитан св. А. Х., която е очевидец на събитието, тъй като се е возела с водача на процесния автомобил в същия ден и час. Тя казва ,че колата попаднала в голяма дупка на пътното платно, която била пълна с вода.

Времето било мрачно, но не валяло, а колата се движила с ниска скорост.

Дупката нямало как да бъде заобиколена, защото и в трите ленти имало движение на автомобили. В резултат на пропадане в дупката, дясната гума на автомобила била срязана. Обяснява, че Г. купил две гуми, защото не могъл да намери гума от същия модел и размер в сервизите.

Представена е справка от НИМХ – Пловдив, от която се установява, че в процесния период е валял дъжд.

Изслушана е САТЕ, която не е била оспорена, от която се установява, че описаните в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.

По отношение на стойността за щетите, вещото лице ги е определило в 2 размер на 275,26 лева, като съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като същата има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод на тази работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение по чл.

49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вредаимуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД ), като в тежест на ответника е да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. Когато вредите са причинени в резултат от бездействие, за да е противоправно бездействието, следва на сочения деликвент да е предписано нормативно задължение за действие. От изложеното следва, че за да е противоправно бездействието на служители на общината, трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по обезопасяването на общинските пътища на територията на общината. Подобно законово задължение за общинат а да поддържа общинските пътища безспорно е уредено в нормата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗП. Посочените разпоредби задължават ответника, в рамките на изпълнение на посочените тези норми правомощия да организира поддръжката на общинските улици, в т.ч. на процесната ул ица в гр. Пловдив, чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане поддръжката на трето лице.

Общините са длъжни да изпълняват правомощията си по такъв начин, че да постигат целта на закона – да създават условия за ползване на общинските пътища съобразно тяхното предназначение без да се причиняват вреди на лицата, които ги ползват, респ. да се постига добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Механизмът на ПТП се доказва посредством събраните в хода на делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля, както и от представените писмени доказателства и приетата 3

САТЕ. По отношение на стойността за възстановяването им, съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. В този смисъл от събраните доказателства в чрез разпита на свидетеля , който е пряк свидетел – очевидец на инцидента се установява, че колата е попаднала в дупка на улицата. Свидетелските показания са последователни и непротиворечиви, дадени са в резултат на преки впечатления, тъй като свидетелят се е возел заедно с ищеца в колата по време на настъпване на инцидента, а наред с това и кореспондират и на останалия събран писмен доказателствен материал.

С оглед изложените правни изводи, настоящият състав намира за доказано по делото, при условията на пълно и главно доказване, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма, а именно, че колата на ищеца е претърпяла увреждане в причинна връзка с попадане в дупка на общински път - улица на територията на Община Пловдив, за която няма данни да представлява частна собственост в резултат от бездействие на служители на ответника по поддръжка на пътя, представляващ общинска собственост. По отношение на поддържането на улицата, представляваща общинска собственост, приложение намира разпоредбата на чл. 31 ЗП, която вменява на общината като юридическо лице задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава изграждането и поддържането на подходяща настилка, респ. сигнализиране на препятствията по пътя, които създават опасност за движещите се по него МПС и физически лица, и отстраняването им във възможно най- кратък срок. Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, също задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно дефиницията в пар. 6, т.

37 от ДР на ЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Наличието на нарушение на пътната настилка на улицата поради наличието на дупка и съответно на несигнализиран участък по пътя, по който преминават коли и който е станал причина за настъпилата злополука е следствие на противоправно бездействие на служителите на общината, във връзка със задълженията им за поддръжка и ремонт на пътната настилка, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.

Относно размерът на обезщетението:

Съгласно разпоредбите на чл. 51 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая, на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на вредите съобразно изслушаното заключение е в размер на 275,62 лева, представляваща пазарната стойност за възстановяване на вредите. Настоящият състав не споделя релевираното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане 4 се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване - чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. При установения механизъм на инцидента се налага извод, че по делото не се установи поведение на ищеца, което обективно да е създало възможност за настъпване на инцидента и да е улеснило механизма му. Не е установено пострадалият д а е предприел действия или бездействия, които са инициирали, допринесли или улеснили механизма на настъпване на инцидента. По правилата за разпределение на доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от ответника фактически твърдения се считат за неосъществени в обективната действителност, поради което и поради своята недоказаност възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно.