Определение № 3693 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3693 гр. София, 15.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002102953 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 9432 от 27.05.2024 г., подадена от Х. С. Х. чрез адвокат М. К. от АК – В. срещу въззивно Решение № 390 от 25.04.2024 г. по в.гр.д.№ 330/2024 г. на Окръжен съд – Бургас.

Ответницата по касация С. М. М. е депозирала отговор чрез адвокат Т. И. от АК – Бургас.

Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 2132 от 19.10.2023 г., постановено по гр.д.

№ 8666/2021 г. на Районен съд – Бургас, с което: (1) на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е прието за установено по отношение на касатора (ответник по иска), че ищцата (сега - ответница по касация) е собственик на терен с площ от 14 кв.м., защрихован в жълт цвят на комбинираната скица - приложение № 1 към основното заключение на вещото лице М. М. (л.

62 по делото на РС), приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, които 14 кв.м. представляват част от собствения на ищцата С. М. М. имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], която площ поради грешка неправилно е заснета като част от съседния имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], собственост на ответника Х. С. Х.; (2) на основание чл. 109 ЗС Х. С. Х. е осъден да премахне изградената ограда между имот с идентификатор №*** по КККР на [населено място] и имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

От фактическа страна е прието за установено, че съгласно н.а.№ 75 от 12.09.1974 г., т. VI, д.

№ 3088/1975 г. на нотариус при РС – Бургас ищцата се легитимира като собственик на ПИ 1

№ № *** по КККР на [населено място], който по действащия регулационен план на кв. Л., [населено място] представлява УПИ * в кв. 13, идентичен с бивш парцел *, в кв. 13, по плана на [населено място]. От своя страна, съгласно н.а.№ 94 от 29.11.2007 г., т. V, рег.№ 8150, д.№ 660/2007 г. на нотариус № * ответникът се легитимира като собственик на ПИ № *** по КККР на [населено място], който по действащия регулационен план на кв. Л., [населено място] представлява УПИ *, в кв. 13, идентичен с УПИ *, кв.13 по плана на [населено място], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с цех за печене на ядки.

От основното и допълнително заключение на в.л. М. М. е установено, че първият план на [населено място] е от 1932 г. и е само регулационен. По този план двата имота попадат в кв.

7, като настоящият имот на ищцата попада в УПИ *, а по-голямата част от настоящия имот на ответника попада в западната част на УПИ * и по-малката - в източната част на УПИ *.

Със Заповед № 71 от 23.02.1971 г. са одобрени кадастрален и регулационен план на [населено място]. По този план двата имота попадат в кв. 13, като имотът на ищцата е идентичен с УПИ * с площ 838 кв.м., а имотът на ответника е идентичен с УПИ* с площ 889 кв.м. - като част от имот пл.№ *, за който са отредени и съседните УПИ от запад и изток.

Общата граница между двата процесни имота на кадастралния и регулационния план е отразена като съвпадаща права линия. Регулацията за имота на ищцата по този план не е приложена само за източната граница на имота, където граничи с друг неин имот, но е приложена относно границата с процесния имот, която е останала непроменена с тази по предходния план. Действащият регулационен план на кв. Л., [населено място] е одобрен със заповед № 831 от 25.10.1991 г. По действащия план двата имота попадат в кв. 13. Имотът на ищцата е идентичен с УПИ * с площ 839 кв.м. Регулацията не е материализирана само за източната граница на УПИ *, като съседният имот на източната граница е също на ищцата.

Имотът на ответника е идентичен с УПИ * с площ 864 кв.м. Процесните два имота са предвидени за ниско жилищно застрояване до 10 м. височина. Относно имота на ищцата регулацията от 1991 г. съвпада с кадастъра от 1971 г. във всички посоки. По плановете от 1932 г., 1971 г. и от 1991 г. регулацията между двата процесни имота не е претърпяла промени. От приемането му до момента не са налице изменения на действащия регулационен план относно процесните имоти. Съгласно представените скици-извадки на процесните имоти и приложените документи към представената неодобрена преписка за изменение на КК, сега действащият кадастрален план е одобрен със Заповед РД-18-9 от 30.01.2009 г., като по кадастралната карта на този план регулационните граници между двата имота не са отразени като имотни, поради което вещото лице е посочило, че грешка в кадастралната карта относно границата между двата имота е заложена още към момента на одобряването на кадастралния план през 2009 г. Границата между ПИ *** и ПИ *** е изменена със Заповед № 18-1333 от 03.02.2021 г.

От приложената от вещото лице комбинирана скица на л. 66 въззивният съд е констатирал, че имотната граница между процесните имоти по кадастралния план, одобрен през 2009 г. не съвпада с регулационната граница по одобрения през 1991 г. регулационен план, като имотът на ответника навлиза в регулационните очертания на имота на ищцата. Видно е също така и констатираното от вещото лице, че изградената на място през 2009 г. от ответника ограда от 2 една страна не съвпада с границите по регулация, като навлиза в имота на ищцата, но също така не съвпада и с кадастралната граница по новия кадастрален план приет през 2009 г., като навлиза още по-навътре в имота на ищцата. Вещото лице изрично е посочило в заключението си, че от геодезическата снимка и трасирането на място става ясно, че няма съвпадение на границата по регулация и изградената ограда по трасировка с данни от КК, а площта между издигнатата от ответника ограда и южната регулационна линия на УПИ * в кв. 13 по плана на кв. Л., [населено място] е 14 кв.м.

Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели - А. Т. С. и Д. Н. П., от чиито показания е установено, че преди изграждането на оградата между двата имота от ответника (което по твърденията на ответника е станало през 2009 г.) е имало друга телена ограда, която е била по права линия, а изградената към момента ограда „има чупки и се образува ъгъл“.

От правна страна са споделени изводите на районния съд, че предявените искове са основателни и доказани. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. По делото е установено, че преди приемане на действащия кадастрален план през 2009 г. и последвалото изграждане на процесната ограда от ответника, за процесните имоти при, действието на ЗТСУ (отм.), е приет регулационнен план, който по отношение на границите между двата процесни имота е бил приложен - определените с него парцелни граници между процесните имоти са станали имотни. Границата между двата имота по този регулационен план е повтаряла границата по предходните планове и е била права успоредна на уличната регулация линия, като на място по тази граница е имало телена ограда. При изработването на кадастралния план през 2009 г. не е била отразена съществуващата на място граница по регулационната линия, а линията погрешно е отразена като наклонена и навлизаща в имота на ищцата. От обясненията на ответника дадени в съдебно заседание става ясно, че преди да изгради процесната ограда той е премахнал съществуващата телена ограда на границата между двата имота (съвпадаща с регулационната граница, която е права линия) и дори е бил смутен от това, че по точките, които му е определил геодезиста се получава навлизане в имота на ищцата с около 90 см.

Установява се твърдението на ищцата, че при изработването на кадастралния план през 2009 г. границата между двата имота е отразена в отклонение от правилата на чл. 43 ЗКИР, съгласно които за установяване на процесната граница между двата имота е следвало да бъдат взети предвид съществуващите на място материализирани граници (телената ограда), отразяването на границата по предишния кадастрален план и отразяването по действащия регулационен план (по права, ненаклонена линия). В случая последните три са съвпадали, поради което е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР.

В резултат на допуснатата грешка при изработването на новия кадастрален план и изградената през 2009 г. от ответника ограда, се е стигнало до навлизане в имота на ищцата и отнемане на реално обособена площ от урегулирания поземлен имот на ищцата от 14 кв.м., което обосновава основателността и доказаността както на предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, така и на предявения иск по чл. 109 ЗС - последният целящ премахване на 3 изградената в имота на ищцата ограда. В случая е доказано, че изграждайки оградата на базата, но и в още по-голямо отклонение от погрешно заснетата с кадастралния план граница между двата имота, ответникът е извършил неоснователно действие спрямо имота на ищцата, което й пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. По иска по чл. 109 ЗС защитата обхваща всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху правото на собственост, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението й, или създават реална опасност от такива. Когато е отнета част от съседен имот, която не е незначителна, винаги са налице пречки за упражняване на правото на собственост, което са по-големи от допустимите, поради което искът по чл. 109 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да премахне оградата.

Обсъдени са заявените с въззивната жалба оплаквания, които са намерени за неоснователни.

Подчертано е, че в качеството си на ответник по предявените искове Х. С. Х. не е депозирал отговор на предявените искове, като възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност за процесните 14 кв.м. е заявено несвоевременно, поради което е преклудирано и по това възражение въззивният съд не дължи произнасяне.

Отразените в документите за собственост квадратури на притежаваните от страните поземлени имоти, самостоятелно не са определяща характеристика при преценката за несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти по приетите планове, поради което разликите в тях не променят изводите на съда, направени на базата на релевантните критерии по ЗКИР.

Противно на твърденията във въззивната жалба, че не е изследван въпросът за прилагане на регулацията, при проследяване на съществените за спора факти за конфигурирането и статута на процесните имоти по предходните кадастрални и регулационни планове се установява, че преди одобряване на действащия кадастрален план със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. регулацията по вътрешната регулационна линия между двата процесни имота е била приложена, но в изработената кадастрална карта от 2009 г. парцелните граници между процесните имоти, които са били и имотни, са погрешно отразени, поради което твърдяната от ищцата грешка е доказана, а възраженията на въззивника са неоснователни.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Задължен ли е съдът при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да изложи мотиви относно понятието „приложен план“ в контекста на обуславящия решението извод относно принадлежността на правото на собственост върху спорната територия, базирано на приложен регулационен план, като резултат от приложението на който е прието, че дворищната регулационна линия е трансформирана в имотна?“;

2. „Задължен ли е съдът да изследва и да обсъди основанието за принадлежност и обема на правото на собственост на ищеца, в т.ч. да изследва всички граници и площта на засегнатите от спора имоти, във връзка със заявеното правно основание на иска по чл. 54 ЗКИР за установяване на принадлежността на спорното право в хипотеза, в която процесните имоти на ищеца и на ответника са претърпели множество трансформации (разделяне, обединяване 4 на парцели), които във времето са се отразили на площта и границите им, дори когато е приета СТЕ, според която дворищно-регулационната граница между имота на ищеца и ответника не е търпяла промени?“;