Решение № 771 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110118256 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от Ц. П. К. срещу „***“ към ДП „***“ /съкратено *** към ***/, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 40 326,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнение съгласно чл. 37, ал. 2 КТД за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5680,30 лв. – мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 10 236,30 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. 28, ал. 1 КТД за начисляване на допълнително възнаграждение за „клас прослужено време“, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1441,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 1740 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД за начисляване на социална сума за храна за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателно плащане, както и сумата от 245,09 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;

1 сумата от 2641,50 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение съгласно Заповед № ***/*** г. на директора на *** *** за начисляване на допълнително трудово възнаграждение в размер на 90 лв. месечно, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 90,36 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 180 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на КТД за начисляване на социална сума за „деня на железничаря“ в размер на по 90 лв. за 2020 г., 2021 г. и 2022 г, ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25,35 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 435 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. 72, ал. 1 КТД за внасяне от ответника на месечни вноски за допълнително пенсионно осигуряване в размер на 15 лв. месечно, за периода от 12.11.2020 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 61,27 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 1650 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на незаконно уволнение, изразяващи се в неизпълнение на задължение по чл. 73, ал. 1 КТД за начисляване на сума за безплатни пътувания с влак на работниците и служителите в ДП „***“ в размер на 550 лв. на година за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва от 01.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 236,84 лв. - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 01.04.2024 г.;

Ищецът Ц. П. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника длъжност „началник гара ***“, като със заповед №***/*** г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от *** г. Посочва, че е оспорил уволнението като незаконно по съдебен ред, като с Решение № 20258781 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. 27668/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, потвърдено с Решение № 265643 от 07.09.2021 г. по гр.д. 2283/2021 г. по описа на СГС, въззивен II-б състав, потвърдено с Решение № 50016 от 21.02.2023 г. по гр.д. 5141/2021 г. по описа на ВКС, уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С посочените решения му е присъдено обезщетение за оставането без работа за периода 02.06.2020 г. до 11.11.2020 г. в размер на 5698,00 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 29.06.2020 г. Посочва, че със Заповед № ***/*** г. на директора на *** към *** ищецът бил възстановен на предишната длъжност „началник гара ***“, считано от 18.04.2023 г. с основна месечна заплата от 1374 лв. Поддържа, че за периода от 12.11.2020 г.

2 до възстановяването му на 18.04.2023 г. не е работил по трудово правоотношение общо 29 месеца и 6 дни, за което време счита, че му се дължат суми, които не е получил, съгласно Колективния трудов договор, подписан между ДП „***“ и синдикалната организация, в която членува и ищецът.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника *** към ***, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е бил член на синдикалната организация в предприятието, страна по КТД с ДП „***“, поради което и спрямо него не важат условията на КТД за 2020 г. и за 2022 г. Оспорва се претенцията на основание чл. чл. 37, ал. 2 КТД с твърденията, че обезщетенията не са дължими от работодателя, тъй като лицето не е работило при друг работодател за периода от уволнението до възстановяването на работа. Твърди се, че претенцията на основание чл.

28, ал. 1 КТД е недоказана, тъй като обезщетението се определя и изплаща на база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за получаване на съответното обезщетение, което в процесния случай е м. януари 2020 г.

Неоснователна била и претенцията, заявена на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 КТД, тъй като ваучерите за храна се изплащали отделно от трудовото възнаграждение, не са елемент от работната заплата и не могат да се изплащат под друга форма. Оспорва се като недължима и сумата, претендирани въз основа на Заповед № ***/*** г. на директора на ***-***, като посочва, че същата не зависи от отработеното време и не е с постоянен характер, поради което и не се включва в брутното трудово възнаграждение. Твърди се, че претенцията по т. 1 от Споразумение от 05.06.2019 г. за изменение и допълнение на КТД, е неоснователна, тъй като сумата в размер на 90 лв. за „деня на железничаря“ се дължи единствено на служители, които се намират в трудово правоотношение с работодателя към момента на изплащането й, но не и на възстановени работници и служители. Оспорват се претенциите за паричната равностойност на безплатните пътувания, тъй като тези суми се изплащат единствено за изпълнение на трудовите задължения на работници, които се намират в безсрочно трудово правоотношение, но не и за лица, които са възстановени на работа, вследствие на незаконно уволнение и на работници, които са били в отпуск, както и по съображения, че в случая не е имало реално полагане на труд от страна на ищеца. Оспорва се претенцията за мораторна лихва, като твърди, че същата се дължи, считано от 12.04.2023 г. /датата на получаване на поканата от работодателя/. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 59 КТД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден колективен трудов договор, по който страни по него са страните по делото и в който е предвидено задължение на работодателя посочено от ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнението на което задължение е претърпял вреда под формата на пропусната полза в претендирания размер.

3

В тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на задълженията си по КТД, респ. да докаже погасяване на задълженията си към ищеца.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника ответника в забава плащанията на претендираните суми.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява, че през процесния период ищецът е бил член на синдикат, страна по КТД или индивидуално присъединил се служител към КТД на ДП *** от 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и спрямо него се прилагат колективните договори с ДП „***“. Ангажираното от ищеца писмено доказателство – писмо от А. П. А. - председателя на *** *** при ДП „***“ на *** „***“ (без входящ номер), съдържащо изявление, че Ц. К. е „член на синдикална организация на *** „***“, като служител на поделение *** – ***, към ДП „***“ от януари 2019 г. до момента“, не е достатъчно за да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо ищеца се прилагат КТД на ДП *** за процесния период. Ответникът своевременно е оспорил съдържанието на посочения документ, поради което с протоколно определение от 24.09.2024 г. съдът е уважил доказателственото искане на ищеца и е издал съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди от *** „***“ с документ, удостоверяващ членуването му в синдикалната организация. От страна на ищеца до приключване на съдебното дирене и въпреки предоставената му от съда допълнителна възможност, не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че през процесния период ищецът е бил член на синдикална организация на *** „***“. В същото време ответникът проведе успешно насрещно доказване на твърденията на ищеца, като представи в процеса заявление от Ц. П. К. до *** „***“ от 21.05.2023 г., видно от съдържанието на което, на 21.05.2023 г. ищецът е заявил желание да стане член на Синдикална организация на *** „***“. Авторството на документа не е оспорено от страните.

Следва да бъде посочено, че членственото правоотношение в синдикална организация е отделно и самостоятелно правоотношение спрямо трудовото, по което членът на съответния синдикат е полагал труд в съответния отрасъл или бранш, в рамките на който синдикалната организация представлява интересите на работещите. Членственото правоотношение се отличава от трудовото по страни и съдържание, поради което с прекратяване на трудовото правоотношение, не се прекратява автоматично членственото правоотношение в синдикалната организация. В тази връзка, в случай, че ищецът към януари 2019 г. (каквито са твърденията на председателя на *** *** при ДП „***“ на *** „***“) е бил член на синдикална организация на *** „***“, то буди недоумение причината поради която на 21.05.2023 г.ищецът е подал заявление до *** „***“ с искане да стане член на синдикалната организация.

От страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не са ангажирани други доказателства, които да установяват, че през процесния период ищецът е бил член на синдикат, страна по *** или индивидуално присъединил се служител към *** на ДП *** от 2020 г. и 2022 г. и спрямо него се прилагат колективните договори с ДП „***“.