Решение № 35 от 19.08.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Котел, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20252210200166 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 026 от 20.10.2025 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – сливен (ОДБХ – Сливен), с което на Р. Х. П., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и чл. 472, ал. 2 от ЗВМД за нарушения, както следва: на чл. 449а, ал. 1 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.; на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВмД; на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВмД.

Недоволна от НП е останала П., която го обжалва и чрез процесуален представител сочи, че НП е незаконосъобразно, издадено при неизяснена фактическа обстановка. Посочва, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбите на ЗАНН. Твърди, че НП-то е издадено след неправилно прилагане на материалния закон при нарушения на процесуалния закон. Моли за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно без да се разглежда по същество при евентуалност намира, че не са допуснати, посочените от АНО 1 нарушения, поради което отново моли за отмяна на НП.

За съдебните заседания жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител адв. П. Н., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, за съдебните заседания се представлява от гл.юрисконсулт Г. Д. К., който оспорва жалбата, като заявява, че актът който се обжалва е правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди. Представя писмени бележки, в които излага подробно мотивите си и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.10.2025 г. е съставено процесното Наказателно постановление (НП) № 026 от 20.10.2025 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – сливен (ОДБХ – Сливен), с което на Р. Х. П., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и чл.

472, ал. 2 от ЗВМД за нарушения, както следва: на чл. 449а, ал. 1 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.; на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВмД; на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВмД.

НП било съставено въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в АУАН № 000525/24.09.2025г. АУАН-ът бил съставен за констатирани три броя нарушения при извършена проверка на 04.09.2025г. от актосъставителя в животновъден обект № 8990-0033, собственост на жалбоподателката. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено за първи път на 04.09.2025г., като АУАН-ът бил съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е назабавно и против него не е постъпило възражение в законоустановения срок. В НП е посочено още, че ж.о. се намира в с. Градец, общ. Котел. В НП АНО е посочил, че нарушението свързано с отглеждане на животни в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВмД се квалифицира по чл. 449а, ал. 1 от ЗВмД. В процесното НП е посочено, че от жалбоподателя е нарушена забраната, визирана в чл. 139, ал. 1, 2 т. 1 от ЗВмД – в животновдния обект се отглеждат 32 броя говеда без идентификация, като е посочено също, че от вписаните в системата ИИС на БАБХ в този животновъден обект 165 броя говеда липсват 103 броя. В НП е посочено, че „животните са изведени без придружаващи ги документи, което актосъставителят приема, че е осъществено неспазване на правилата за отглеждане и придвижване и съставлява нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВмД.“

В представената по делото административнонакзателна преписка се съдържа АУАН № 000525 от 24.09.2025г., ведно с разписка за връчването му.

Представен е констативен протокол № 1/20002 ГВ относно извършена проверка в ж.о. № 8990-0033 собственост на жалбоподателката, съставен в присъствието на Радостин Пармаков.

Към доказателствения материал по делото е прието и предписание № 04/04 от 19.09.2025г. като на Р. П. е предоставен срок до 20.10.2025г. да изпълни предписанията.

По делото, по искане на жалбоподателката, е приет и приложен доклад за проверка на място „НДЖ – 2025 специфично подпомагане“ на Р. П. на ДФЗ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебните заседания свидетели – В. В., К. Г., Е. К., Д.

Каменов К. и Радостин Тодоров Пармаков, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат съществени противоречия и са логични и ясни, като не кредитира показанията на свидетеля Пармаков в частите, в които посочва, че при проверката е променяна възрастта на животните и са заменяни ушните им марки, тъй като тези твърдения не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Макар в представения доклад на ДФЗ да е вписан номер на друг обект от разпита на свидетеля К., съставил същия, се установи по безспорен начин, че проверката е извършена в обект на жалбоподателя находящ се в с.

Градец. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и логичи, поради което възприема доклада като относимо доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 3 правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма.

Жалбата е подадена от П. е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице, а разгледана по същество същата е и основателна.

При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна, както следва:

От показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, се установява, че проверката е продължила около 20 дни. Свидетелят Г. е заявил пред съда, че проверката е приключила на дата 04.09.2025г. Тези обстоятелства обаче, не са посочени в нито един от официалните документи по преписката. В АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушенията, а е посочена само дата на проверката, от което не може да се установи безспорно периода на извършване на нарушенията, предвид обстоятелството, че проверката е продължила повече от един ден. Именно от свидетелските показания се установява, че животните са били много, били са смесени, а са принадлежали към различни животновъдни обекта.

Недопустимо е в производство по обжалване на НП съдът да замества административнонаказващия орган, като определя датата или периода, в който са извършени нарушенията. В съставения АУАН липсва и описание на мястото на нарушението. Посочен е единствено цифров код на обект, от който по никакъв начин не става ясно географското местоположение на проверката.

Съдът счита, че при издаване на АУАН не са спазени изискванията на чл. 42, т.

3 от ЗАНН. Съдът счита, че описаните на нарушението, времето и мястото на извършване не могат да бъдат извличани по пътя на предполагаемата логика.

Те трябва да бъдат абсолютно категорично и недвусмислено ясни още от самия акт. Всяко несъответствие или липса на място в АУАН води до 4 невъзможност да се установи точното нарушение и напълно лишава лицето от правото на защита.

Жалбоподателят е санкционирана за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД , която норма задължава "Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз. " Разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВМД е бланкетна, тъй като не посочва конкретните изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните и препраща към съответните норми, в които са предвидени задълженията на собствениците на селскостопански животни. Следователно това изисква да се посочи конкретна правна норма, в която е предвидено съответното задължение на собствениците при отглеждането, придвижването и транспортирането на животните, за да може да се изведе категоричен извод какво точно не е изпълнил нарушителят в конкретния случай. В случая тези изисквания не са посочени в кой нормативен акт се съдържат, което прави невъзможна преценката на съда дали нарушението е извършено и в какво точно се изразява то. Липсата на точно и цялостно описание на нарушението в НП винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения и води до ограничаване правото на защита.

По отношение на вмененото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВмД макар нарушението да е правилно квалифицирано от правна страна, съдът намира същото за изцяло недоказано. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че към момента на проверката визираните животни са се намирали в едно общо, смесено стадо с екземпляри на други собственици. Контролните органи от БАБХ неса детайлното текстово описание на индивидуалните белези – пол, възраст, цвят, порода на въпросните 32 броя говеда. Тази бройка почива изцяло на устните твърдения на лицето, присъствало по време на проверката. Съдът счита, че липсва каквато и да е обективна индивидуализация на обекта, а административнонаказателната отговорност не може да се гради на предположения за това чия е собствеността на неидентифицираните животни.

Това се явява самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част.

5

Съдът счита, че административнонказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която норма е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде наказателното постановление, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, още повече, че по това време се е извършвала и комплексна проверка на ДФЗ и те са констатирали различни факти.

При това положени АНО незаконосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на посочените нарушения.

Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е уговорено договорно възнаграждение в размер на 400 евро платимо по банков път, но по делото липсват доказателства за реализирането на този разход, поради което посечената сума не следва да се присъжда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 026 от 20.10.2025 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен (ОДБХ – Сливен), с което на Р. Х. П., с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 47, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и чл. 472, ал. 2 от ЗВМД за нарушения, както следва: на чл. 449а, ал. 1 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.; на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВмД е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВмД; на чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗВмД е наложено административно наказание – 6 глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 417, ал. 1 от ЗВмД, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.