Решение № 70 от 04.08.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Луковит, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Гражданско дело № 20224320100004 по описа за 2022 година Производството е по предявен установителен иск

Ищецът К."В.д.-п.к." с ЕИК **** (наричана по-нататък К.), със седалище и адрес на управление с. Д.,обл.Л.,ул."Х.Б."№*, представлявана от И. Д. И., действаща чрез адв. Р. М., иска да бъде признато за установено спрямо ответницата И. П. И. с ЕГН ********** от гр. Л.,ул."В.К."№**, представлявана от адв. Ж. Ж., че има парично вземане от нея в размер на 19 919,69 лв., произтичащо от Акт за начет *****, съставен от финансов ревизор на Централния кооперативен съюз (ЦКС), въз основа на който на основание чл. 417 ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№****1 по описа на Районен съд Луковит. Представя писмени доказателства – заповедта за изпълнение, акта за начет, ревизионен акт, справка за получени и отчетени продажби, трудов договор, обяснения и др.

Ответницата И. И. оспорва предявения иск като неоснователен и въвежда следните възражения: 1.) изтекла погасителна давност по чл. 27, ал. 1 ЗДФИ; 2.) оспорва истинността на акта за начет по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ; 3.) 1 прави правоизключващо възражение по чл. 29 ЗДФИ; 4.) възразява за нарушения в процедурата по ревизия и начет.

В съдебно заседание К. се представлява от председателя И. И. – лично, както и от процесуалния представител адв. Р. М.. Поддържа исковата молба и счита, че искът е основателен и доказан. Претендира, че е установил, че ответницата е работела по трудов договор от **** г. в К. и е приела да изпълнява длъжността „магазинер“, запознавайки се с функциите на материалноотговорно лице. ТПО между страните било прекратено на ***** г.

Актът за начет установил липса в претендирания с иска паричен размер, като пълна имуществена отговорност за тази липса носи ответницата, която получила препис от акта за начет на ***** а в обясненията си от ***** г. не е направила по същество възражения. Позовава се на счетоводната експертиза, твърдейки, че К. е спазила съществуващите към този момент счетоводни правила и стандарти. Отрича наличието на фири в този период, които да не са били документирани. Възражението за изтекла погасителна давност счита за неоснователно, като се позовава на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), според който давностните срокове спират да текат в периода 13.03. – 13.05.2020 г. Затова моли за уважаване на иска и присъждане на разноски по представен списък.

Ответницата И. И. не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адв. Ж. и адв. С., оспорва иска, поддържа възраженията, направени с отговора и пледира за отхвърляне на претенцията. Позовава се на съдебна практика (Определение по гр.д.№992/16 на ВКС, трето г.о. и Решение №267/9.12.*** г по гр.д.№7254/14 на ВКС) в тезата си, че пълна имуществена отговорност може да се търси само за вреди, които са пряк резултат от противоправно виновно поведение, каквото в случая не е доказано. Поддържа изричното си искане за отхвърляне на иска като погасен по давност, защото актът за начет е от *****, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на същия е подадено в съда на *****., извън 5-годишния срок.

Позовава се на заключението на експертизата, както и на това, че е извършена ревизия за период от 7 години, през който не е правена нито една друга такава, дори и по документи. Ревизията била извършена след освобождаване на ответницата от работа и по този начин не й била дадена възможност да участва в извършването й. Възразява срещу констатациите в ревизионния акт – тяхната непълнота, която не отчита, че и други лица са извършванил 2 отчетническа дейност в магазина, проверяван е период над максимално допустимия от чл. 63, ал. 1 от Закона за кооперациите (ЗК), не били изследвани обстоятелствата, посочени в чл. 29 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). В подкрепа на тезата си сочи свидетелските показания на М. които установяват, че стоките били заприходявани само по стойност, че председателят И. е оставял оборотни средства срещу подпис, че в другия магазин на К. редовно са извършвани ревизии, при които е бил установявано с два подписа коя стока подлежи на бракуване. Изтъква и установеното обстоятелство, че председателят на К. е имал непрекъснато наблюдение върху дейността на магазина. От показанията на доведената от ищеца св. Н. (бивши счетоводител) приема за установено, че счетоводството на К. е било стойностно, а не аналитично, какот и че магазинът е продавал на „версия“, което не е било отчитано счетоводно, и което било потвърдено от самия председател на К.. Позовава се на счетоводното заключение, което е установило, че не са правени никакви ревизии в магазина.

Въз основа на събраните доказателства (писмени доказателства, свидетелски показания, обяснения на законния представител на ищеца, съдебно-икономическа експертиза), като съобрази становищата на страните, съдът прие за установено следното:

Ответницата И. П. И. започнала работа в К. на **** г. по силата на приложения трудов договор (л. 8), заемайки длъжността „магазинер“ в магазин в село Д.,ул."Х.Б." *, като трудовото правоотношение било прекратено по заповед управителя на К. И. И. на 0***** г. с правно основание чл. 327, т. 2 КТ и посочено фактическо такова – лична молба с мотив нередовно изплащане на месечното трудово възнаграждение (л.11).

Със Заповед №** от **** г. (л. 12) на основание чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за кооперациите председателят на Централния кооперативен съюз наредил на В.В. (финансов ревизор) да извърши тематична проверка на К. за срок от ***** г. и да „състави акт за начет“.

В хода на тематичната проверка финансовият ревизор издал Акт за начет с Вх.№***** г., в който приел, че установената при инвентаризация на стоковата наличност на ***** г. липса на стоково-парични ценности в размер на 23 368,17 лв. следва да ангажира пълната имуществена отговорност на ответницата И. И., в качеството й на МОЛ, която с приходен касов ордер №43 3 от ***** г. внесла сумата от 3 448,48 лв., поради което и на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за кооперациите и чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 23 от Закона за държавната финансова инспекция е задължена да внесе в касата на К.

19 919,69 лв.

Актът за начет е връчен на задълженото лице на ****. (л. 14), с разясняване на правото да представи обяснения в срок до **** г.

Ответницата И. И. депозирала Обяснение до ЦКС на **** г. (л. 27), в което е посочила, че намира установените при ревизията на **** липси са абсурдни и няма обяснение за техния произход. Моли да бъде изяснено и иска повторна ревизия, както и да се събере управителният съвет на К..

По повод обяснението финансовият ревизор е дал Заключение (л. 28), че въпреки относително дългия срок между двете инвентаризации, няма съмнения в движението на стоките в обекта, тъй като два пъти месечно МОЛ изготвя стоково-паричен отчет, който своевременно е бил осчетоводяван и проверяван. Няма основания за повторна ревизия. Начетеното лице не е възразило срещу резултатите от инвентаризацията, подписвайки същите като МОЛ без възражения и плащайки погасителна вноска на ***** г. в размер на 3448,48 лв.

Съдебно-икономическата експертиза по делото, изготвена от вещото лице Н. Р. (л. 51 -55) дава заключение, както следва: 1.) относно редовността на счетоводството на К. посочва, че счетоводна сметка 304 „стоки в търговията“ е водена само стойностна – информацията е въвеждана ръчно, без счетоводна програма, изготвяна е главна книга, което е допустимо съгласно действащите към този период правила на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти; относно инвентаризацията на материалните запаси, които включват и стоките, счетоводството на К. не е водено редовно в нарушение на изискването да се извършва инвентаризация най-малко веднъж в годината, в магазина инвентаризация не е била правена повече от 6 години; 2.) в магазина за заприхождавани (съответно МОЛ се е задължил) хранителни стоки и други подобни за бита въз основа на продажната им цена; 3.) относно движението на стоките вещото лице констатира същите стойности като посочените от финансовия ревизор;

4.)паричните потоци са отчитани чрез изготвяне на стоково-парични отчети на 15 дни; 5.) относно естествените фири по см. на чл. 29 ЗДФИ експертът 4 посочва, че определянето им в процентно съотношение изисква аналитична отчетност за всеки отделен вид стока с данни за количество по видетове стоки и дати на постъпването им в магазина, като начисляването им се прави с установяване на липси за съответния вид стока при инвентаризации. Поради липсата на аналитична отчетност по видове стоки и дати на престояването им в магазина за периода 3.10.2009 – ***** г. не могат да бъдат установени естествените фири за стоките в обекта.

При разпита в съдебно заседание (л. 73) вещото лице Р. пояснява, че при бързо развалящи се стоки, каквито са хранителните, инвентаризацията обичайно се прави на всеки три месеца. Установената липса по стойност 25 751,88 лв., според експерта, е изключително голяма за малък селски магазин и не може да остане незабелязана, макар и при липсваща инвентаризация.

Заключението на експертизата, особено в частта, констатираща и впоследствие устно разясняваща значението на неизвършваните инвентаризации, се потвърждава от Ревизионен доклад с Вх.№**** г. (л. 22 – 25), съставен в хода на проверката от финансовия ревизор, в който е констатирал, че в К. не са извършвани периодично инвентаризации в нарушение на глава четвърта от Закона за счетоводството (ДВ, бр. 98/2001), поради което и предходната ревизия през 2011 г. не е успяла да направил стоково-парична проверка на хранителния магазин.

От показанията на доведената от ищеца св. Н. Н. (л. 108) – счетоводител при ищеца, се установява, че в годините е правило впечатление, че се натрупва голяма сума в стоково-паричния отчет, за което знаели и магазинера, и председателя. Заради това и тя настоявала пред него да се извърши ревизия, на което той отговарял, че „първо трябва да се съберат версиите“. Било известна общата практика в магазина да се продава на версия, а ако тези задължения не били събрани, щели да излязат като дефицит. Тези обстоятелства се потвърждават от законния представител на ищеца И. (л. 109), който доизяснява, че имало случай около две години преди ответницата да напусне, когато го излъгала във връзка с неплатени задължения на стойност 2100 лв., заради което той й подписал документ, а лично се задължил за тази сума. След това вече нямало версии. Свидетелката Н. заявява, че тези версии не били отчитани счетоводно, защото нямало как да 5 се записват продажби с отложено плащане на цената, но все в някакъв момент трябвало да се направи ревизия. От нейните показания се установява също така, че само ответницата е била продавач в обекта в проверявания период.

Показанията на свидетелката Н. се подкрепят от приобщените като писмени доказателства (л. 97-99) счетоводни документи за минали периоди 2012 – *** г., които свидетелстват за начина на отчитане на стоките и приходите, както и наличието на голяма сума като налични стоки още към *** г. (21 808 лв.).

От показанията на св. Й. М. (л. 88), доведена от ответницата, се установява, че в другия магазин в селото, в който е работила тя, ревизии са извършвани на 6 месеца или веднъж годишно от различни лица. Тези обстоятелства не са оспорени от ищеца.

Въз основа на горното, съдът до достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване на парично вземане, за което в полза на К. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК има своето материолно-правно основание в чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ, вр. чл. 63, ал. 2 ЗКооп.

Пълната имуществена отговорност на лицата, заемащи материално отговорни длъжности може да бъде ангажирана след специфично начетно производство, уредено в Закона за държавната финансова инспекция, към което изрично препраща нормата на чл. 63, ал. 2 от Закона за кооперациите.