Определение № 4487 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4487 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100514518 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландия търговско дружество под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин, Ирландия, чрез адв. Св. Д., срещу определение № 44297/24.10.2025г. на Софийски районен съд, 56-и състав, по гр.д. 1819/2025г. по описа на СРС, с което постановеното по делото решение № 13007/03.07.2025г. е изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е осъден да плати на ищеца Б.С.Н. сумата 850 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно – присъдените на ответника разноски били прекомерни, СРС не съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на съдебна практика на други съдебни състави и твърди, че защитата на ищеца не обосновавала присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата 400 лева.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а вместо това молбата на ищеца по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ищецът Б.С.Н., чрез адв. Д. П., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага съображения за обема на извършената от адвоката работа. Моли жалбата да 1 бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С разпореждане № 29634/06.12.2024г. по ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав, ГО, на Б.С.Н. – молител в производството по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, предвид своевременно постъпило възражение реда на чл. 6, т. 2 от регламента, били дадени указания по чл. 626 ГПК за предявяване на иск пред компетентния СРС и довнасяне на дължимата държавна такса от 10 лева.

Производството по гр.д. № 1819/2025г. по описа на СРС , 56-и състав било образувано по искова молба на ищеца Б.С.Н. в изпълнение на горните указания. С исковата си молба ищецът Н. предявил срещу ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ иск по чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. за заплащане на сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FR6329, планиран да излети на 10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от София, България и да кацне в Барселона, Испания в 08:40 ч. испанско време. Заявил претенция да му бъдат присъдени сторените в производството пред СРС разноски, както и тези, сторени по ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав. С исковата си молба представил доказателства за довнесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 10 лева. С молба от 02.06.2025г. представил списък по чл. 80 ГПК, с претендирани разноски в общ размер 850 лева, както следва: 400 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по издаване на Европейска заповед за плащане, 40 лева – държавна такса, заплатена в производството по издаване на Европейска заповед за плащане, 400 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено за исковото производство и 10 лева – доплатена държавна такса. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025г. с характер на разписка за реално заплащане на адвокатското възнаграждение за исковото производство.

Горната молба била докладвана от СРС в о.с.з. на 03.06.2025г.

Процесуалният представител на ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, не заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На свой ред поискал 2 присъждане на разноски, като претендираното от него адвокатско възнаграждение по представения списък по чл. 80 ГПК е в общ размер 1 422.40 лева за двете производства.

С решение № 13007/03.07.2025г. по гр.д. № 1819/2025г. по описа на СРС, 56-и състав, първоинстанционният съд изцяло уважил предявения срещу ответника иск. С решението си СРС присъдил на ищеца разноски в общ размер 450 лева, от които 10 лева – държавна такса за производството пред СРС, 40 лева – държавна такса, заплатена по ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав и 400 лева – сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на Европейска заповед за плащане , доказателства за заплащането на които се съдържат в преписката на приложеното ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав.

С молбата си с вх. № 251459/21.07.2025г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищецът Б.С.Н. поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени още 400 лева – заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред исковия съд.

След администриране на молбата, с обжалваното определение, СРС уважил искането на ищеца. Изложил мотиви, че ищецът представил доказателства за същия реално сторен разход, че възнаграждението на адвоката било в минимален размер, както и че ответникът не възразил своевременно по чл. 78, ал. 5 ГПК, а направил възражение за прекомерност едва с отговора на молбата на ищеца по чл. 248 ГПК.

Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл е т. 11 на постановеното ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС и мотивите към същата.

Горното разрешение се отнася и до релевирането на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В случая ответникът не е заявил искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно, предвид на което правилно СРС не е разгледал и обсъдил същото с обжалваното определение.

Ето защо като правилно и законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде изцяло потвърдено.

3

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 44297/24.10.2025г.

1819/2025г. по описа на Софийски районен съд, 56-и състав. по гр.д.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4487 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100514518 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, регистрирано в Ирландия търговско дружество под № 104547, със седалище и адрес на управление: Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин, Ирландия, чрез адв. Св. Д., срещу определение № 44297/24.10.2025г. на Софийски районен съд, 56-и състав, по гр.д. 1819/2025г. по описа на СРС, с което постановеното по делото решение № 13007/03.07.2025г. е изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е осъден да плати на ищеца Б.С.Н. сумата 850 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно – присъдените на ответника разноски били прекомерни, СРС не съобразил ниската правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на съдебна практика на други съдебни състави и твърди, че защитата на ищеца не обосновавала присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата 400 лева.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а вместо това молбата на ищеца по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ищецът Б.С.Н., чрез адв. Д. П., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага съображения за обема на извършената от адвоката работа. Моли жалбата да 1 бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С разпореждане № 29634/06.12.2024г. по ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав, ГО, на Б.С.Н. – молител в производството по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, предвид своевременно постъпило възражение реда на чл. 6, т. 2 от регламента, били дадени указания по чл. 626 ГПК за предявяване на иск пред компетентния СРС и довнасяне на дължимата държавна такса от 10 лева.

Производството по гр.д. № 1819/2025г. по описа на СРС , 56-и състав било образувано по искова молба на ищеца Б.С.Н. в изпълнение на горните указания. С исковата си молба ищецът Н. предявил срещу ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ иск по чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. за заплащане на сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FR6329, планиран да излети на 10.07.2024 г. в 06:45 ч. българско време от София, България и да кацне в Барселона, Испания в 08:40 ч. испанско време. Заявил претенция да му бъдат присъдени сторените в производството пред СРС разноски, както и тези, сторени по ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав. С исковата си молба представил доказателства за довнесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 10 лева. С молба от 02.06.2025г. представил списък по чл. 80 ГПК, с претендирани разноски в общ размер 850 лева, както следва: 400 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено в производството по издаване на Европейска заповед за плащане, 40 лева – държавна такса, заплатена в производството по издаване на Европейска заповед за плащане, 400 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено за исковото производство и 10 лева – доплатена държавна такса. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025г. с характер на разписка за реално заплащане на адвокатското възнаграждение за исковото производство.

Горната молба била докладвана от СРС в о.с.з. на 03.06.2025г.

Процесуалният представител на ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, не заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На свой ред поискал 2 присъждане на разноски, като претендираното от него адвокатско възнаграждение по представения списък по чл. 80 ГПК е в общ размер 1 422.40 лева за двете производства.

С решение № 13007/03.07.2025г. по гр.д. № 1819/2025г. по описа на СРС, 56-и състав, първоинстанционният съд изцяло уважил предявения срещу ответника иск. С решението си СРС присъдил на ищеца разноски в общ размер 450 лева, от които 10 лева – държавна такса за производството пред СРС, 40 лева – държавна такса, заплатена по ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав и 400 лева – сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на Европейска заповед за плащане , доказателства за заплащането на които се съдържат в преписката на приложеното ч.гр.д. № 9608/2024г. по описа на СГС, I-5 състав.

С молбата си с вх. № 251459/21.07.2025г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищецът Б.С.Н. поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени още 400 лева – заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред исковия съд.

След администриране на молбата, с обжалваното определение, СРС уважил искането на ищеца. Изложил мотиви, че ищецът представил доказателства за същия реално сторен разход, че възнаграждението на адвоката било в минимален размер, както и че ответникът не възразил своевременно по чл. 78, ал. 5 ГПК, а направил възражение за прекомерност едва с отговора на молбата на ищеца по чл. 248 ГПК.

Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл е т. 11 на постановеното ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС и мотивите към същата.