Решение № 80 от 08.02.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 255/2022
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 247,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.452, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Чл. 247,ал.1 от ГПК.
Образувано е по искане на „Акт Софт“АД и „Риана“ЕООД, чрез процесуалния представител адв. И. Б. за поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 554/01.08.2022год. по търг.дело № 255/2022год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 с-в, както и искане за допълване на постановеното по същото дело решение.
Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното :
Явна фактическа грешка по смисъла на Чл.247,ал.1 от ГПК представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Настоящият случай е именно такъв- налице е несъответствие между формираната действителна воля на съда за основателността на предявените и от двамата ищци „Акт Софт“АД и „Риана“ЕООД главни и акцесорни искове- в размер на 2 799 534,57 лева главница и 1 016 957,61 лева мораторна лихва за първия ищец „Акт Софт“АД и в размер на 8 799 465,15 лева- главница и 2 429 772,15 лева за втория ищец „Риана“ЕООД и че поради тази причина обжалваното първоинстанционно решение, с което предявените обективно съединени искове са уважени в пълния им размер следва да бъде потвърдено изцяло.
В същото време в диспозитива на постановения съдебен акт е записано, че се потвърждава решението на първоинстанционния съд само в частта, с която е осъдил 1
Администрацията на Министерски съвет да заплати на „Акт Софт“АД сумите по предявените главни и акцесорни искове, но е пропуснато да е отразено същото за сумите по предявените от „Риана“ЕООД главни и акцесорни искове. Пропусната е и частта за участието на третите лица помагачи „ЦАПК Прогрес“ООД и „ЦАПК Прогрес груп“АД, чието участие също е отразено в мотивите на основното решение.
Ето защо следва да се постанови решение, с което да се постанови решение, с което на осн. чл.247 ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Софийски апелативен съд в горния смисъл.
По молбата за допълване на основното решение съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по разноските за водене във Върховния касационен съд при първоначалното разглеждане на касационната жалба е съдът, на който делото е изпратено след отмяната на първоначалното въззивно решение. Той следва да се произнесе и по разноските, сторени при двукратното разглеждане на делото във въззивната инстанция, при своевременно искане и представяне на доказателства за тяхното извършване. От друга страна, както се приема в практиката на ВКС, на присъждане подлежат само тези разноски, които са претендирани при връщане на делото на въззивния съд/така и Определение № 171 от 03.10.2019г. по ч.гр.дело № 2950/2019г. на ВКС, какъвто случай е именно и настоящият, доколкото в с.з. проведено на 18.05.2022г. след даване ход на устните състезания процесуалният представител на въззиваемите дружества, адв. Б. изрично е заявил, че желае присъждане на всички разноски направени в предходните съдебни инстанции, вкл. и по повод производството пред ВКС.
Ето защо въззивната инстанция следва да измени основното си решение от 1.08.2022г. в частта за разноските, като с оглед изхода на спора и чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди и разноските по повод и производството пред ВКС – в размер по 150 472,30 лева, представляваща внесена държавна такса по касационното обжалване, внесена от всяка от двете страни.
Воден от горните съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 554/01.08.2022год. по търг.дело № 255/2022год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 с-в, както следва :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6097/15.08.2019г. по гр.дело № 15159/2017г. на СГС, ГК, 1 ГО, 13с-в, с което е осъдил Администрацията на Министерски съвет на Република България на основание чл.452, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Рина“ЕООД, ЕИК 831613870 сумата от 8 799 465,15 лева- цедирано от „Акт Софт“АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ООД с договор от 05.06.2017г., с което ответникът Администрацията на 2
Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лева, представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017г. за периода от 20.12.2014г. до 22.11.2017г., както и сумата от 449 170,18 лева разноски по делото, като правилно.
Решението е постановено при участието на ЦАПК Прогрес“ООД, ЕИК 000638693 и „ЦАПК Прогрес груп“АД, ЕИК 202604898 на страната на ответника.
ДОПЪЛВА на осн. чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото Решение № 554/01.08.2022год. по търг.дело № 255/2022год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 с-в, както следва :
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет, гр.София, бул.“Александър Дондуков“№1 да заплати на „Акт Софт“АД, ЕИК 175387747 сумата от 150 472,30 лева и на „Риана“ЕООД, ЕИК 831613870 и двамата със съдебен адрес гр.София, ул.“П.Парчевич“№27, чрез адв. И.Б., представляващи разноски за производството пред т.д.№ 2062/2020г. на ВКС, ТК, 2ТО, на основание чл. 78, ал.1, вр. с чл.294, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3