Определение № 206 от 24.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 24.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20263001000148 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от адв.М.Р. от САК срещу Определение № 401/10.03.2026 год., постановено по т.д.№ 480/2022 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е ОБЯВИЛ за недействителна проведената на 24.11.2025г. по реда на чл.717ж от ТЗ продажба на обособена част от имущество от масата на несъстоятелността на „Агро Резерв” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 102674109.

В предявената частна жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, тъй като е постановено извън правораздавателната власт и компетентност на съда. Съгласно специалната разпоредба на чл. 717з, ал.4 ТЗ действителността на продажбата може да се оспорва само по исков и то само при нарушение на чл. 717г от ТЗ и при невнасяне на цената. Останалите релевирани пороци на продажба, проведена в производство по несъстоятелност, могат да бъдат релевирани и санкционирани само по реда на инстанционния контрол при обжалване на издаденото постановление за възлагане. В съотношение на евентуалност по същите съображения се претендира обезсилване на постановеното определение.

Поддържат се и евентуални доводи за неправилност на постановеното определение. Независимо от използваната формулировка, продажбата има за 1 предмет група от активи, съставляващи обособена част от имуществото на несъстоятелния длъжник. Извън това, понятията „съвкупност“ и „обособена част“ се приемат за синоними в съдебната практика. Следователно – липсва разлика между метода, определен с решение на СК и даденото от съда разрешение, и действително извършената продажба.

По делото е постъпил отговор от „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД, представлявано от адв. А. К., в който се поддържат доводи за недопустимост, евентуално – неоснователност на постъпилата частна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение е постановено след депозиране на молба (вх.

№6488/25.02.2026г.) от синдика Т.Н., в която се заявява: 1) искане за прекратяване на процедурата по осребряване на имуществото на несъстоятелното дружество; 2) искане за отмяна на проведената продажба на обособена част от имуществото на несъстоятелното дружество; 3) оттегляне на представената частична сметка за разпределяне по чл.717д, ал.2 ТЗ; 4) искане за свикване на събрание на кредиторите за определяне на условията за оценка на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника „Агро Резерв“ ЕООД /н/, ЕИК 102674109.

Съдът е приел, че проведената продажба на имуществото на несъстоятелното дружество като обособена част не е разрешена от съда по несъстоятелността. Постановеното по чл.717, ал.2 ТЗ определение № 914/20.06.2025г., обявено в книгата по чл. 634в ТЗ, разрешава продажба по метода “съвкупност от недвижими имоти - земи и сгради, и движими вещи – съоръжения”, определен от СК, и при начална цена от 9 425 100 (девет милиона четиристотин двадесет и пет хиляди и сто) лева. В случая синдикът на несъстоятелното дружество не само е изменил метода на продажба, самоволно определяйки я като “продажба на обособена част”, но и е допуснал съществено отклонение от първоначална цена, а именно обявявайки за начална цена сумата от 6 786 072 /шест милиона седемстотин осемдесет и шест хиляди и седемдесет и два/ лева. За целта синдикът неправомерно е приложил разпоредбата на чл.717ж, ал.2 ТЗ, Промяната в метода на продажба в нарушение на чл.717, ал.2 ТЗ, комбинирана с неправомерното приложение на чл.717ж, ал.2 ТЗ, водещи до съществено отклонение от цената, явно и съществено нарушава императивните разпоредби, уреждащи осребряването 2 на имуществото от МН и вреди на интересите на кредиторите и на несъстоятелния длъжник в производството по несъстоятелност. Съдът се е позовал на решение № 278 от 30.09.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2325/2022г., съгласно което нарушението на императивно установения в чл.717, ал.2 ТЗ начин за продажба има за последица недействителността на приложения в отклонение от синдика способ за продажба. Съобразно този извод съдът, упражнявайки възложените му правомощия за контрол по изпълнението на чл.717, ал.2 и чл.717ж, ал.2 от ТЗ, е приел исканата от синдика отмяна на проведената продажба на обособена част от имуществото на несъстоятелното дружество за основателна.

Въз основа на изложеното, съдът приема следното:

Съдът по несъстоятелност разполага с контролни правомощия върху цялостното осъществяване на процедурата по проданта и във всеки неин етап.

Отделните действия на синдика не подлежат на контрол, затова и всяко едно от тях се преценява като част от цялата процедура както по искане на заинтересовано лице, така и служебно. В рамките на финалния контрол, съдът по несъстоятелност е свободен да ревизира собственото си произнасяне по разрешаване на проданта, вкл. да откаже да довърши способа на осребряване.

Обжалваното определение е постановено в изпълнение на контролните правомощия на съда и независимо от постановения диспозитив на практика съставлява отказ да се довърши осребряването и да се издаде постановление по чл. 717з ТЗ.

Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ/, като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал. 1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му.

Определението, с което съдът по несъстоятелността е отказал да издаде постановление за възлагане / да довърши процедурата по проданта, няма преграждащ развитието на производството характер и в закона липсва изрична 3 норма, предвиждаща обжалването му. Поради това, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Съгласно изричната норма на чл.

717з, ал. 3 ТЗ, такъв контрол е допустим само по отношение на постановление за възлагане, но не и по отношение на отказ да бъде издадено това постановление. В този смисъл - Определение № 1841 от 11.06.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2025 г., I т. о., ТК; Определение № 324 от 15.04.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 656/2014 г., I т. о., ТК.

С оглед на изложеното, предявената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, респ. – настоящото производство – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената частна жалба.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4