Решение № 6139 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6139 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №4957/20.03.2024г. постановено по гр.д. №20879/2023г. по описа на 66-ти състав, Софийски районен съд, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, БУЛСТАТ 000629048, е осъдено да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 15,40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 3 464,04 лева, за периода от 15.11.2022г. до 30.11.2022г., като искът е отхвърлен за разликата до пълно предявения размер от 103,05 лева като неоснователен и недоказан. С постановения съдебен акт е отхвърлен изцяло и предявения от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу ответника Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.98а и чл.107 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за заплащане на сумата от 3 464,04 лева, представляваща цена за доставена и консумирана електрическа енергия за електроснабден обект, находящ се в град София, ул. **** за периода от 27.03.2022г. –23.08.2022г., като погасен чрез плащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения от ищеца иск за главница в размер на 3 464,04 лева 1 поради погасяването му чрез плащане не отговаря на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че до процесния имот, находящ се в град София, ул. ****, не е доставяна електрическа енергия на посочената стойност, като представените фактури се отнасят до друг обект на издателството, а именно намиращия се на ул.

****6, за който обаче липсват твърдения както в заповедното, така и в първоинстанционното производство да са налице неплатени сметки за доставка на ел. енергия. С оглед на посоченото се обосновава, че предявените от ищеца искове се явяват неоснователни не поради погасяването им чрез плащане, а поради изначалната недължимост на претендираните с тях суми за посочения обект. Въз основа на изложените съображения се отправя искане за цялостна отмяна на постановеното първоинстанционно решение и отхвърляне на исковете за главница като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от и щ е ц а „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с която се поддържа правилност на постановения съдебен акт. Същият твърди, че с извършеното в хода на производството плащане ответникът е погасил претендираната от дружеството сума за главница, като по този начин конклудентно е признал съществуването на задължението си. Счита, че първоинстанционният съд правилно е разчел неговото поведение, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършеното плащане и на това основание е отхвърлил искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Излага съображения относно неоснователността на възражението на ответника, че няма неплатени сметки за обекта в град София, ул. ****, като сочи, че видно от приетите по делото Фактура №0335755835 от 17.05.2022г. и Фактура №0335757307 от 25.05.2022г., посочените в тях суми се отнасят именно до потребената в същия ел. енергия.

Предвид посоченото се отправя искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

С подадената от ответника Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, въззивна жалба страната обжалва изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, включително и в частта, в която предявените срещу нея искове са отхвърлени със съображенията, че претенциите следва да бъдат отхвърлени не като погасени чрез извършено в хода на производството плащане, а поради тяхната неоснователност. При съобразяване на изложените доводи, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в посочената част въззивната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като правото на обжалване се предпоставя от наличието на интерес, който би бил налице, ако с постановения съдебен акт се засяга материалноправното положение на страната, която 2 подава въззивната жалба. Съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и неговите мотиви, поради което същите не подлежат на самостоятелно обжалване. В случая извършените в хода на производството плащания са преценени като правно релевантни факти, които съдът е обсъдил в мотивите на съдебния си акт, поради което за ответника не е налице интерес от обжалване на решението в частта, в която предявените срещу него искове са отхвърлени /така Решение №221 от 20.11.2017г. по гр.д. №4797/2016г. Г.К, IV Г.О., ВКС/. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно мотивите на Определение №1954 от 16.04.2025г. по гр. д. №1930/2024г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС причината за неоснователност на предявения иск– несъществуване на вземането, погасяването му по давност, погасяването му чрез плащане в хода на процеса и т.н. може да бъде посочена в диспозитива на съдебния акт, но това не е задължително. От изложеното следва, че подадената от ответника Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, въззивна жалба в частта, в която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение, с което са отхвърлени предявените срещу него искове е недопустима и подлежи на връщане.

В частта, в която се атакува осъдителният диспозитив на съдебният акт въззивната жалба се явява допустима като подадена в рамките на законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща интерес от нейното обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира постановеното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. В същото време констатира, че в него е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото е налице разминаване между формираната в мотивите на постановения съдебен акт воля на първоинстанционния съдебен състав и нейното обективиране в диспозитива. Видно от изложените от районния съд мотиви, същият е бил сезиран с предявен по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.86 ЗЗД за установяване дължимостта на посочената в издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК сума в размер на 103,05 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 464,04 лева за периода от 15.11.2022г. до 30.11.2022г. Преценявайки основателността на претенцията, съдът е достигнал до извод, че същата се явява 3 основателна за сумата от 15,40 лева, с оглед на което формираната от него воля за признаване съществуването на вземането на ищеца по заповедта за изпълнение до посочения размер е погрешно отразена чрез осъждането на ответника да я заплати.

Независимо от посоченото, настоящият въззивен съдебен състав намира, че делото не следва да бъде връщано за поправка на допусната от районния съд очевидна фактическа грешка, доколкото в рамките на въззивното производство е прието платежно нареждане за извършено от ответника извънсъдебно плащане на процесната сума в размер на 15,40 лева, с оглед на което вземането на ищеца се явява изцяло погасено и предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение в частта, в която същият е уважен- да бъде отменено.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна, която претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 788,10 лева. В рамките на установения срок насрещната страна е релевирала възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед правната и фактическа сложност на спора, като счита за съответен на тях хонорар в размер на 200 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Издателство на БАН „Проф.

Марин Дринов“ ООД, Научен институт, БУЛСТАТ 000629048, въззивна жалба с вх.

№62789/03.06.2024г. срещу Решение №4957/20.03.2024г. постановено по гр.д.

№20879/2023г. по описа на 66-ти състав, Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявения от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД срещу ответника Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.98а и чл.107 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за заплащане на сумата от 3 464,04 лева, представляваща цена за доставена и консумирана електрическа енергия за електроснабден обект, находящ се в град София, ул. **** за периода от 27.03.2022г. –23.08.2022г., както и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на разликата между уважения размер от 15,40 лева на претенцията за лихва за забава за периода от 15.11.2022г. до 30.11.2022г. до пълно предявения размер от 103,05 лева, като ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част ОТМЕНЯ Решение №4957/20.03.2024г. постановено по гр.д. №20879/2023г. по описа на 66-ти състав, Софийски районен съд, в частта, в която Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, БУЛСТАТ 000629048, е осъдено да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, на основание чл.86, ал.1 4

ЗЗД сумата от 15,40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 3 464,04 лева, за периода от 15.11.2022г. до 30.11.2022г., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, срещу Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15,40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 3 464,04 лева, за периода от 15.11.2022г. до 30.11.2022г.

ОСЪЖДА Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ ООД, Научен институт, БУЛСТАТ 000629048, да плати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 евро, представляваща сторените от страната разноски за представителство пред настоящата инстанция.

Решението в частта, в която подадената въззивна жалба е оставена без разглеждане има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5