Решение № 170 от 23.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Силистра, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Д.А В. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101738 по описа за 2025 година

В постъпилата искова молба от Д. Г. Д. срещу "В. Б." ЕАД, като правоприемник на „Н.-Б.“ ЕООД се твърди, че между страните е налице сключен договор №113360/16.01.2017г. за предоставяне на интернет услуга на адрес: гр. Силистра, ул.

Капитан Кръстев №24, вход Б, етаж 3, ап. 7, където ищеца и семейството му живеят.

Договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от него и обвързват доставчика.

Съгласно чл. 19.14 от Общите условия, потребителят има право да поиска преместване на услугата на нов адрес след писмено уведомление до доставчика.

Ищецът придобива чрез сделка недвижим имот, с нотариален акт №46, том IV, рег.

№3751, дело №505 от 2023г. по описа на Нотариус Р. Т., с рег номер 105, вписан в АВСилистра под вх. рег. №3210/19.07.2023, акт №196, том X, дело 1525/2023, представляващ СОС с адрес гр. Силистра, ул. Капитан Кръстев №18, вход Б, етаж 4, ап. 10. След извършване на необходимите текущи ремонти на апартамента цялото семйство се измества да живее в него в началото на 2025г, като освобождава използваното от тях до този момент жилище. Това налага на 22.01.2025г. ищецът да упражни правото си съгласно чл. 19.14 от Общи услвоия като подаде писмено уведомление и заявление за преместване на услугата на нов адрес: гр. Силистра, ул.

Капитан Кръстев №18, вход Б, етаж 4, ап. 10 чрез лицензирана пощенска услуга от Български Пощи ЕАД.

На 10.02.2025г. е получил указания, че искането за изместване на адрес за ползвана услуга се подава на място в магазин на В. като на 19.02.2025г. подава в офиса на ответника в град Силистра изрично искане за изместване на ползваната услуга на 1 друг адрес, с пояснение, че същата услуга е предоставена на предходния собственик на имота.

На 02.04.2025г. получил отказ, аргументиран с твърдяна липса на техническа възможност за осигуряване на услугата на новия адрес, без да е описано каква е свързаността към момента, нито каква е налична на поискания от него адрес, и не е направен анализ за невъзможност от изместване на услугата, несъвместимост между твърдяните от мрежовия оператор типове свързаност - този за новия адрес и този на използваната услуга.

След разговори със съседи в сградата, установил, че няколко от тях ползват същия тип интернет свързаност от същия доставчик, което доказвало, че техническа възможност реално съществува и отказът на дружеството е необоснован и формален.

В периода от 01.02.2025г. до 30.09.2025г. ищецът е продължил да изпълнява своите задължения като е заплащал всички месечни такси в размер на 97,96 лева, без да получава реална услуга.

Счита, че ответника не е изпълнил своите договорни задължения съгласно чл.19.14 от Общи Условия, а именно да измести услугата за доставка на инетернет на посочения от ищеца нов адрес, при положение, че е налице техническа възможност.

Твърди се, че отказът на дружеството-правоприемник е направен единствено с цел да накара ищеца да прекрати изгодния за него договор сключен с "Н.-Б." ЕООД, като по този начин предлага да се сключи нов договор за нова услуга на цена значително повисока от сегашната, с което недобросъвестно изпълнение на договора ответникът нарушава чл. 63, ал. 1 от ЗЗД.

Моли съда да осъди ответника „В. Б. “ ЕАД, с ЕИК ******* да заплати на ищеца Д. Г. Д., с ЕГН ********** сумата от 97,96лв., представляваща месечни такси, платени за периода 01.02.2025г. - 30.09.2025г., през който период услугата не е предоставяна, поР. неизпълнение на общи условия по договор за предоставяне на интернет услуги изразяващо се в отказ от изместване на услугата на нов адрес.

Претендира и разноски

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. В отговора се потвърждава, че между ищеца и В. е действал договор за доставка услуга за достъп до интернет, сключен през 2017 г. с Н.-Б. ЕООД, което дружество се е вляло във В. на 05.03.2024 г.

Твърди се, че предоставянето на услугата не е прекъсвало в периода, за който се иска възстановяване на заплатената цена.

Услугата е прекратена на основание на заявление от страна на ищеца, подадено на 04.11.2025 г.

Доколкото в заявлението за прекратяване не е посочен срок, нито е налице 2 договорно предвиден такъв, услугата е прекратена считано от 04.12.2025 г., при прилагане правилото на чл.229а от Закона за електронните съобщения, съгласно който крайните ползватели могат да прекратят договор за съобщителна услуга с едномесечно предизвестие.

В периода от подаване на искането за преместване адреса за предоставяне на услугата до закриването й, В. не е било в неизпълнение на договора.

Начинът на подаване на заявления - в обект на В. е предвиден в раздел „свързване към мрежата“, част от т. 4.2, от актуалните общи условия на Нетуоркс, действащи спрямо договора към датата на подаване на заявлението.

Твърди се, че липсата на техническа възможност за преместване на услугата при същите технически параметри не представлява неизпълнение на задължения на В., а обективно обстоятелство. Възможността за предоставяне на даден тип интернет услуга зависи от множество фактори. Услугата не се предоставя единствено чрез полагане на кабел в дадена сграда, а чрез осъществяване на свързаност към разпределителното и централното оборудване на оператора, и към цялостната поддържана от него мрежа и системи. Наличието на една или повече сходни услуги в дадена сграда не означава, че в същата може да се осигурят неограничен брой допълнителни такива услуги.

Ищецът е имал свободен избор, дали да продължи да ползва услугата предоставяна по действащия договор, да прекрати същата или да заяви предложената му алтернативна такава.

Този избор е направен от него с подаденото на 04.11.2025 г. заявление, като до този момент В. е поддържало надлежно услугата, съгласно условията на действащия между страните договор.

Счита, че не е налице основание за връщане на заплатената за услугата цена, в периода от януари 2025 г. до закриването й. Услугата е била доставяна, като от ищеца е зависело дали да преустанови ползването й и да прекрати договора.

Възможността за преместване на адреса на услугата от първоначално уговорения на друг такъв, не представлява едностранно, безусловно, потестативно право на клиента. Посочената разпоредба на общите условия на Нетуоркс следва да се тълкува във връзка с останалите клаузи от общите условия, както и логически.

Моли съда да отхвърли исковата молба на Д. Д. срещу В. като неоснователна.

Претендира разноски по делото.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между „Н.-Б.“ ЕООД и ищеца бил сключен договор 3

№113360/16.01.2017г. за предоставяне на интернет услуга на адрес: гр. Силистра, ул.

Капитан Кръстев №24, вход Б, етаж 3, ап. 7. Договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от него и обвързват доставчика. Съгласно чл. 19.14 от Общите условия, потребителят има право да промени адреса, на който ползва услугите.

Установява се от нотариален акт №196, том X, дело 1525/2023, вписан в АВСилистра, че ищецът е закупил самостоятелен обект (апартамент) с адрес гр.

Силистра, ул. Капитан Кръстев №18, вход Б, етаж 4, ап. 10.

Установява се от публично достъпният електронен портал на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, че през месец март 2024 г. „Н.-Б.“ ЕООД е преобразувано чрез вливане с правоприемник „В. Б. “ ЕАД.

На 22.01.2025г. ищецът е подал заявление за промяна на адреса на услугата, като е бил насочен да посети физически магазин на ответното дружество.

До ответника са изпратени и писмо от 07.02.2025 г., заявление от 19.02.2025 г. и жалби от 14.03.2025 г. и 15.04.2025 г. и клиентско оплакване от 16.06.2025 г.

От страна на ответника са получени отговори от 10.02.2025 г., 05.03.2025 г., 02.04.2025 г. с твърденият за липса на техническа възможност за осигуряване на услугата на новия адрес, поР. изградена нов вид мрежа на адреса, както и е посочено че ищеца може при желание да прекрати договора.

В периода от 01.02.2025г. до 30.09.2025г. ищецът е заплащал своите задължения за месечни такси в размер на 14лв. на месеците 01,02,03,05,06,07 и 09, а за месец април таксата е заплатена в размер на 8,00лв. и за месец август - 5,96лв.

С изявление от 04.11.2025 г. договора за предоставяне на интернет услуги е прекратен.

Установява се от назначената и приета в съдебно заседание на 10.03.2026 г. съдебна компютърна техническа експертиза, че:

1. Физическа и инфраструктурна възможност за предоставяне на LAN услуга на адреса на ищеца - гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев“ № 18, вх.Б, ет.4,ап.10, към релевантния период съществува.

2. Съществуващата физическата LAN инфраструктура е налична, активна и способна да поддържа предоставянето на интернет услуги чрез извършване на стандартни технически дейности (кабели, крайни устройства) 3. Посочените от "В. Б." ЕАД мотиви за отказ представляват оперативни и организационни ограничения, а не технически. Те са стандартна търговскотехническа практика за еднородност на мрежовите услуги, но не представляват техническа пречка.

4. До апартамента е физически прокаран LAN кабел, свързан към сградната LAN 4 мрежа, който е използван за предоставяне на услугата на предишния собственик.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД - полученото без основание следва да бъде върнато. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал, а ответникът получил (парична сума в случая), а в тежест на ответникът е да докаже че е имал основание да получи.

По делото не е спорно, че ищеца е заплатил сумата в размер на 97,96лв., представляваща месечни такси за телекомуникационни услуги, платени за периода 01.02.2025г. - 30.09.2025г., както и че услугата е била налична за ползване за процесният период на първоначалният адрес гр. Силистра, ул. Капитан Кръстев №24, вход Б, етаж 3, ап. 7, както и че ищецът многократно е поискал преместването и на нов адрес.

На първо място следва да се посочи, че по делото не е спорно задължението на ответника, съгласно чл. 19.14 от Общите условия на придобитото дружество „Н.-Б.“ ЕООД, да промени адреса, на който потребителят ползва услугите. Наличието на техническа възможност за това е установено от приетата по делото съдебна компютърна техническа експертиза, неоспорена от страните.

Съдът приема, че действително ответника е в правото си да предлага услуги, които отговарят на неговата бизнес стратегия и че не може да се приеме, че ответника е длъжен да предлага конкретна услуга неограничено във времето и на всички възможни адреси, независимо дали има техническа възможност за преместване на услугата при същите технически параметри.

От друга страна, наличието на техническа възможност, както и на една или повече сходни услуги в дадена сграда, ползвани от други потребители означава, че отказът на ответника да предостави конкретната услуга е въпрос единствено на негово бизнес решение и цели да принуди клиента си да сключи договор при други условия.

В настоящото производство обаче, не се иска да бъде задължен ответника да сключи договор или предостави услуга, а да върне получени суми за неизползвана услуга. Съдът счита, че макар в приложимите ОУ да няма срок за преместване на услугата, разумният срок за това е до края на месец февруари 2025 г., поР. което считано от 01.03.2025 г. ответникът е в неизпълнение на задълженията, което поражда и задължение да върне неоснователно получените след тази дата суми. По тези съображения, искът следва да бъде уважен за платените без основание суми за периода от 01.03.2025г. до 30.09.2025г. - 83,96лв., а за разликата до пълният предявен размер от 97,96лв. – отхвърлен.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат 5 направените от ищеца разноски, за които има доказателства по делото, съразмерно на уважената част от иска. По делото е заплатена държавна такса в размер на 42,50 лева, 200 евро за възнаграждение на вещо лице, както и има представени доказателства, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като следва да се съобрази направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника. Ищецът претендира заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на800лв., което е над предвиденото в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС не е обвързваща за съда. Съдът трябва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е висококвалифициран. По делото са се провели две открити съдебни заседания на което е присъствал представител на ответника, прието е заключение на вещо лице и претенцията на ищеца е почти изцяло уважена. Съдът счита, че на ищеца следва да се уважат разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600лв., която сума отговаря на фактическата и правна сложност на предявеният иск и извършената защита и ангажиране на доказателства. Пътни разходи, посочени в списъка по чл.80 ГПК не следва да се присъждат, на първо място т.к. няма доказателства за извършването им, а и не е нормативно предвидено тяхното възстановяване от ответника. Посоченото в чл.2 ал.8 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, касае отношенията между адвоката и клиента му, но не обвързва съда.