Определение № 460 от 10.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 541/2024
- Вид
- Определение № 460
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.164, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.164, ал.4 и ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.164, ал.4 и ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.193 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.224 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.78 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.625 · Търговски закон
- чл.638 · Търговски закон
- чл.685, ал.1 · Търговски закон
- чл.687 · Търговски закон
- чл.687, ал.1 · Търговски закон
- чл.688, ал.1 · Търговски закон
- чл.688, ал.3 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.739, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460 гр. София, 10.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20241001000541 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.130 ГПК, във вр. с чл.687 ТЗ.
Образувано е по частна жалба на 45 физически лица както следва:
Ц. И. Й. , ЕГН **********; С. В. А., ЕГН **********; Т. Н. С., ЕГН **********;
Н. Б. И., ЕГН **********; Е. С. П., ЕГН **********; А. К .М., ЕГН **********;
В. Д. В., ЕГН **********; П. П. Т., ЕГН **********; М. Н. Н., ЕГН **********;
М. А. Б., ЕГН **********; Ц. И. Ц. , ЕГН **********; Е. П. М., ЕГН **********;
В. А. Б., ЕГН **********; М. Н. Н., ЕГН **********, И. Н. Н. , ЕГН **********
Н. Н. Н., ЕГН ********** - наследници на Н. И. Н., ЕГН **********; П. П. П.
ЕГН **********; П. С. А., ЕГН **********; С. М. И., ЕГН **********; В. И. П.
ЕГН **********; И. Т. П., ЕГН **********; А. С. П., ЕГН **********; А. Г. В.
ЕГН **********; С. Н. С., ЕГН **********; Д. И. Б., ЕГН **********; А. З. В.
ЕГН **********; А. В. А., ЕГН **********; Л. Л. Р., ЕГН **********; Ц. А. Г.
ЕГН **********; Л. А. Г., ЕГН **********; Г. Г. К., ЕГН **********, А. Г. Г.
ЕГН **********, В. Г. М., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН ********** наследници на З. А. К., ЕГН **********; М. Т. Н., ЕГН **********; Н. Б. К., ЕГН **********; П. Е. М., ЕГН **********; Г. К. С., ЕГН **********; В. Г. М., ЕГН
**********; А. Б. К., ЕГН **********, Г. Е. Г., ЕГН **********, Д. Е. Г., ЕГН
********** и В. Е. А., ЕГН ********** - наследници на Е. Г. К., ЕГН ********** Л. Т. Н., ЕГН ********** и В. Н. Ц., ЕГН 52031271722, всички чрез пълномощника им адвокат С. Л. С. от Видинска адвокатска колегия против определение № 260279/07.02.2024г., постановено по т.д.н. № 1816 / 2017г. на СГС, ТО, VI-17 състав, с което е върната молба вх.№ 280456/05.07.2023г., уточнена с молба вх.№ 285498/15.09.2023г. и с молба вх.№292774/07.12.2023г. за служебно вписване на вземанията на молителите в списъка на приетите вземания.
Жалбоподателите чрез пълномощника им излагат доводи за неправилност 1 на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърдят, че е нарушен чл.687, ал.1 от ТЗ. Вместо да приложи тази разпоредба, уреждаща служебното включване в списъка на приетите вземания на вземания на работници и служители, произтичащи от трудово правоотношение, съдът е основал своето определение на разпоредбата на ал.2 на чл.687 от ТЗ, относима за други вземания, а именно за публичните вземания, което е незаконосъобразно.
Така, като е приложил друга разпоредба на закона, вместо относимата към конкретния казус и за конкретните правоотношения, СГС е постановил очевидно неправилен съдебен акт.
Твърдят, че определението освен че е в противоречие с материалния закон, е и в противоречив с цитираното от съда Решение № 4 от 21.07.2022г., постановено по т.д. № 2475/2020г., I т.о. на ВКС. Разглеждания от ВКС с това решение правен казус е друг и касае публични вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт след откриване на производството по несъстоятелност.
Вземанията на молителите /работници и служители на несъстоятелното дружество/, освен, че произтичат от различно, а именно трудово правоотношение, са установени с влезли в сила съдебни актове преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, постановено на 13.08.2021г. При това положение същите следва да бъдат включени служебно в списъка на приетите вземания, противно на логиката на съда. Твърдят, че основополагащ принцип е, че в списъка на приетите вземания се включват само вземания, възникнали и установени преди откриване на производството по несъстоятелност. Възникналите след датата на решението за откриване производство по несъстоятелност вземания се предявяват допълнително и за тях синдикът съставя допълнителен списък, съгласно чл.688, ал.3 от ТЗ.
Вземанията на работниците и служителите обаче не са такива. В чл.687 от ТЗ не е предвиден срок за предявяване на възникналите и установени до датата на откриване на производството по несъстоятелност вземания, произтичащи от трудови правоотношения, нито има срок за предявяване на установените с влязъл в сила акт публични задължения преди тази дата.
Твърдят, че прилагането по аналогия на разпоредбите на чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ и на сроковете, установени в тях и по отношение на възникналите и установени до датата на откриване на производството по несъстоятелност вземания, произтичащи от трудови правоотношения е незаконосъобразно и не може да бъде споделено. Ако законодателят е искал да установи срок за предявяване на тази вземания, е щял да направи това или поне да препрати към сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Не случайно за вземанията по чл.687 от ТЗ е предвидено служебно включване от синдика в списъка на приетите вземания.
Моли съда да отмени обжалваното определение, като делото бъде върнато на СГС с указания, назначеният синдик да предприеме необходимите действия по служебно вписване на вземанията на молителите в списъка с приети 2 вземания.
Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на жалбоподателите във връзка с обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Обжалваното определение е неправилно като противоречащо на материалния закон.
За да върне молбата, с която са предявени вземания на молителите, възникнали от трудови правоотношения с несъстоятелния длъжник, съдът се е позовал на общото правило, предвидено в ТЗ, че всички вземания срещу длъжника, които са възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, трябва да бъдат предявени по реда и в сроковете, предвидени в чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, за да могат да бъдат приети в производството по несъстоятелност и да подлежат на удовлетворяване в него. Този извод следва от нормата на чл.688, ал.1, изр.2 ТЗ, в която е предвидено, че след изтичането на срока по чл.688, ал.1 ТЗ вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват, като съгласно чл.739, ал. 1 ТЗ те се погасяват. Приел е, че това общо правило се отнася и за вземанията, които произтичат от съществуващи с несъстоятелния търговец трудови правоотношения.
Съдът е приел, че в чл.687, ал.1 ТЗ действително е предвидено, че синдикът вписва служебно в списъка на приетите вземания вземанията на работник или служител, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника. Направил е извод, че след като в закона е регламентирано задължение на синдика да включи служебно определена категория вземания, каквито са и тези, произтичащи от трудови правоотношения, то това означава, че дори и те да не са предявени в производството по несъстоятелност от кредитора, синдикът е длъжен да ги включи в списъка на приети вземания, но това може да бъде извършено само ако те са му станали известни при полагане на дължимата грижа да се снабди с информация за тях Съществуването на това задължение за синдика обаче не означавало, че за кредитора не възниква задължение да предяви възникналите в негова полза вземания срещу длъжника в образуваното срещу последния производство по несъстоятелност по предвидения в закона ред като сезира синдика да се произнесе по тяхното приемане.
Според съда задължението на работника да предяви в откритото спрямо работодателя производство по несъстоятелност вземанията си, произтичащи от трудово правоотношение или прекратено трудово правоотношение, трябва да бъде упражнено в предвидените в закона преклузивни срокове по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, които се отнасят за всички кредитори, които предявяват вземания, без значение какъв е характерът на последните, като в закона не са предвидени 3 изключения за някои от тях. Приемането на обратното, а именно, че за работниците няма срок за предявяване на вземанията си, означава да се позволи на тези лица безсрочно да заявяват в производството по несъстоятелност свои вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, което не следва да се допуска предвид целта, която имат уредените в ТЗ преклузии за предявяване на вземанията и за повдигане на спорове за тяхната дължимост, а именно да се очертае по окончателен начин и в кратки срокове кръгът на лицата, които ще имат право на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, и да се определи размера на техните вземания.
И тъй като тези вземания не са предявени от работниците до изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ /срокът по чл.685, ал.1 ТЗ е изтекъл на 07.10.2021 г„ а срокът по чл.688, ал.1 ТЗ е изтекъл на 07.12.2021 г./, а много покъсно, едва на 05.07.2023 г., то молбата, с която се предявяват описаните вземания след изтичане на предвидените в ТЗ преклузивни срокове, следвало да бъде върната.
Въззивният съд не споделя този извод, тъй като същият противоречи на императивна материално правна разпоредба – чл.687,ал.1 ТЗ, според която вземане на работник или служител,произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Видно е, че законодателят не е установил задължение за работниците и служителите да предявяват вземанията си, още повече да е предвиден някакъв срок, в който да бъде сторено това. Синдикът е длъжен служебно да събере информация за задълженията на длъжника към неговите работници и служители за неизплатени трудови възнаграждения и свързаните с тях обезщетения по трудови правоотношения. Още повече, че в настоящия случай тези вземания, както твърдят молителите, са установени с влезли в сила съдебни решения преди откриване на производството по несъстоятелност.
Прилагането по аналогия на разпоредбите на чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ и на сроковете, установени в тях и по отношение на възникналите и установени до датата на откриване на производството по несъстоятелност вземания, произтичащи от трудови правоотношения, е незаконосъобразно и не може да бъде споделено. Ако законодателят е искал да установи срок за предявяване на тази вземания, е щял да направи това или поне да препрати към сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Не случайно за вземанията по чл.687 от ТЗ е предвидено служебно включване от синдика в списъка на приетите вземания.
За работниците ТЗ не вменява задължение да следят дали и кога е открито производство по несъстоятелност на длъжника, както и да предявяват вземанията си в производството по несъстоятелност в определени срокове.
Такива срокове не са установени за тях и не случайно вписването на техните вземания се извършва служебно. Законодателят разчита на добросъвестността на работодателя да предостави информация за тези вземания от счетоводните си регистри, респективно на активността на синдика да събере нужната 4 информация за задълженията на дружеството към неговите работници за неплатени трудови възнаграждения и да включи служебно тези вземания в списъка с приетите вземания.
Съдът е направил аналогия с ал.2 на чл.687, касаеща публичните вземания, установени с влязъл в сила акт, за които се отнася и цитираното Решение № 4 от 21.07.2022 г., постановено по т.д. № 2475/2020 г. на ВКС, I т.о.
За разлика от реда, предвиден за работниците, законодателят е създал съответните гаранции за НАП за своевременно предявяване и за следене дали съответните публични вземания са включени служебно в списъка на приетите вземания, в това число и за публичните вземания, установени с влязъл сила акт, след датата на откриване на производството по несъстоятелност. В чл.164, ал.3 ДОПК е предвидено предявяване на публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго, т.е. със специалния закон ДОПК е предвидено изрично задължение за предявяване на публичните вземания, каквото задължение не съществува за работниците. Такъв е и смисълът на чл.164, ал.4 и ал.5 от ДОПК. Такъв е и редът по чл.125 ДОПК, установяващ задължение за предявяване на публични вземания, основани на невлязъл в сила ревизионен акт, с представяне на синдика невлезлия в сила ревизионен акт именно в сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ.