Решение № 1011 от 27.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500859 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо П.Казанджията“ № 6, ет.6, подадена чрез пълномощник юрк.Росен Колипатков, против решение № 323 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 5274/2023 г. по описа на РСБургас, с което е прието за установено по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, че М. Г. П. от гр.Б., ул.“Л.“ № *, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 6033/19.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на БРС, а именно: 829 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 07.12.2016 г. до окончателното й плащане, 543.78 лв. – неплатена редовна лихва, начислена за периода 19.04.2015 г. – 06.12.2016 г., 59.27 лв. – лихвена надбавка за периода 20.10.2016 г. – 06.12.2016 г., 120 лв. – заемни такси и 325 лв. – съдебноделоводни разноски. С решението „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на М.

Г. П. сумата от 634.15 лв. за разноски по делото.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на 1 процесното вземане, като се сочи, че в случая не е изтекла предвидената в чл.110, вр. чл.117, ал.2 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Според въззивника, перемпцията е без правно значение за давността, като следва да бъдат взети предвид и изпълнителните действия след изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за което са изложени събражения и е цитирана практика на ВКС. Сочи се, че от датата на приетото от съда за последно изпълнително действие – 01.06.2018 г. до следващото извършено изпълнително действие на 08.08.2023 г. не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност, като давност не е текла за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. съгласно чл.3, ал.1, т.2 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, поради което в случая срокът не е изтекъл на 01.06.2023 г., а би изтекъл на 09.08.2023 г., но преди тази дата са наложени запори от съдебния изпълнител. Счита се също, че давност не тече, докато трае съдебния процес относно вземането, за което въззивникът също се позовава на практика на ВКС. В заключение, моли въззивния съд да отмени постановеното от БРС решение и да отхвърли предявения иск. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият М. Г. П., подаден чрез пълномощника адв.Илия Златев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, за което се излагат подробни съображения, както и подробни доводи за основателност на исковата претенция. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Г. П. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, уточнена с допълнителна молба, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 829 лв. – главница, 543.78 лв. – неплатена редовна лихва за периода 19.04.2015 г. -06.12.2016 г., 59.27 лв. – лихвена надбавка за периода 20.10.2016 г. - 06.12.2016 г., 120 лв. – заемни такси и 325 лв. – съдебно-деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист № 6033/19.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на РС-Бургас, въз основа на който е образувано изп.дело № 321/2023 г. по описа на ЧСИ И. Б. – рег.№ 705, поради недействителност на договора, от който произтичат тези вземания, поради липса на цесия в полза на ответника и поради изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания.

2

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.08.2023 г. бащата на ищеца му е предал покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 321/2023 г. по описа на ЧСИ Б. и тогава разбрал за образуваното срещу него изпълнително дело въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 7850/2016 г. на БРС, но препис от заповедта не му е бил връчен. Ищецът оспорва валидността на договора за цесия, с която процесните вземания са прехвърлени на ответника и твърди, че той няма качеството на кредитор по отношение на тези вземания. Твърди, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице изключително голяма несъразмерност на насрещните престации – стойността на прехвърлените вземания надвишава над 50 пъти цената по договора за цесия. Твърди също, че вземанията са погасени по давност, като сочи, че въз основа на издадения в полза на „Банка ДСК“ АД изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 19/2017 г. по описа на ЧСИ Б., по което на ищеца не е била връчена покана за доброволно изпълнение и не са били извършени действия, спиращи или прекъсващи давността и това дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, а през м.август 2023 г. по молба на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 321/2023 г. по описа на ЧСИ Б., като към този момент вече е била изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.

В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Оспорени са твърденията в исковата молба за погасяване на вземанията, като се твърди, че погасителният давностен срок за процесните вземания не е изтекъл, тъй като в хода на образуваното изпълнителното дело № 19/2017 г. на ЧСИ Б. са извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността и последното такова действие е било извършено на 04.01.2019 г., поради което изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени по давност, за което са изложени подробни съображения.

Страните са ангажирали по делото писмени доказателства.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не дължи произнасяне по направеното от ищеца възражение за недействителност на договора за цесия на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, обосновано със значителна несъразмерност на насрещните престации, тъй като съгласно практиката на ВКС същият като трето за договора за цесия лице няма правен интерес да се позовава на такава нищожност. Прието е също, че по делото не са ангажираха доказателства, сочещи на недействителност на договора за цесия от 08.02.2022 г., поради което същият е валидно сключен и е породил правното си действие, вкл. и спрямо ищеца, който се счита за уведомен най-късно с връчване на препис от отговора на ответника, към който е приложено такова уведомление. По отношение на твърденията за погасяване на вземанията по давност е прието, че извършеното от ЧСИ на 04.01.2019 г. изпълнително действие по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на 3 длъжника не е било валидно извършено, тъй като е насочено към лице, което не е било работодател на длъжника към датата на изпращане на запорното съобщение и не е породило правното си действие. Поради това, БРС е приел, че последното валидно извършено действие, което е годно да прекъсне давността е извършено на 01.06.2018 г., когато е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, като до предприемане на следващото такова изпълнително действие е изтекъл период от над две години, през който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона на 02.06.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което извършените след тази дата действия от взискателя или от ЧСИ не следва да бъдат зачетени. В тази връзка и позовавайки се на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, районният съд е приел, че нова погасителна давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече на 01.06.2018 г. – датата на последно извършеното валидно изпълнително действие, като по отношение на главницата, таксите и разноските 5-годишна погасителна давност е изтекла на 01.06.2023 г., а по отношение на лихвите е изтекла кратката 3-годишна погасителна давност на 01.06.2021 г., т.е. към датата на образуване на второто изпълнително дело – 28.07.2023 г., процесните вземания вече са били изцяло погасени по давност и не са били дължими от ищеца на ответника. По горните мотиви, БРС е уважил предявения иск като основателен

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт

След самостоятелна преценка на доказателствата по делото и като съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за основателна, а постановеното от БРС решение за неправилно, поради което следва да бъде отменено В случая, между страните не се спори, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД-Бургас е издаден изпълнителен лист от 19.12.2016 г. на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 4490/16.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 7850/2016 г. по описа на БРС срещу М.

Г. П., за заплащане на сумата от 1 552.05 лв., дължима по Договор за стоков кредит № */19.04.2015 г., от която сума: 829 лв. – главница, 543.78 лв. – редовна лихва, начислена за периода 19.04.2015 г. – 06.12.2016 г., 59.27 лв. – лихвена надбавка за периода 20.10.2016 г. - 06.12.2016 г. и 120 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 325 лв. за разноски по делото.

Безспорно е също, че въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Банка ДСК“ ЕАД Бургас от 13.01.2017 г. е образувано изпълнително дело № 4

20177050400019 по описа на ЧСИ И. Б. с рег.№ 705 и район на действие БОС срещу ищеца М. П., за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както да бъдат наложени запори на трудови възнаграждения, на банкови сметки и на други вземания на длъжника.

Видно от приложените доказателства по изп.дело № 19/2017 г. на ЧСИ Б., издадената в полза на взискателя заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 7850/2016 г. на БРС е била надлежно връчена на длъжника М. П. на 19.01.2018 г. с изпратената му Покана за доброволно изпълнение изх.№ 335/17.01.2017 г., получена на посочената дата от баща му Г. П. (л.72-73) По настоящото дело е безспорно, че против заповедта за изпълнение не е подавано писмено възражение от ищеца в двуседмичния срок по чл.414 ГПК, поради което съдът приема, че заповедта е влязла в сила на 03.02.2018 г.

От доказателствата по делото се установява, че на 01.06.2018 г. ЧСИ Б. е наложил запор на сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 04.01.2019 г. е наложен от ЧСИ Б. запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение от „Нави-5“ ЕООД – работодател на П.. С електронно писмо от 14.01.2019 г. управителят на дружеството-работодател е уведомил ЧСИ, че лицето М. Г. П. не е работило във фирма „Нави-5“ ЕООД, тъй като е заличено в същия ден, в който е било назначено.

С молба от 31.08.2022 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил ЧСИ Б., че на 08.02.2022 г. е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за прехвърляне на вземания, включващ и вземането по изпълнително дело № 19/2017 г., поради което е поискал да бъде конституиран като взискател по делото на основание чл.429 ГПК, като е поискал налагане на запори на банкови сметки на длъжника. Към молбата е представен договора за цесия, ведно с приложение № 1 към него, в което фигурира вземането по процесното изпълнително дело, както и потвърждение от цедента за извършената цесия и пълномощно от цедента за упълномощаване на цесионера да уведоми длъжниците за цесията от негово име. Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело с разпореждане на ЧСИ Б. от 16.05.2023 г.