Определение № 1225 от 20.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1225 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501060 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 122, изрeчение второ от ГПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Петрич и Софийски районен съд относно определяне на компетентния съд, който да разгледа предявените обективно съединени искови претенции обективирани в искова молба с вх.№ 416877/20.12.2024 година, депозирана от Т. Л. К. против Л. Р. Б..

С Определение № 34029/14.8.2025 година постановено по гр.дело № 76419/2024 година по описа на Софийски районен съд, съдът е приел, че не е местно компетентен с доводи, че в случая е приложимо общото правило на разпоредбата на чл. 105 ГПК и като е уважил заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за местна неподсъдност е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Районен съд – Петрич, по адрес – постоянен адрес на ответника.

С Определение № 709/2.10.2025 година, постановено по гр.дело № 1354/2025 година по описа на Районен съд – Петрич е повдигнат спор за подсъдност с доводи, че иск за парични вземания, произтичащи от договорно основание, обаче може да се предявява и по настоящия адрес на ответника по аргумент от разпоредбата на чл. 111 ГПК.

Настоящият състав като обсъди становищата на двете първостепенни 1 съдилища, приема следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 416847/20.12.2024 г. от Т. Л. К. с ЕГН **********, с адрес в гр. ............................... срещу Л. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. ........." № 23, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове правна квалификация чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, с който ответникът Л. Р. Б. с ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Т. Л.

К. с ЕГН ********** сумите, както следва:

19 673.79 (деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 0.79 стотинки) лева, представляваща направени от ищеца разходи по извършване на основен ремонт на апартамент № 17, находящ се в гр.

.......................“, бл.4, ет.4, закупуване на обзавеждане и техника за апартамента /нова и втора употреба/, наемането на фирми за хамалски услуги и за професионално почистване, сглобяване на мебели и специалисти, които да поправят нанесени от ответника като наемател щети на имота до връщане държането на имота на наемодателя-ищец на 04.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (20.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата;

5000 (пет хиляди) лева, представляваща пропуснати ползи от ищеца нереализиран доход от отдаване под наем на имота за период от 5 /пет/ месеца, през които ищецът е ремонтирал и обзавеждал наново апартамента, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба (20.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

От обстоятелствената частна исковата молба и формулирането в нея искане е видно, че са предявени в условията на обективно съединяване два осъдителни иска.

Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в облигационна връзка по силата на договор за наем, като твърди, че на наетия имот са били причинени вреди от наемателя, чиято обезвреда търси с предявения иск с правно основание чл.233 от Закона за задълженията и договорите с цена на иска от 19673,79 лева. С този осъдителен иск е обективно съединен иск за пропуснати ползи по смисъла на чл.82 от Закона за задълженията и договорите с цена на иска в размер на 5000,00 лева.

2

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК - искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, като в казуса е безспорно, че постоянният адрес на ответника е в град Петрич.

С оглед разпоредбата на чл.111 от ГПК - иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника, както е и е сторил ищеца, съобразявайки настоящия адрес на ответника в град София. /лист 96 от гр.дело № 76419/2024 година на СРС./.

В казуса следва да се има предвид, че независимо от заявеното в срок с отговора на исковата молба възражение за местна подсъдност , неправилно съдът не съобразил разпоредбата на чл.111 от ГПК. Последната дава възможност на ищеца да избере съда, който да разгледа спора за парични вземания основани на договорно основание. При конкуренция на подсъдности – тази определяема по правилата на чл.105 и чл.111 от ГПК се следва изборната подсъдност дадена в полза на ищеца. Тази подсъдност няма да лиши ответника от право да участва в процеса, доколкото настоящия му адрес е в град София, а на следващо място и изпълнението на договора за наем, с оглед местоположението на имота също е в този град.

Подсъдността, разглеждана като компетентност на сезирания съд да правораздава по подадена до него молба за разрешаване на правен спор, е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно само в хипотезите на чл. 119, ал. 1 – 3 ГПК.

Извън посочените в тези разпоредби хипотези, подсъдността се проверява само при направено от ответника в срока за отговор възражение за неподсъдност на спора. Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството, като в настоящия случай проверката е извършена след направено възражение за местна неподсъдност от страна на ответниците.

С оглед на горното, за да се извърши преценка дали ищецът може да избере дали да предяви иска пред някой от местно компетентните съдилища, съдът съобразява предмета на повдигнатия пред него спор, както и в случай на съединяване на искове за общо разглеждане – и вида на съединяването. В случая, в исковата молба са наведени твърдения за неизпълнение на договор за 3 наем и вреди от това неизпълнение по смисъла на чл.233 от Закона за задълженията и договорите и пропуснати ползи по смисъла на чл.82 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди като претендираните при условията на разделност вземания произтичат от наемни правоотношения между страните.

Предвид така изложените от ищеца фактически твърдения, исковите претенции, които са съединени за разглеждане в едно производство, поради наличие на общи факти и обстоятелства, се предявяват както на договорно, така и на деликтно основание, в условията на кумулативно обективно съединяване.

В конкретния случай, съдът преценява, че така първоначално съединените искове не следва да се разделят. Същите са във връзка с предмета на делото – и договорната, и деликтната отговорност се твърди да са възникнали по повод на отдадения под наем недвижим имот, находящ се в гр.

София, поради което и съобразно чл. 210, ал. 2 изр. последно от ГПК не се допуска тяхното разделяне. Не е налице единственото изключение, което би допуснало разделянето в този случай, а именно исковете да подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

С оглед на горното и предвид разпоредбата на чл.111 от ГПК ищецът разполага с възможността да упражни правото си на избор дали подсъдността ще се определи по чл. 105 от ГПК или по чл. 111 от ГПК. В процесния случай, тази възможност следва да се тълкува в насока, че ищецът може да предяви претенциите си или пред Районен съд – Петрич, или пред Софийски районен съд.

Съобразно и предоставената от закона възможност, ищецът е взел решение да депозира исковата си молба пред съда, в чийто съдебен район е настоящия адрес на ответника. Не следва да се отнема и ограничава тази възможност с оглед предприетото обективно кумулативно съединяване, като при хипотезата, в която не се допуска разделяне, както бе посочено по-горе.

Изборната подсъдност не дава право на ответника да възразява като го лишава от това преимущество, в който смисъл прекратяването на това основание със съобразяване на заявеното възражение за подсъдност е неправилно сторено от Софийски районен съд, на когото делото следва да се 4 върне за разглеждане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в случая компетентен да разгледа исковите претенции е Софийският районен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД за местно компетентен съд да разгледа искова молба с вх. № 416847/20.12.2024 г. от Т. Л. К. с ЕГН **********, с адрес в гр. ............................... срещу Л. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. ........." № 23, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, с който ответникът Л. Р. Б. с ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на Т. Л. К. с ЕГН ********** сумите, както следва:

19 673.79 (деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 0.79 стотинки) лева, представляваща направени от ищеца разходи по извършване на основен ремонт на апартамент № 17, находящ се в гр.

.......................“, бл.4, ет.4, закупуване на обзавеждане и техника за апартамента /нова и втора употреба/, наемането на фирми за хамалски услуги и за професионално почистване, сглобяване на мебели и специалисти, които да поправят нанесени от ответника като наемател щети на имота до връщане държането на имота на наемодателя-ищец на 04.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (20.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата;

5000 (пет хиляди) лева, представляваща пропуснати ползи от ищеца нереализиран доход от отдаване под наем на имота за период от 5 /пет/ месеца, през които ищецът е ремонтирал и обзавеждал наново 5 апартамента, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба (20.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Софийски районен съд.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Петрич за сведение.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6