Разпореждане № 591 от 02.04.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 591 гр. Перник, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500289 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 30 от 02.02.2026 г., постановено по гр.д. № 386/2025 г. Районен съд - Перник е признато за незаконно дисциплинарното наказание „Уволнение“, наложено на Д. Х. И. с ЕГН: ********** със заповед № FHB-QRO-10/25.02.2025 г. на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД гр. София и е отменено. Д. Х.

И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Техник ел. машини и апарати /МНН, в Оперативен център - Радомир в Дирекция „Мерене и управление на данните”. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД, чрез юрк. Ф. Г., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва изцяло. За неправилен се сочи извода на съда, че наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ на ищеца е незаконно. Възразява се, че съдът е формирал своя неправилен извод в противоречие с доказателствата по делото, както и в нарушение на материалния закон и установената трайна практика на ВКС. В подробно изложение се анализира изложеното от свидетелите в хода на производството. Твърди се, че съдът е не е аргументирал в достатъчна степен своя решаващ извод и неоснователно не е кредитирал изложеното от свидетеля Б. В., в резултат на което е постановил порочен съдебен акт. На следващо място се възразява, че приетото за установено в съдебното решение противоречи с изложеното от страна на ищеца в исковата молба и в обясненията, дадени от него, като се излагат подробни мотиви в подкрепа на възражението. На следващо място, възразява се, че постановеното решение противоречи на трайно установената съдебна практика, като се сочат конкретни съдебни актове. В заключение се иска отмяна на постановеното първоинстанционно решение и постановяване на ново, което да потвърди като законосъобразна издадената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на Д. И.. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Д. И., чрез адв. Б. В., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се навеждат твърдения, че изложените в нея съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на 1 съдебното решение не кореспондират със събраните по делото доказателства. Намира за правилни и законосъобразни изводите на първата инстанция, въз основа на които е постановен правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита, че от събраните пред първата инстанция доказателства съдът правилно е приел за безспорно установено, че липсват данни по делото да са възлагани други задачи на Д. И. извън изпълнените такива. Сочи се, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на своите твърдения. На следващо място твърди, че липсва противоречие на постановения съдебен акт с трайно установената практика на ВКС. В заключение се иска оставянето на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинсатнционното решение. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С отговора на въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените погоре възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.05.2026 г. от 11.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

2