Решение № 143 от 14.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИС.А

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000150 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260045/22.10.2021 г., постановено по т. д. № 83/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е отменено, на основание чл. 74 от ТЗ решение на годишно общо събрание на акционерите на „Петрол“ АД, ЕИК 83149628, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 12, проведено на 28.09.2020 г. по т. 3 от дневния ред, с което общото събрание на акционерите на „Петрол“ АД одобрява и приема одитирания индивидуален годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД за 2019 година. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. В. С., ЕГН ********** от гр.

Бургас, ул. ******, съд. адрес: гр. София, ********, чрез адв. Н. П. от САК против „Петрол” АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 12 искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна решенията на редовното годишно общо събрание на ответното дружество, проведено на 28.09.2020 г., по следните точки от дневния ред: т. 1. Одобряване и приемане на годишния доклад на Управителния съвет за дейността на „Петрол“ АД през 2019 година; 2. Приемане доклада на независимия одитор за извършения одит на индивидуалния годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД 1 за 2019 година; 4. Одобряване и приемане на консолидирания годишен доклад на Управителния съвет на „Петрол“ АД през 2019 година; 5. Приемане на доклада на независимия одитор за извършения одит на консолидирания годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД за 2019 година; 6. Одобряване и приемане на одитирания консолидиран годишен финансов отчет за дейността на „Петрол“ АД за 2019 година; 7.

Приемане на решение за разпределяне на печалбата на „Петрол“ АД за 2019 година; 8.

Освобождава от отговорност на членовете на Надзорния съвет на „Петрол“ АД за дейността им през 2019 година; 9. Освобождаване от отговорност на членове на Управителния съвет на „Петрол“ АД за дейността им през 2019 година; 10. Приемане отчета на директора за връзка с инвеститорите на „Петрол“ АД за 2019 година; 11. Одобряване и приемане на годишния отчет за дейността на Одитния комитет на „Петрол“ АД за 2019 год.; 12. Избор на одиторско дружество, което да провери и завери индивидуалния и консолидирания годишни финансови отчети за дейността на „Петрол“ АД за 2020 година; 13. Приемане на доклада по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 48 от 20.03.2013 г. относно прилагането на Политиката за възнагражденията на „Петрол“ АД през 2019 година и 14. Приемане на изменения и допълнения в Политиката за възнагражденията на „Петрол“ АД. С решението е оставено без уважение искането на „Петрол“ АД за присъждане на сумата 28 800 лв. с вкл. ДДС за платено адвокатско възнаграждение по фактура № 3631/16.09.2021 г.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Петрол” АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 12, представлявано от Г. И.

Т. и М. К. Д. – изп. директори, съд. адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев” № 7, ет. 4 (3-ти надпартерен), чрез адв. А. В. от САК против Решение № 260045/22.10.2021 г., постановено по т. д. № 83/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

В същата се прави оплакване, че решението в обжалваната му част (частта, с която е уважен иска) е недопустимо, евентуално – неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Недопустимостта на обжалвания съдебен акт се обосновава със становището, че съдът неправилно приемал, че ищецът е легитимиран да води иск за защита правата на трети лица, в т. ч. правата на други акционери и правата на техни кредитори, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не можел да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи. Този случай не бил в предвидените от закона изключения, поради което ищецът не бил легитимиран да брани като процесуален субституент нито правата на „Алфа Кепитъл“ АД (н) и „Корект Фарм“ ЕООД (н), нито на кредиторите на несъстоятелността на тези две дружества, тъй като такава процесуална субституция не била уредена. Прави се извод, че след като съдът е изследвал въпроса дали акционерите „Алфа Кепитъл“ АД (н) и „Корект Фарм“ ЕООД (н) са били надлежно представлявани на ОСА от 28.09.2020 г. на това основание или без същите да са се присъединили към предявения иск е постановил недопустим съдебен акт. На следващо място обосновавайки неправилността на първоинстанционния съдебен акт се излага, че неправилно било прието, че дружествотоакционер, което се намира в производство по несъстоятелност следва във всички случаи да 2 бъде представлявано от синдика, което било в противоречие, както със закона, така и с установената съдебна практика. Твърди се, че според съдебната практика с влизането в сила на решението по чл. 711 от ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на длъжника, като същите остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпването на последиците на чл. 711, ал. 3 от ТЗ (вероятно се има предвид чл. 711, ал. 1, т. 3 от ТЗ) те могат да извършват лично и/или от упълномощено от тях лице всички действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Прави се извод, че синдикът не може да упражнява онези правомощия, които не са свързани с удовлетворяване на кредиторите, т.е. с попълване масата на несъстоятелността и осребряването на имуществото на длъжника. Правомощията на синдика в случаите, когато длъжникът притежава дялове/акции от капитала на други дружества, били ограничени само до хипотезата на разпореждане с тези активи, но не и с правата породени от членствените правоотношения. Противно на това в мотивите си бил приел първоинстанционният съд.

Счита се, че атакуваното решение на ОСА е по текущо управление на „Петрол“ АД и то по никакъв начин не се отразява на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на „Алфа Кепитъл“ АД (н) и „Корект Фарм“ ЕООД (н).

Направено е искане обжалвания съдебен акт да се обезсили в обжалваната му част и производството по делото да бъде прекратено в тази му част, а при условията на евентуалност - да се отмени изцяло и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. В. С., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. ******, съд. адрес: гр. София, ********, чрез адв. Н. П. от САК, в който се излага, че постановеното решение е допустимо, правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Излага се, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че ищецът е легитимиран да води иск по чл. 74 от ТЗ против „Петрол“ АД, доколкото ищецът има качеството на акционер. Неоснователни били твърденията, че в случая ищецът „действал“ като процесуален субституент на „Алфа Кепитъл“ АД (н) и „Корект Фарм“ ЕООД (н), тъй като незаконосъобразното провеждане на ОС засягало правата на всички акционери. На следващо място се излага, че след постановяване на решението по чл. 710 от ТЗ се прекратяват правомощията на органите на длъжника и от този момент дружеството се представлява само и единствено от синдика, а органите на дружеството запазват своите представителни и управленски функции само за целите посочени в чл. 635, ал. 3 от ТЗ. Т. е. те са лишени от материални правомощия по управление и разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, като законът изрично посочва правата, които длъжникът може да осъществява в производството по несъстоятелност (напр. чл. 728, чл. 679, чл. 736, ал. 2 от ТЗ) и правата, които са предоставени изрично на синдика.

Постъпила е и въззивна жалба от М. В. С., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. ******, съд. адрес: гр. София, ********, чрез адв. Н. П. от САК против Решение № 260045/22.10.2021 г., постановено по т. д. № 83/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

3

В същата се излага, че постановеното решение в обжалваната му част (частта, с която е отхвърлен иска) е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно не бил приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като не уважил искането за спиране на производството до приключване на производството по т.д. № 113/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, чийто предмет било признаване за установено нищожността на прехвърляне на собствеността на 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“ АД, представляващи 47.53 % от капитала на дружеството, като горното водело до недопустимост на обжалвания съдебен акт. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България. Като основание за неправилност се излага, че при уважаване на исковете за установяване нищожността на прехвърляне на собствеността на акциите това би довело до различен кворум и мнозинство. Претендира се обезсилване на съдебния акт в обжалваната му част, а в условията на евентуалност – отмяната му в тази част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Петрол” АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 12, представлявано от Г. И. Т. и М. К. Д. – изп. директори, съд. адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев” № 7, ет. 4 (3-ти надпартерен), чрез адв. А. В. от САК, в който се излага, че постановеното решение в обжалваната му част е допустимо, правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Твърди се, че в случая не били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като между двете дела нямало връзка на преюдициалност. Правилно съдът бил приел, че съгласно чл. 115б, ал. 1 от ЗППЦК правото на глас в общото събрание, се упражнява от лицата, които са вписани като акционери с право на глас в книгата на акционерите, водена в централния регистър на ценни книжа, 14 дни преди датата на общото събрание, при това същите упражняват правото си на глас с вписания в книгата обем от акции. Т.е. за ответното дружество акционери са онези лица, които са вписани в регистъра като техни притежатели (арг. от чл. 136, ал. 3 от ЗППЦК). Правилно бил приел и първоинстанционният съд, че решението по т.д. № 113/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч ще има действие за напред.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят 4 нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.