Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15622 от 17.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24641/2024
Вид
Решение № 15622
Подписан
17.08.2025
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15622 гр. София, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110124641 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

17.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 24641 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „П********** със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано от управителите С******************* против И. Б. И., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „***********а осъждане на ответника да плати на ищеца сумите, както следва: 1. сумата от 2 121,72 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г., 2. сумата от 869,42 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.03.2022 г. до 05.04.2023 г., 3. сумата от 616,99 лв. – възнаграждение на закупена услуга Фаст, 4. сумата от 1 552,50 лв. възнаграждение на закупена услуга Флекси, 5. сумата от общо 258,54 лв. – лихва за забава за периода от 16.11.2021 г. до 05.04.2023 г., от която: 5.1. сумата от 106,30 лв. – лихва върху сумата от 2 121,72 лв., 5.2. сумата от 43,56 лв. - лихва върху сумата от 869,42 лв., 5.3. сумата от 30,91 лв. – лихва върху сумата от 616,99 лв., 5.4. сумата от 77,78 лв. – лихва върху сумата от 1 552,50 лв., 6. сумата от общо 715,81 лв. – законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 24.04.2024 г., от която: 6.1. сумата от 294,30 лв. – лихва върху сумата от 2 121,72 лв., 6.2. сумата от 120,59 лв. - лихва върху сумата от 869,42 лв., 6.3. сумата от 85,58 лв. – лихва върху сумата от 616,99 лв., 6.4. сумата от 215,34 лв. – лихва върху сумата от 1 552,50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.10.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 40006398509, по силата на който ищецът предоставил кредит на ответника в размер на 2 300 лв. при срок на погасяването му от 30 месеца и договорени падеж, 49,16 % годишен процент на разходите, 41 % - годишен лихвен процент, 0,11 % - лихвен процент на ден, при размер на вноската от 121,58 лв. Сочи, че размерът на общото задължение възлизало на 6 061,93 лв.

Твърди, че били избрани и закупени пакет от допълнителни услуги Фаст при договорено възнаграждение от 690 лв. и пакет от допълнителни услуги Флекси при договорено възнаграждение от 1 725 лв., с размер на вноската от 80,50 лв., при което общото задължение на месечната вноска възлизало на 202,08 лв. Също така твърди, че договорът бил сключен при общи условия, както и че ищецът превел по сметка на ответника договорената сума, като ответникът извършил частично плащане на задължението в общ размер на 708,93 лв. Ответникът не изпълнявал договорните си задължения, като на 15.04.2023 г. настъпил крайният срок по договора. За изпадането в забава ответникът дължал и лихва за забава. Към момента на предявяване на вземането не било извършено плащане на остатъка от задължението. Изложени са подробни съображения за размера на погасените суми, дължими по договора. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото 2 е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Б.

И., с който предявените искови претенции се оспорват като недопустими и неоснователни.

Твърди, че от него били изисквани неоправдано високи суми при заета сума от 2 300 лв. Не оспорва сключения между страните договор, но твърди, че същият е сключен в нарушение на забраната за налагане на заблуждаващи търговски практики, както и в нарушение на издадени заповеди на КЗП. Навежда твърдения за недействителност на сключения между страните договор в нарушение на изискванията на закона, както и при накърняване на добрите нрави и като съдържащ неравноправни клаузи. Оспорва изложените от ищеца твърдения, като твърди, че предоставеният заем е в размер на 2 200 лв., от които погасил сума в размер на 708,93 лв. Сочи, че дължимият остатък от него по договора възлиза на 1 591,07 лв. Излага подробни съображения относно нищожността на договора и на отделни негови клаузи.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г. се установява, че „П**************** ЕООД е предоставило на И. Б. И. кредит в размер на 2 300 лв. за срок от 30 месеца, при договорен годишен лихвен процент от 41 %, годишен процент на разходите от 49,16 %, кредит платим на 30 равни месечни вноски, всяка в размер на 121,58 лв., като дължимата сума по кредита е 3 646,93 лв. В договора са включени и допълнителни услуги, както следва: Факс, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, по която е договорено възнаграждение от 690 лв., и Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, по която е договорено възнаграждение от 1 725 лв. Договорено е, че размерът на вноската за закупени допълнителните услуги е 80,50 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза на 6 061,93 лв., при общ размер на вноската от 202,08 лв., като последната вноска е с размер на 201,61 лв. Към договора е изготвен погасителен план, и същият е сключен при общи условия, с краен срок на погасяване – 15.05.2024 г., а съгласно с анекса – 05.04.2023 г. От представения заверен препис от Анекс № 1 от 10.02.2022 г. към договора се установява, че е променен ГПР на 43,81 % и кредитът се изплаща по нов погасителен план.

3

Като доказателство по делото е приет и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от писмо от 10.05.2023 г., изпратено от ищеца до ответника, ответникът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2023 г., като писмото е върнато като непотърсено от адресата.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че размерът на предоставения кредит е 2 300 лв. и е усвоен на части, като на 27.10.2021 г. сумата от 680,72 лв. е използвана за рефинансиране на Договор за кредит № 40004645622, а на 28.10.2021 г. остатъкът е усвоен от ответника по банков път, като сумата в размер на 1 619,28 лв. е била преведа по банковата сметка на ответника. Изплатената от ответника сума е в общ размер на 708,93 лв., както следва: на 19.11.2021 г. е била изплатена сумата от 202,08 лв., на 22.11.2021 г. – сумата от 1 лв., на 22.12.2021 г. – сумата от 203 лв., на 27.01.2022 г. – сумата от 202,85 лв., на 31.05.2022 г. – 50 лв. и на 30.01.2023 г. – сумата от 50 лв. Вещото лице също така установява, че плащането в общ размер от 708,93 лв. е било разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 178,28 лв., погасена договорна лихва в размер на 186,46 лв., погасена неустойка в размер на 245,51 лв., погасена лихва за просрочие в размер на 68,68 лв. и погасена такса по Тарифа в размер на 30 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит № 40006398509 от 27.10.2021 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК. Не се спори, че ответникът е получил сумата от 2 300 лв., с част от която е изпратил остатък по друг кредит в размер на 680,72 лв. Не се спори, че ответникът е извършил частично плащане. Спори се за дължимостта на претендираните суми, поради недействителност на договора и нищожност на отделни негови клаузи.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно договора от 27.10.2021 г., договорът е сключен като срочен за 30 месеца с краен срок на погасяване – 15.05.2024 г.. От събраните по делото писмени доказателства, включително от изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, ответникът е извършил плащания в общ размер на 708,93 лв. По делото не са представени доказателства от ответника за извършено плащане на дължимата сума. В исковата молба се излагат твърдения за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., 4 съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай дори да не е направено възражение от потребителя, съдът следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Съобразно с т. 12.2 от общите условия към договора кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, когато потребителят, именуван в договора като клиент, съответно солидарен длъжник, съответно техните наследници, настойници или попечители, просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.

Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира, че клаузата на т. 12.2 от общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането за предсрочно изискуемо. По делото липсват данни поканата да е била получена от ответника, но за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът е бил уведомен от момента на връчване на книжата по делото.

Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене, което в случая е 15.05.2025 г. Към последната дата е настъпил падежът и на последната дължима вноска.