Определение № 1631 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1631 гр. София, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501343 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Й. П., чрез процесуален представител против определение № 162 от 04.03.2025 год. на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр.д.№ 72/25 год. с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение, постановено в производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като счита, че постановеното от първоинстанционният съд определение по реда на чл.248 от ГПК винаги подлежи на обжалване, дори и решението да не подлежи на въззивен контрол и се претендира за отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на жалбата по същество.

Ответникът по частната жалба „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез процесуален представител депозира отговор с който оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С постановено по реда и при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК неприсъствено Решение № 582 от 14.11.2024 г. по гр. дело № 1533/2024 г. по описа на Районен съд-Дупница, са уважени предявени от К. П. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД, като са присъдени и разноски в размер на 1 850 лева.

В решението е посочено, че то е окончателно и не подлежи на обжалване, което е в 1 съответствие с изричната разпоредба на чл.239, ал.4 от ГПК, както и че то подлежи на контрол по реда на чл.240 от ГПК. Ищецът е подал молба за изменение на решението в частта му за разноските, като с Определение № 7 от 03.01.2025 г. същата е оставена без уважение. В определението неправилно съдът е посочил, че то подлежи на обжалване.

Разпоредено е преписи от него да се връчат на страните. Препис от определението е връчен и на молителя ищец, като в указания от съда срок е подадена частна жалба против това определение. С обжалваното окръжният съд като въззивна инстанция е приел частната жалба за недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като обжалването на определението за изменение на решението в частта му за разноските е обусловено от реда, по който подлежи на обжалване самото решение, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, при което следва съдбата му, а в случая е постановено неприсъствено решение, което съгласно чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване и редът за защита срещу него е този по чл.240 от ГПК с характер на отмяна на влязъл в сила акт, като постановяването на такова е по искане на страната и е неин избор и при упражняването му тя следва да предвиди и понесе законовите последици от постановяване на неприсъствено решение, каквато е необжалваемостта на определението по чл.248 от ГПК. По тези решаващи съображения окръжният съд е оставил без разглеждане частната жалба.

Настоящата инстанция споделя изцяло приетото от окръжния съд с обжалваното определение. В допълнение на изложените от него мотиви и във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се има предвид, че обжалваемостта на определенията е регламентирана с общите разпоредби на чл.274, ал.1-ал.4 от ГПК. Нормата на чл.248, ал.3 от ГПК е специална по отношение на тях и се отнася само до определението за разноските по чл.248, ал.1 от ГПК, което може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Под това се разбира не само компетентният съд, както неправилно счита жалбоподателят, но и самата обжалваемост. С тази специална регламентация от една страна е съобразено, че отговорността за разноските и техния размер е обусловена от резултата по спора при разглеждането му пред всяка от инстанциите при обжалване, и от друга, че при необжалваемост на решението и окончателно разрешаване на спора с него не може той да продължи само за разноските, предвид подчиненото им положение. С оглед именно на това, разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК не поставя допълнителни условия относно обжалваемостта на определението за допълване или изменение на решението в частта му за разноските по чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с вида на производството и процесуалните условия, при които е постановено решението, извън неговата обжалваемост. Нормите на чл.238 и чл.239 от ГПК не уреждат по специален за постановяване на неприсъствено решение начин въпросът за неговото изменение в частта за разноските и обжалваемостта на определението за тях.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

Въз основа на изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 162 от 04.03.2025 год. по гр.д.№ 72/25 год., по описа на Окръжен съд Кюстендил.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3