Решение № 478 от 16.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Велико Търново, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

Пенко Цанков при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500326 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№90/31.01.2024г. по гр.дело№2279/2023г. на ГОРС, съдът е: -oтменил на основание чл.357 ал.1 от КТ, Заповед№228/25.10.2023г. на М П П - Директор на СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица, с която за нарушения на чл.187 т.1, т.3, т.10 от КТ на основание чл.188 т.3 ввр. чл.190 ал.1 т.3 от КТ на Л. Н. М. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“Ален мак“№6 е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, като неправилна и незаконосъобразна; -признава, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за незаконно уволнението на Л.

Н. М. от длъжността „старши учител общообразователен предмет в гимназиален етап“ при СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица, извършено със Заповед№229/25.10.2023г. на Директор на

СУ„Св.Климент

Охридски“ с.Камен

Общ.Стражица и отменя

Заповед№229/25.10.2023г. на Директор на СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица, като неправилна и незаконосъобразна; -възстановява, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, Л. Н. М. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ в СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица; -осъдил, на основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица да заплати на Л. Н. М. сумата от общо 5609.55лв.(по 1763.00лв. месечно за три месеца и четири дни), представляваща обезщетение за времето, през което същата е останала без работа в резултат на уволнението, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 31.10.2023г. до окончателното заплащане на сумата; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица да заплати на Л. Н. М. сумата 780.00лв., представляваща 1 разноски за водене на производството; -осъдил, на основание чл.78 ал 6 от ГПК, СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица да заплати на ГОРС сумата 324.38лв., представляваща ДТ върху уважените искове и върху присъдената в полза на ищеца сума по иска по чл.225 ал.1 от КТ, както и сумата 5.00лв. в случай на служебно издаване на изп.лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от СУ„Св.Климент Охридски“ с.Камен Общ.Стражица, против Решение№90/31.01.2024г. по гр.дело№2279/2023г. на ГОРС. ГОРС използвал възможността предоставена от чл.344 ап.3 от КТ, kaто не бил разгледал спора по същество приемайки, че не било изпълнено изискването в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Преди уволнението работодателят следвало да се поиска и вземе от КТ„Подкрепа“ разрешение за прекратяване на ТПО на ищцата - съгласно чл.333 ал.3 от КТ, в случаите по чл.330 ал.2 т.6 от КТ работодателят може да уволни работник/служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. В случая се твърди, че работодателят нарушил изискването на чл.333 ал.3 от КТ, като независимо от заеманата от М. синдикална длъжност е прекратил трудовото й правоотношение. Действително, Лазарника М. е била председател на синдикална организация на КТ „Подкрепа“ в училището, но това било така, докато синдикалната структура съществувала. Твърди, че към момента на прекратяване на ТПО такава структура в СУ„Св.Климент Охридски“ не съществува. За персонификацията на една синдикална организация на ниво „предприятие“ били необходими трима души(член-председател, секретар и редови член). Към момента на прекратяване на трудовия договор синдикалната организация била прекратила своето съществуване, тъй като не е бил налице необходимият човешки субстракт. Лазарника М. представила с исковата си молба „уведомление“ от 20.10.2023г., че синдикалната организация е съставена от четирима души(без поименно посочване). Представена била и служебна бележка от 12.09.2023г. на регионалната структура на КТ„Подкрепа“. Синдикална структура в училището към 11.09.2023г.(по заявление на Лазарника М.) се състояла от Лазарника Н.

М., Нели Борисова Чекотлиева, Валентина Иванова Ганчева и Ангел Александров Генчев. Към 27.09.2023г. Ангел Генчев напуснал синдикалната организация и заявил желание за индивидуално присъединяване към КТД по реда на чл.57 ал.2 от КТ, т.е. същият не е член на синдикалната структура. На 17.10.2023г. Валентина Иванова Ганчева подала изрично заявление отправено до М. и директора на училището, като прекратила членството си по силата на чл.39 ал.1 от устава на КТ„Подкрепа“. Жалбоподателят счита, че по този начин към 17.10.2023г. дотогава съществуващата секция на синдиката прекратила своето съществуване, поради това, че нямала необходими членски състав съобразно чл.43 ал.1 от Устава. Така, към 25.10.2023г. М. не се ползвала с относителната защита на чл.333 ал.3 от КТ, поради това, че същата не притежава качеството „член на синдикално ръководство в предприятието" във връзка с факта, че синдикална секция в „предприятието“ не съществувала. Първоинстанционният съд възприел становище, че независимо от липсата на човешки състав синдикална секция в училището съществувала, като правилото за наличие на трима члена касае само учредяването на синдикалната секция, но не и последващото й съществуване.

Според правилника за приложение на устава на КТ“Подкрепа“ хипотезите на прекратяване на 2 синдикална секция са: -при прекратяване съществуването на или дейността на работодателя, при който е учредена синдикалната секция; при решение за прекратяване, взето от Общото(делегатско) събрание на синдикалната секция с квалифицирано мнозинство 2/3 от членовете(делегатите) на синдикалната секция и при изключване на синдикалната секция. Според ГОРС тази секция съществувала и не било в правомощията на работодателя да преценява законосъобразното учредяване и съществуване на синдикалната секция. Не ясен оставал въпросът, при една от възможностите за прекратяване на „секция“ с „квалифицирано мнозинство 2/3 от членовете (делегатите) на синдикалната секция“ - как с двама членове(както е в настоящия случай) се събира това мнозинство…Доколкото основната същност на синдикалната организация била да представлява и защитава интересите на работниците в едно предприятие, бранш или национално ниво - при липса на членове чии интереси представлява „председателят“... Така жалбоподателят счита, че към момента на прекратяване на ТПО защита М. не била ползвала, тъй като не попадала сред лицата по §.1 т.6 от ДР на КТ - в тази връзка решението се явявало неправилно и следвало да се отмени. Счита за неправилен е и съдебният акт в частта относно иска по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 КТ. Неправилно ГОРС възприел, че от значение било само наличието на трудово правоотношение, по силата на което работникът/служителят да е получавал трудово възнаграждение. Лазарника Н. М. с молбата си заявила, че останала без работа след уволнението, а ответната страна не спорела, че М. започнала работа на друго място или по трудово правоотношение с различно възнаграждение. ГОРС разрешил спора съобразно схващане отдавна отхвърлено от правната доктрина. При предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ ввр. чл.225 ал.1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца, kaто в настоящия случай М. не представила нито с исковата си молба, нито в хода на производството каквото и да е доказателство за твърдението, че останала без работа. Дори да се приемело, че уволнението било незаконно, то на самостойно основание искът за обезщетение по чл.225 от КТ следвало да се отхвърли като неоснователен.

Моли съда да отмени решението на ГОРС, като отхвърли претенциите по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Л. Н. М.(адв.В. Й.Й. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

С въззивните жалби и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща 3 своята към нея.

Основните и значими за очертания от исковата молба и отговора предмет на трудовия правен спор, факти по делото като явления от обективната действителност са безспорни и доказателствено установени в своята пълнота по смисъла на чл.154 от ГПК от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи/лично трудово досие на Л Н.

М., в т.ч. и трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди, в т.ч.

Заповед№228/25.10.2023г., издадена от Директора на СУ„Св.Климент Охридски” с.Камен Общ.Стражица, Заповед№229/25.10.2023г., издадена от Директора на СУ„Св.Климент Охридски” с.Камен Общ.Стражица; Информационно писмо от 20.10.2023г.; Служебна бележка издавена от КТ „Подкрепа; Устав на КТ“Подкрепа“; удостоверение за легитимност на СС при КТ „Подкрепа;

Етичен кодекс на училищната общност в СУ„Св.Климент Охридски” с.Камен Общ.Стражица;

Длъжностна характеристика; искания; докладни; писмени обяснения; извлечения от електронен дневник и др.

Между страните не е спорно, че между Л Н. М. и СУ„Св.Климент Охридски” с.Камен Общ.Стражица е било налице трудово правоотношение като Михайлов е заемала длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“.

Със Заповед№228/25.10.2023г. на Директор на СУ„Св.Климент Охридски” с.Камен Общ.Стражица на Лазарника Н. М. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Посочено е, че наказанието се налага на Лазарника Н. М. за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина(чл.190 ал.1 т.3 от КТ), свързани с действия квалифицирани като неуплътняване на работното време(чл.187 ал.1 т.1 от КТ), неизпълнение на възложената работа(чл.187 ал.1 т.3 от КТ) и неизпълнение на други трудови задължения(чл.187 ал.1 т.10 от КТ).

Нарушенията , които се сочи да са довели до извода за нарушаване на задълженията на работника били извършени през м.септември.2023г., на 02.10.2023г. и на 04.10.2023г. В мотивационната част на Заповед№228/25.10.2023г. са посочени конкретните нарушения:

-на 04.10.2023г. в качеството на „заместващ преподавател“, съобразно Заповед№114/02.10.2023г. в час по РПП“Растениевъдство“ на девети клас - шести час Л Н. М. не е отразила в електронния дневник отсъствието от час на ученици без уважителна причина(от целият списъчен състав на класа са присъствали само ученичките К А Т и А М Г.а). Отразяването на присъствието, респективно отсъствието е една от основните „административни“ функции на учителя, доколкото ученикът е длъжен да присъства в учебните часове. Основните функции и задвижения на учителя са „Планира, организира и провежда образователния процес"(длъжностна характеристика).