Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 12.01.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1952/2025
Вид
Решение № 26
Подписан
12.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20252120201952 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Т. С. Д., ЕГН ********** против Наказателно постановление № №24-0769002275/07.08.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР БУРГАС, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се 1 явява. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.05.2024 г. около 22:00, служител на с-р ПП към ОДМВР Бургас установил, че гр. Бургас на ул. Христо Ботев, че жалбоподателят управлявал л.а. Фолксваген, с рег.№ ... собственост на „Хрис Металс 2013“, с БУЛСТАТ:

206442550, без да използва обезопасителен колан, наличен в автомобила.

Бил АУАН на 30.05.2024 г. за това, че жалбоподателят управлява МПС без да използва обезопасителен колан.

Впоследствие на 07.08.2024 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за законност констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни 2 в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В ал. 2 на същата разпоредбата за определени категории лица законодателят е предвидил изключение от задължението по ал. 1. От данните по делото се установява, че жалбоподателят не спада към нито една от посочените в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП категории лица и следователно за него съществува задължение да използва обезопасителен колан при управление на МПС.

От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на актосъставителя, по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Показанията на свидетеля са безпротиворечиви и навеждат на извод за реализиране на посочените по-горе в изложението факти. Актосъставителят категорично посочва, че жалбоподателят е управлявал МПС без обезопасителен колан. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя, който е очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение. По делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на показанията му.

За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП фиксиран размер за предвиденото наказание „глоба” от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“, в размер на 50 лева.

С оглед гореизложеното, НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, но страните не са направили искане за присъждане на разноски, 3 поради което, съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са направени от страните.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №24-0769002275/07.08.2024 г., издадено от началник група в ОДМВР БУРГАС, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против Т. С. Д., ЕГН **********, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал.

4, т.7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4