Решение № 3458 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3458 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110142286 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. Г. за заплащане на следните суми: сумата 683,57 лева (349,50 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** аб. № ***, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 117,70 лева (60,18 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 25.04.2025 г., сумата 71,68 лева (36,65 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,03 лева (8,71 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 25.04.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.05.2025 г. по ч. гр. д. № 26442/2025 г. на СРС, 119 състав. След постъпило в срок възражение по чл.

414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Б. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че производството е недопустимо, тъй като за същия имот и период е образувано гр. д. № 41635/2025 г. по описа на СРС, 156 състав. Намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочена количеството ТЕ и нейния размер по месеци, а обезщетението за забава не били посочено за всеки отчетен период.

Оспорва да е потребил твърдяното количество ТЕ. Оспорва да е извършено дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По възражението на ответника за недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК:

След извършена служебна справка в ЕИСС съдът установи, че е депозирана искова молба с вх. № 256021 от 25.07.2025 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Б. Г., по която е образувано гр. д. № 41635/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2025 г. по ч. гр. д. № 23709 /2025 г. на СРС, 156 състав въз основа на заявление с вх. № 144830 от 24.04.2025 г., подадено от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Б. Г. за заплащане на сумата от 1504,34 лева - незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. за имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 24.04.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 243,53 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., както и сумата от 78,65 лева - цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 24.04.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 18,13 лева - мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

Видно от гореизложеното, производството по гр. д. № 41635/2025 г. по описа на СРС, 156 състав няма същия предмет, предвид че по последното се претендира цена на ТЕ и услуга ДР, както и обезщетения за забава върху главниците за аб. № ***, а не за аб. № ***. Видно е от приложените към двете искови молби нотариални актове и молби-декларации за откриване на партидите за имотите на името на ответника, че се касае за претенции на ищеца към ответника за различни имоти, както и за различни абонатни номера, поради което съдът намира, че не е налице твърдяното от ответника основание за прекратяване на настоящото производство.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към 2 процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г., рег. № 3402 по дело № 166/2003 г. (л. 17-19 от делото) се установява, че Д.

Б. Г. и В.В.Б. са придобили процесния недвижим имот, находящ се на адрес:

***. Сключеният договор касае обект с абонатен № ***. В случая собственикът на имота и ответник по делото – Д. Б. Г., е подал молба – декларация за откриване на партида за процесния имот с абонатен № *** на негово име на 25.02.2004 г. (л. 20-21 от делото), след придобиване правото на собственост върху процесния имот. Съгласно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Ето защо и доколкото всяко трето лице може да встъпи в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба – декларация до топлопреносното предприятие, то по аргумент на по силното основание съсобственикът на имота може да сключи такъв договор с подаването на молба – декларация за откриване на партида на негово име. Ето 3 защо и с подаването на декларация от 25.02.2004 г. ответникът е сключил договор за доставка за топлинна енергия за процесния апартамент. С оглед изложеното и при липса на други данни, съдът приема, че през исковия период клиент за топлинна енергия е бил ответникът по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредбата. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

При кредитиране заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че за процесния период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1083,36 лева, равняваща се на 553,91 евро. Ищецът претендира сума в по-малък размер 683,57 лева, равняваща се на 349,50 евро, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, като и СТЕ, от които се установява, че 4 услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 71,68 лева, равняващи се на 36,65 евро, поради което искът следва да се уважи изцяло.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.