Решение № 2687 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110114051 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу „А-ЕМ 04" ЕООД ЕИК 202789945 с адрес на управление: гр.Варна, ул.Димитьр Икономов бл.36, вх.А, ет.1, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1133,86лв. (хиляда сто тридесет и три лева и 86ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.01.2023г. до 27.01.2023г. на адрес гр.Варна, ул.Народен юмрук бл.6, вх.А, магазин; сума в общ размер на 61,49лв. (шестдесет и един лева и 49ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 26.02.2023г. до 10.08.2023г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.08.2023г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 10505/2023г. по описа на ВРС.

Твърди в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответника подал възражение.

Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в качеството му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден недвижим имот, такива в посоченото отчетено количество. Излага, че претендиралата сума за главница в размер на 1133.86лв., представлява цена на общо количество от 237.051м3 фактурирани В и К услуги по партида с номер на платец 71625, в това число 36м3 В и К услуги, отчетени по индивидуалния водомер на ответника, и 201.051 м3, припадаща се част след разпределение на общо количество от 777м3 начислено по общия водомер на сградата-етажна собственост. В резултат от 1 извършено разпределение на разликата между начисленото общо количество от 777м3 и сбора от начислените индивидуални консумации на вода в отделните обекти в сградата от 118м3, е формирана разлика в размер на 659м3, която е разпределена пропорционално съгласно правилото на чл.25, ал.2 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ.

Моли, за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който исковете се оспорват като недопустими и се излагат съображения за тяхната неоснователност както по основание, така и по размер. Сочи се, че в заповедното производство се претендира заплащането на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 27.01.2023 - 27.01.2023 г., за които е издадена фактура, а в исковото производство съгласно уточнението на иска се претендира заплащане на разпределена разлика по общия водомер от 201, 051 м3 за периода 15.12.2022 - 19.01.2023 г.

На следващо място ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е заплащал в срок ползваните от него ВиК услуги по индивидуалния му водомер. Оспорва ищцовото дружество реално да е предоставило услуги, за които претендира плащане по Справка от 10.08.2023 г. представена, като доказателство с исковата молба.

Не отговаряло на истината, че ответникът не е оспорил чрез писмени възражения претендиралото вземане заявено, като произтичащо от разпределена разлика по общия водомер от 201, 051 м3 за периода 15.12.2022 19.01.2023 г. Напротив, между страните била водена писмена кореспонденция по повод оспорване на вземането, вкл. са сезирани и държавни институции.

Оспорва Констативен протокол № 041921/10.01.2023 г. да е изготвен в присъствието на законен или упълномощен представител на ответника, в тази връзка оспорва верността на констатациите в него, както и същият да е подписан от негов представител. Възразява срещу наличието на предпоставки за приложение на чл. 51, т. 2 ОУ във вр. с чл. 49 ОУ представени като доказателство с исковата молба, както и евентуално верността и коректността на изчисленията. Оспорва да е имало въздействие върху общия водомер, водещо до забавяне или спиране отчитането на преминалите водни количества за периода 15.12.2022 -19.01.2023 г.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца при предоставена възможност по чл. 145, ал. 2 от ГПК да конкретизира твърденията, на които основава исковата си претенция заявява, че поддържа същата, така, както е предявена. В пледоарията си по същество развива твърдения, че при проверка през 2023 г. в ЕС, където се намира водоснабдения обект е установено физическо въздействие на общия водомер, довело до невъзможност за нормално функциониране на измервателния уред, поради което е извършено служебно начисляване на разпределените между етажните собственици количества вода, съобразно общите условия на дружеството. Моли за уважаване на исковете.

Ответникът, представляван от упълномощен адвокат, оспорва наличието на манипулации спрямо общия водомер, както и доказателства за намалена пропускливост. Депозира писмена защита, с която оспорва съществуването на предпоставките за служебно начисляване на количествата вода, поради липса на доказано въздействие върху водомера.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, 2 регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело. Налице е пълен обективен и субективен идентитет между издадената заповед от 18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 10505/2023г. по описа на ВРС и формулираното към съда искане, уточнено от ищеца с молба от 22.11.2023 г. Наведените от него в хода на производството нови фактически твърдения относно основанието за служебно начисляване на разпределените на ответника общи за етажната собственост количества вода на първо място са преклудирани, а освен това и не променят предмета на исковата претенция, определен с уточнения петитум на иска.

Последният е концентриран единствено около искането за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главници за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и начислени лихви за забава върху тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, с който е учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на ВиК услуги; изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, а именно доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги в отчетените количества - по индивидуалния водомер на ответника, и припадащата се част след разпределение на общо количество; изискуемостта на вземанията за главница и размера на претендираните суми.

Между страните не е налице спор, че между тях е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК услуги за процесния обект, находящ се на адрес гр.Варна, ул.Народен юмрук бл.6, вх.А, магазин, за който е открита партида с номер на платец 71625.

По силата на съществуващата договорна връзка страните са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.

Представен по делото е Констативен протокол № 41921/10.01.2023 г. за извършена проверка на водомерен възел, находящ се на адрес гр. Варна, ул.

„Народен юмрук“, № 6, вх. А, аб. № 1716381, в който е записано, че при проверка на водомер с № 105558878 е констатиран пробит отвор, затапен с бол, непосредствено над индикатора за движение на водата. Посочено е още, че това е предпоставка за нерегламентирано въздействие над целостта на измервателното устройство, с цел забавяне или напълно спиране на отчитането на водните количества, преминаващи през водомера. В същото време е записано, че водомерът е работил към момента на проверката.

3

Констативния протокол е съставен в присъствието на Емил Методиев, чиито отказ да го подпише е удостоверен от двама свидетели. Приложено е нотариално заверено пълномощно от 17.07.2017 г., удостоверяващо представителната власт на Е. Г. М. по отношение на управителя на ответното дружество П. Б. М..

Представен е още констативен двустранен протокол

№

100059152/20.01.2023 г. за демонтаж на водомер с № 105558878 и монтаж на нов водомер.

По делото е изготвена ССчЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните. От същото се установява, че е извършено разпределението на разликата по общия водомер през м.януари 2023г. в сграда-етажна собственост, находяща се в гр.Варна, ул. Народен юмрук, бл.6, вх.А, при което на основание чл.51, т.1 и 2 във вр. с чл. 49 от Общите условия служебно са начислени 777 м3 . От тях са приспаднати 118 м3, които са отчетени по индивидуалните водомери и така е получено количеството вода за разпределение 777 м3 – 118 м3 = 659 м3 Коефициентът на разпределение е получен по следния начин: 659 м3 / 118 м3 = 5,58475 м3 – Процесният обект е имал отчетени по индивидуалния водомер 36 м3 умножени по коефициента 5,58475 м3 дават начислените от разпределение 201,05 м3. консумацията на вода по общия водомер през процесни период 777 м3 е изчислена въз основа на ОУ по максималната проводимост на водопроводната инсталация при 6 часа потребление в денонощие, със скорост 1m/s на база 30 дни за периода от 11.12.2022г. до 10.01.2023г. Така размерът на задължението. начислено във фактура № 1111761294 / 27.01.2023г. е 1133,86 лв за общо 237,051 куб. вода.

Видно от заключението на вещото лице общият размер на претендираното от ищеца количество вода е изчислено като към отчетената стойност по индивидуален водомер от 36м3 е прибавено количеството от 201,05 м3, представляващо разпределена част от общият размер от 777 м3 за етажната собственост, изчислена въз основа на ОУ по максималната проводимост на водопроводната инсталация при 6 часа потребление в денонощие, със скорост 1m/s на база 30 дни за периода от 11.12.2022г. до 10.01.2023г.

В посочения смисъл са и твърденията, изложени за първи път в уточнителната молба от 22.11.2023 г. на ищеца, с която е заявено, че количеството от 777м3 е начислено в резултат от извършена проверка на общия водомер. Нито в исковата си молба обаче, нито в уточнителната или при предоставената възможност по чл. 145, ал. 2 от ГПК да конкретизира твърденията, на които основава исковата си претенция ищецът не е заявявал твърдения за наличие на предпоставки за служебно начисляване на разпределените общи за ЕС количества вода. Още по-малко е твърдял това да е осъществено поради констатирано физическо въздействие върху общия водомер, като за пръв път такова твърдение е извършено след приемане на окончателния доклад по делото, в противоречие с преклузията, предвидена с разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК.

4

След като изтече срокът на страните да вземат отношение по доклада и да предприемат съобразно него съответните процесуални действия (чл. 146, ал. 3 ГПК), настъпва преклузия както за доказателствените искания, така и за фактическите твърдения. Това води до забрана за съда да постанови решението си при обсъждане на заявени след преклузията факти и събрани в нарушение на преклузията доказателства – в този смисъл е например Определение № 539 / 29.08.2017 г. по т. д. № 966 / 2017 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО.