Решение № 5773 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5773 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100511274 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ответник пред СРС, срещу решение от 19.07.2023 г., постановено от СРС, 156-ти състав по гр.д.№ 7180 по описа за 2023 г., с което претенциите на ищеца ЗД „Е.“ АД срещу ответника /въззивник/, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени, както и в негова тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи за неправилност и несправедливост на така постановеното от СРС, решение. Счита, че били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на своевременно заявеното искане за свидетелски показания- разпит на водача К.К.. Твърди, че по този начин било нарушено правото му на защита, както и СРС не могъл да установи обективната истина.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното 1 решение и вместо това да постанови друго, с което иска по чл.411 КЗ да бъде отхвърлен, както и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- ЗД „Е.““ АД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Налице били всички предпоставки за уважаване на иска по чл.411 КЗ и този по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Доводите за допуснати нарушения били неоснователни. От страна на ответника не били оспорени писмените доказателства по делото, вкл. протокола за ПТП, съставен между двамата водачи; същите били постигнали съгласие относно механизма на ПТП и вината за настъпването му. Водачът на товарния автомобил собственоръчно бил написал, че е виновен за ПТП, Ответникът не бил направил и възражения по доклада. СРС бил отделил спорните от безспорни обстоятелства. Изводите на съда били правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Доказателствата били подложени на обстоен анализ. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.07. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 04.08.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

Спорно по делото е какъв е механизма на ПТП и оттук чия е вината за настъпването на същото.

2

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните не се спори, поради което и с доклада по делото било обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 28.07.2021 г., в 17:40 ч. в с. Обнова, област Плевен, на паркинга на центъра на селото било настъпило ПТП между товарен автомобил "Волво FH 12460", рег. № ******* АК, собственост на "Ч.Л." ООД, управляван от К.К. и лек автомобил "Мазда 6", рег. № *******, собственост на "Райфайзен Лизинг България" ЕООД, управляван от М. С. Д.; 2) че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като виновен за настъпването му бил водачът на товарен автомобил "Волво FH 12460", рег. № ******* АК, който при тръгване от спряло състояние на паркинга не се бил убедил, че няма да създаде опасност за другите МПС-та, като в следствие на това блъснал намиращият се пред него лек автомобил "Мазда 6", рег. № *******, по който били нанесени вреди; 3) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил е имало валидно сключена застраховка "Каско", обективирана в застрахователна полица № 5050001000004091 с период на застрахователно покритие от 10.10.2019 г. до 09.10.2024 г.; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана "щета") № 0500860368, като на сервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 3923, 58 лева - по банков път на 04.01.2022 г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15, 00 лева; 5) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/121001512159, с период на застрахователно покритие от 31.05.2021 г. до 30.05.2022 г.; 6) че ответника бил поканен да възстанови дължимата сума, като бил заплатил сумата от 1984, 29 лева на 21.02.2022 г.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепяли от представените по делото и неоспорени писмени доказателствени средства. Неуважените доказателствени искания за събиране на гласни доказтелствени средства били безпредметни, доколкото процесуалните представители на страните не вземали предвид факта, че след като обстоятелствата са обявени за безспорни, вкл. по отношение на механизма на ПТП и вината за настъпването му, ако не се искало изменение на доклада, то настъпвала процесуална преклузия за попълване на делото с факти като СРС се е аргументирал с чл.146, ал.3 ГПК 3 вр. с чл.145 ГПК вр. с чл.143 ГПК. Този извод се подкрепял и от съдебната практика на ВКС, която е цитирана.

Като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебноавтотехническата експертиза /САТЕ/, СРС е приел за установен следния механизъм на ПТП, а именно: на 28.07.2021 г., около 17:40 ч., водачът на лек автомобил "Мазда 6" № *******, предприема маневра за движение на заден ход за излизане от ред на паркирани автомобили на паркинг в с. Обнова. По същото време на територията на паркинга в центъра на с. Обнова, водачът на товарен автомобил "Волво ФХ 12.460", рег. № ******* предприема маневра за потегляне, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар. Експертът посочил, че по лекия автомобил са нанесени вреди по задна броня, ляв стоп, парктроник, които са в причинноследствена връзка с инцидента. Изяснено било, че стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил "Мазда 6" № ******* по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3923, 58 лева.

Вещото лице уточнило, че с оглед данните по делото по част от поставените от страните въпроси не може да се даде отговор, тъй като нямало метод и начин за изследването, а единият въпрос очевидно не касаел процесното ПТП (по отношение навлизането в кръстовище, каквото в случая липсвало, тъй като удара бил настъпил на паркинг). С оглед данните по делото било отразено, че към момента на удара лекия автомобил е бил в покой, т. е. скоростта на движение е била 0 км./., а за другия автомобил не можело да се определи скоростта, тъй като нямало данни по делото. Посочено било, че от техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил "Мазда 6" е можел да предотврати удара, ако се е убедил, че зоната зад превозното средство е свободна и позволява безпрепятственото извършване на маневрата за движение на заден ход, съответно водачът на товарния автомобил е имал възможност да избегне инцидента, ако е изчакал извършването на маневрата на заден ход за излизане от реда на паркираните автомобили от страна на другия автомобил. В о. с. з. от 26.06.2023 г., вещото лице изчерпателно било посочило, че при извършването на заключението е взело предвид всички данни по делото, като с оглед на тях не можело да се направят различни изводи без да са налице допълнителни данни по делото - вкл. за това какво е било разположението на превозните средства, съответно кое от тях кога е потеглило. Посочено било, че това е причината да се направи извод в заключението, че всяко от превозните 4 средства е можело да предотврати настъпването на ПТП-то. Уточнено било, че не може да се направи извод какво е било ускорението на превозните средства, като принципно маневрата можела да се извърши и за една секунда, каквото и принципно било времето за реакция на водача. Посочено било, че водача на лекия автомобил "Мазда" може да е извършил маневрата за секунда или секунда и половина, като в това време другия водач да е предприел потегляне - натискайки педал за подаване на газ, след това обаче следвало да спре в рамките на тази секунда. Изяснено било, че фактът, че едно превозно средство спира, трябва да отчете и това, че то може да се е движело дори една секунда. С пример вещото лице сочело, че лекия автомобил може да е потеглил да се движи една секунда, но другият водач да не е могъл да спре в тази секунда или две, поради което обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е спрял не води до извод, че другият водач е спрял, за което имало и време за реакция.

Съдът е посочил, че е извършил преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК и счел, че следва да го кредитира, тъй като било изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице било отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсвали доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. Не можели да се вземат предвид направените оспорвания от ищеца в о. с. з. от 26.06.2023 г. Възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не било обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение било правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото - в този смисъл са дадени примери с Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г. , II т. о., ТК;

Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г. , II г. о., ГК. В случая експертното заключение кореспондирало с останалите доказателства по делото, като изводите на вещото лице били подробно обясни и защитени в откритото съдебно заседание от 26.06.2023 г. Именно в заседанието при изслушването на заключенията на САТЕ, вещото лице подробно и изчерпателно било отговорило на поставените въпроси от ищеца, като отговорите му кореспондирали и с направените в заключенията изводи. Нещо повече, експертът изрично бил посочил, че с оглед данните по делото е разгледал хипотези на извода си, доколкото липсвали достатъчно данни в една 5 или друга насока, поради което отговорите по последната задача следвало и се ценели от съда като варианти на различни хипотези, за което се вземали предвид обаче и събраните по делото и кредитирани доказателствени средства, в това число и отделените за безспорни обстоятелства.

Съдът като взел предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е достигал до извод, че искът за главницата следва да бъде уважен в пълния предявен размер - с оглед заключението на САТЕ и отделеното за безспорно обстоятелство за извършено извънсъдебно плащане и при съобразяване на принципа на диспозитивното начало - арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, който бил основен за българския граждански процес.

По отношение претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СРС се е позовал на чл. 412, ал. 3 КЗ, където било предвидено, че в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането. Следователно, едва след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпадал в забава.

С оглед ангажираните по делото доказателства и отделените за безспорни обстоятелства, съдът е намерил, че ответника е изпаднал в забава за плащане на цялото дължимо вземане на 22.02.2022 г., поради което при артиметичното изчисление на дължимата мораторна лихва, вкл. съобразно приложение на правилото на чл. 162 ГПК, трябвало да се направи извод, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.