Решение № 3296 от 24.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3296 гр. София, 24.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110164345 по описа за 2021 година

Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на „......

АД да заплати на С. С. С. сумата от 120 000.00 лева (съобразно уточнението на исковата молба от 12.09.2022г.), представляваща част от обезщетение в общ размер на 150 000.00 лева за неимуществени вреди - емоционални болки и страдания, претърпени вследствие на смъртта на сина й .... Д., настъпила в резултат от осъществена на 10.09.2019г. трудова злополука- ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че, изпълнявайки служебните си задължения в качеството си на „търговски представител“ в „...... АД, синът й .... Д. претърпял ПТП на 10.09.2019г., признато с разпореждане на НОИ от 07.11.2019г. за трудова злополука, в резултат от което починал на 17.09.2019г. Поддържа, че в резултат от загубата на сина си, с когото живеели в едно домакинство и имали изключително близки отношения и тясна емоционална връзка, основани на взаимни обич и грижи, развила остра стресова реакция и остро душевно разстройство. Отдръпнала се от останалите, затворила се в себе си, като стресовите и депресивните й изживявания продължават и понастоящем, а тежкото й емоционално съС.ие се задълбочава. Изяснява в тази връзка, че непосредствено след загубата на сина й се наложило да приема медикаменти. Твърди, че ...... Д. бил енергичен и предприемчив, като се занимавал с различни дейности, с което бил и емоционална, и материална опора за майка си.

Подчертава, че към датата на злополуката синът й бил млад- едва на 43 години, а загубата му била внезапна. По изложените съображения претендира да бъде обезщетена за претърпените в резултат от смъртта на детето й емоционални болки и страдания, считайки съобразно уточнението на исковата молба, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 150 000.00 лева, от която в настоящия процес претендира част, ведно със законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, считайки, че въз основа на данните за механизма на ПТП следва да се приеме, че единствен починалият служител е отговорен за настъпването му, тъй като, движейки се със 70км/ч по пътя от гр. ........ към гр. Силистра с товарен автомобил „.....“ с рег. № ..... СН, при навлизане в ляв завой на пътя с радиус около 1

200 метра пресякъл единичната непрекъсната линия между двете пътни ленти на пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал с движещия се в нея лек автомобил „........“, в резултат от което товарният автомобил се преобърнал по таван, ...... Д. изпаднал от автомобила и получил тежка черепно- мозъчна травма. Изяснява, че във връзка със случая било образувано наказателно производство, приключило с постановление за прекратяването му поради извод на прокуратурата, че единствено поведението на починалия е довело до ПТП. Наред с това ответникът твърди, че за обезщетяване на претъпрените от ищцата неимуществени вреди същата получила обезщетение в размер на 25 000.00 лева от ЗАД „.........“ АД в качеството му на застраховател по сключен с ответното дружество договор за застраховка „Отговорност на работодателя“. При тези твърдения счита, че предявеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен, тъй като с изплатената сума от 25 000.00 лева са обезщетени претърпените от ищцата емоционални болки и страдания при съобразяване на степента, в която пострадалият, проявил според ответника груба небрежност, е допринесъл за настъпване на инцидента, признат за трудова злополука.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя, респ. на негови близки; 3/ причинноследствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент, като процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства принадлежи на ищеца.

Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- трудов договор № 82/28.03.2012г. и длъжностна характеристика към него, разпореждане № 23816/07.11.2019г. по описа на ТП на НОИСофия град и писмо с изх. № 1030-21-576#1/05.04.2023г. по описа на ТП на НОИ- София град, епикриза № 9517, издадена от „МБАЛ Силистра“ АД, препис- ивлечение от акт за смърт на .... Д., както и удостоверение за наследници на последния, следните обстоятелства: че ответното дружество и .... Д. са били страни по трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „търговски представител“ в „...... АД и което е прекратено поради настъпила смърт на служителя в резултат от получените от него травматични увреждания от ПТП, настъпило при изпълнение на служебните му задължения и при управление на служебен автомобил и признато с влязло в сила на 29.11.2019г. разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО на ТП на НОИ- София град за трудова злополука по смисъла на нормата на чл. 55, ал. 1 КСО, както и че ищцата е майка на починалия служител.

Между страните не са спорни и обстоятелствата, касаещи мястото, времето и пътната обстановка, при които е настъпил процесният пътен инцидент, които се установяват и от неоспорения и надлежно приобщен като писмено доказателств протокол за оглед на местопроизшествие, съставляващ официален удостоверителен документ съобразно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. Съгласно същия съобщение за ПТП на тел. 112 е получено в 18:24 часа на 10.09.2019г., а мястото на произшествието е път II- 71, км 9+500м в посока от гр. ........ към с. ......, покрит с гладък асфалт, сух, незакалян, незапрашен и едрозърнест, състоящ се от две пътни ленти- по една във всяка посока на движение, разделени от единична 2 непрекъсната линия, без установени пътни знаци на мястото на произшествието.

От името на ищцата не се оспорват и изложените в отговора на исковата молба конкретни обстоятелства, касаещи поведението на починалия в резултат от ПТП служител на „...... АД, а именно, че управлявайки поверения му служебен автомобил „.....“ с рег. № СА ..... СХ на процесния пътен участък със скорост от около 70 км/час, при извършване на ляв завой ...... Д. изгубил контрол над автомобила, поради което навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се в нея лек автомобил „........“ с рег. № СС ..... РВ. В последния смисъл са и доказателствените (фактически) изводи в основното и допълнителното заключения на съдебно- автотехническата експертиза, които, преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, доколкото при изследването експертът е работил въз основа на обективно установените при огледа на местопроизшествието данни относно пътните условия и маркировка, относно деформациите по двете МПС, относно разположението на автомобилите и на частите от тях (т. нар.

„регистрирани находки“) непосредствено след ПТП един спрямо друг, както и по широчината и дължината на пътното платно, относно задиранията по платното за движение, както и въз основа на изготвения при огледа снимков материал. Въз основа на тези обективни данни експертът е изчислил скоростта на движение на всяко МПС при настъпване на произшествието, а въз основа на това е извършил и реална симулация на ПТП с помощта на софтуер „...“, при която са изготвени мащабни скици с точност до милиметър, инкорпорирани в писмените заключения- в последния смисъл са разясненията на експерта в проведеното на 08.11.2023г. открито съдебно заседание.

Така, съгласно неоспореното в тази му част основно заключение на съдебноавтотехническата експертиза към момента на удара лек автомобил „........“ се е движил с 53.6 км/час, а лек автомобил „.....“- със 73.10 км/час. Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза мястото на първоначално съприкосновение между двата автомобила е на 6.5 метра след приетия от вещото лице, а преди това- от органите на досъдебното производство в протокола за оглед на местопроизшествие, ориентир, считано от посоката на движение на лек автомобил „.....“, а по широчината на пътното платно- на около един метър вляво от десния край на платното за движение, считано от посоката на движение на лек автомобил „.....“. Въз основа на така установените параметри експертът е извършил симулация на ПТП с помощта на споменатия софтуер „...“, при която е установил, че към момента, в който водачът на лек автомобил „.....“ е имал възможност да забележи лек автомобил „.....“, разС.ието на първия до мястото на удара е било 33.26 метра, а на втория45.36 метра, при установени опасни зони за двата автомобила, както следва: 35.82 метра за лек автомобил „.....“ и 57.88 метра- за лек автомобил „.....“. Въз основа на тези данни експертът е обобщил, че сборът на двете опасни зони е по- голям от видимостта между двамата водачи, а в писменото си заключение по допълнителната автотехническа ескпертиза е изяснил, че от сравнението на опасната зона за лек автомобил „.....“ и отС.ието му от мястото на удара и при съобразяване на разположението на лек автомобил „.....“ към момента на удара- странично, косо разположен спрямо лек автомобил „.....“, водачът на последния не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно спиране или завиване надясно. В проведеното на 08.11.2023г. открито съдебно заседание експертът е доразвил обосновката на извода си в последния смисъл, като е заявил, че ако водачът на лек автомобил „.....“ е бил задействал спирачната уредба веднага след като е възприел лек автомобил „.....“ да навлиза в неговата лента, а именно на 33.26 метра от мястото на удара, то скоростта на лек автомобил „.....“ след тези 33.26 метра би била 28 км/час, като дори и в този случай ударът е щял да настъпи, като не би съществувала и възможност за разминаване между двата автомобила, тъй като лек автомобил „.....“ се е движил към него странично, което ясно се установявало от приложения снимков материал. В допълнителното заключение експертът е уточнил, че поради релефа на 3 мястото на произшествието и ограничаването на видимостта от завоя водачът на лек автомобил „.....“ е имал възможност да забележи лек автомобил „.....“ едва след като същият вече е бил навлязъл в лентата му за движение.

По отношение на лек автомобил „.....“ автоекспертът е установил въз основа на описаните доказателствени източници- протокол за оглед на местопроизшествие и снимков материал, че при преминаването си през завоя- ляв, считано от неговата посока на движение, е изгубил напречната устойчивост на превозното средство, намаляло е сцеплението на гумите с пътя, при което се е получило странично занасяне и автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение със страничната си лява част. Експертът изяснява, че ако не е имало такова странично занасяне, ударът е щял да бъде кос, приплъзващ с преобладаваща деформация в задната лява част на превозното средство, като интензитетът е щял да нараства от задната лява врата към задната броня, като в този случай деформацията по последната е следвало да е най- голяма, а в случая данни за увреждания по заданата броня няма. В допълнителното си заключение вещото лице въз основа на данните за процесния пътен участък, в частност завой, е изчислило с помощта на споменатия софтуер за симулация критичната скорост, при която лек автомобил „.....“ дори и да навлезе в лентата за насрещно движение няма да поднесе странично и ще успее да се върне в собствената си лента за движение, а именно 48 км/час, като е допълнило, че при скорост, по- висока дори и с един километър в час, странично занасяне би настъпило, а същото е причината за невъзможността който и да е водачите да предотварти настъпването на удара при конкретно установените данни за тяхната скорост, взаимна видимост и опасни зони- в този смисъл са изричните съждения на вещото лице в отговора на задача 16 от заключението на допълнителната съдебно- автотехническа експертиза.