Решение № 29 от 08.05.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр.Велинград, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А като разгледа докладваното от ЛИ. Г. ТЕРЗИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200215 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН

Постъпила е жалба от „Диил-ДД“ ЕООД, ЕИК: 207921965, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ***, срещу НП № 132500072 от 10.04.2025 г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.

Пазарджик.

Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице – АУАН е връчен на лице без представителна власт за конкретното производство, тъй като по силата на представеното пълномощно пълномощника няма изрично правомощие да подписва АУАН, да подава възражения срещу АУАН, както и да подписва НП-та. Намира НП за материално незаконосъобразно. Твърди, че Д. И. Н. не е упражнявал трудова дейност, а е бил на обекта за да му бъде показана работата и да се провери дали е в състояния да започне да я работи.

В ОСЗ жалбоподателят, чрез адв. М. поддържа жалбата. Излага повторно мотивите за отмяна на НП. Претендира разноски.

В ОСЗ ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна.

Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Намира фактите за доказани, както и липса на процесуални нарушения в производството по налагане на административното наказание. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.02.2025 г., около 14:00 часа, свидетелите А. и М. посетили 1 строителен обект "Изграждане на окачена фасада" на „Къща за гости апартаментен тип, търговия и услуги" - гр. Велинград, находящ се в гр.

Велинград, област Пазарджик, общ. Велинград, гр. Велинград, УПИ П-3615, кв. 650, ИД №***, стопанисван от „Диил – ДД“ ЕООД, където заварили свидетелите Д. Т. Д. и Д. И. Н.. Д. извършвал монтаж на окачена фасада на къщата за гости, като запознавал Н., с вида на работата. Поради липса на съдействие от страна на заварените лица, служителите от ИТ се обадили в РУ Велинград, откъдето били изпратени полицейските служители – свидетелите Е., Л. и И. И.. След като полицейските служители отишли на проверявания обект установили самоличността на лицата, единият от които бил Д. И. Н.. Лицето Д. И. Н. отказал да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Констатирано било, че Н. не е имал сключен трудов договор.

Изготвен е списък на лицата, заварени да работят на 04.02.2025 г. на обекта, в който не е посочено лицето Д. И. Н..

На 04.02.2025 г. е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК до „ДИИЛ– ДД“ ЕООД на пълномощника Д. Т. Д., който е уведомен, че следва да се яви на 07.02.2025 г. в 10:30 ч. и да представи изброени документи в ДИТ Пазарджик.

При преглед, извършен на 07.02.2025 г. на фирмената документация, с която не е представен писмен трудов договор между Д. И. Н. и „ДИИЛ-ДД" ЕООД, подписан от двете страни и след направена справка в информационната система на ИАГИТ - регистър „Трудови договори", е установено, че няма регистриран трудов договор сключен между Д. И. Н. и дружеството.

На 07.02.2025 г. бил съставен констативен протокол № 1/07.02.2025 г. от гл. инспектор С. А., в който е удостоверено, че не е представен актуален трудов договор на св. Н..

От приетия като писмено доказателство по делото договор за строителство от 20.12.2024 г. се установява, че действително жалбоподателят, в качеството му на изпълнител по договор за строителство, е упражнявал строителна дейност в проверявания обект.

На 10.02.2025 г. е съставен протокол за извършената проверка № ПР2504691/10.02.2025 г., с който са констатирани множество нарушения на трудовото законодателство. Протоколът е подписан от пълномощника Д. Т. Д..

На 10.02.2025 г. е съставен АУАН /в присъствието на пълномощник/ за това, че „ДИИЛ-ДД" ЕООД, ЕИК 207921965, седалище и адрес на управление област Пазарджик, общ. Велинград, гр. Велинград, *** в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 04.02.2025г., около 14:00 часа на строителен обект "Изграждане на окачена фасада" на „Къща за гости апартаментен тип, търговия и услуги" - гр. Велинград, находящ се в гр.

Велинград, област Пазарджик, общ. Велинград, гр. Велинград, УПИ 11-3615, кв. 650, ИД №*** не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д. И. Н., ЕГН **********, с което е нарушил 62, ал. 1, във вр.

2 с чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е връчен на пълномощника Д. Т. Д. на 10.02.2025 г.

В срока за подаване на писмени възражения не е постъпило такова от „ДИИЛ-ДД" ЕООД.

На 10.04.2025 г. е издадено и обжалваното НП № 13-2500072 от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, като описанието на нарушението е идентично с това от АУАН. Посочени са същите нарушени разпоредби. При индивидуализация на наказанието е посочено, че размерът на наложената имуществена санкция се обуславя от тежестта на нарушението, поради което справедлИ. ще бъде налагане на административно наказание малко над минимално предвиденото за съответния вид нарушение.

С оглед на горното е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

Наказателното постановление е връчено на пълномощника Д. Т. Д. на 04.06.2025 г..

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите М. и А. и полицейските служители Е., Л. и И. безспорно се установи, че св. Н. е бил на обекта по време на проверката. От разпита на св. Д. Д. съдът прие за установено, че на процесната дата св. Н. е бил на проверявания обект за да си търси работа. Когато св. Н. отишъл на обекта, св. Д. го качил на изграденото на обекта скеле, за да му покаже естеството на работа. И двамата свидетели Д. и Н. са категорични, че Н. не е престирал труд, а само е наблюдавал процеса с оглед евентуалното му бъдеще наемане за извършване на работата.

Горната фактическа обстановка се установи при анализиране на всички доказателства по отделно и в съвкупност, а именно: свидетелските показания на инспекторите от ДИТ Пазарджик М. и А., като се отчете незаинтересованост от изхода на делото за тях, както и че са дадени от позицията на изпълнение на служебни задължения, както и тези на полицейските служители Е., Л. и И., които също са безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Съдът се довери и на показанията на св. Д. Д., макар и син на управителя и едноличен собственик на капитала на наказаното лице, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Следва да се кредитират и показанията на св. Н., като кореспонсиращи с останалите гласни доказателствени средства.

Съдът даде вяра и на всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: административно наказателната преписка – НП № 132500072/10.04.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, АУАН 132400164/20.03.2024 г., ведно със заверени копия от Писмо до РУ Велинград, към ОДМВР – Пазарджик за съдействие за връчване на НП с изх. № 25053632/02.06.2025 г.,

Писмо за изпращане на НП с изх. №

25085536/12.06.2025 г., ведно известие за доставяне; АКТ № 132500072/10.02.2025 г., Протокол за извършена проверка № ПР 2504691/10.2.2025г.; Призовка на осн.чл.45 , ал.1 от АПК, Декларация по чл.402 от КТ; Сведение от Д. Т. Д., от 05.02.2025 г.; Сведение от Т. Д. Д., от 06.02.2025 г.; Обяснение от Д. Н. И. и Х.Н.Б., от 05.02.2025 г.;Пълномощно;

3

Справка от ИС на ИА ГИГ; Констативен протокол № 1/07.02.2025 г.;, Договор за строителство от 20.12.2024 г.; Списък на лицата, заварени да работят на 04.02.2025г; Заповед № 3-0693/25.08.2022;

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че издадените АУАН и НП не страдат от пороци, касаещи тяхната валидност и редовност, същите съдържат всички задължителни реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи, в кръга на правомощията им /видно от приложената по делото Заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“/, при спазването на законоустановения ред и срокове. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушението е описано ясно и в достатъчна степен, поради което жалбоподателят е имал възможност да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото му административнонаказателно обвинение.

На първо място пълномощникът Д. Т. Д. е имал надлежна представителна власт да представлява „Диил- ДД“ ЕООД в производството по установяване на административното нарушение, като от негово име подава и получава всякакви документи. Още в първа точка на представеното пълномощно е възникнала валидна представителна власт, с оглед на това, че Дирекция „Инспекция по труда“ е друга институция, различна от НАП и НОИ и т.н., за която е направено упълномощаване. На второ място валидната представителна власт е възникнала и с изрично упълномощаване за представителство пред инспекция по труда.

При съобразяване доказателствената съвкупност съдът счита, че не са установени обстоятелства, които да дадат основание правоотношенията да се квалифицират като трудови.

При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство не се установява между Д. И. Н. и "ДИИЛ-ДД" ЕООД да е съществувало трудово или друго правоотношение, съответно същия да е предоставял на дружеството работна сила срещу заплащане, без да има сключен трудов договор между него и работодателя.

В административното производство по несъмнен начин е доказано, че на 04.02.2025 г. Д. И. Н. се е намирал в обекта на проверка. Списъкът на лицата, заварени да работят на 04.02.2025 г., обаче не съдържа името му. При тези данни от списъка остава неясно, поради какви съображения 4 административният орган е приел, че Д. И. Н. е престирал труд в условията на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място, със средства и материали на работодателя срещу периодично изплащано възнаграждение (работна заплата). Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и други. В настоящия случай не се събраха данни при условията на пълно главно доказване за съществуващо трудово правоотношение. Това е така, тъй като особеният характер на трудовия договор, предпоставя периодичност на насрещната престация, като се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение следва задължително да са налице за да се определи едно правоотношение, като трудово.

От приетите по делото писмени доказателства не следва извод, че към 04.02.2025 г. са съществували отношения между дружеството-оспорващ и Д.

И. Н., които да се определят, като такива между лице, наемащо работник, и лице, предоставящо работна сила. Няма данни, че лицето е приело да осъществява определена работа срещу уговорено трудово възнаграждение, напротив от събраните писмени и гласни доказателства такъв извод се оборва.