Решение № 7361 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7361 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100511738 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11738/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Р. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №117 от 05.01.2025 г постановено по гр.д.

№53153/23 г на СРС , 150 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди Н. Й. Д. ЕГН **********, постоянен адрес село Бусманци, Столична община да му заплати на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 25 000 лева заемна сума по договор за заем с падеж 01.09.2023 г и сумата от 246 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 02.09.2023 г-28.09.2023 г ; както и въззивникът е осъден да заплати на Н. Й. Д. сумата от 4000 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Изводите на първоинстанционния съд се основават на недопустими свидетелски показания и противоречат на наличните писмени доказателства - разписка от 03.12.2022 г и предварителен договор от 28.02.2023 г . Не е доказана защитната теза на ответницата , че се касае за задатък за покупка на къща с УПИ в с.Бусманци . Предварителният договор е подписан три месеца по-късно – на 28.02.2023 г и отношенията по него са съвсем различни .Устен предварителен договор не може да се доказва със свидетели /чл.164 ал.1 т.1 ГПК/ .

Договор на стойност над 5000 лева не може да се доказва със свидетели /чл.164 ал.1 т.3 ГПК/. Със свидетелски показания не може да се доказва изменение на писмено съглашение /чл.164 ал.1 т.5 ГПК/. Не може със свидетели да се опровергава съдържанието на изходящ от 1 страната частен документ /чл.164 ал.1 т.6 ГПК/ . Предварителният договор от 28.02.2023 г не представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК и не обосновава изключение от забраната за свидетелски показания , а сумите по създадените от страните документи се различават . СРС е обсъдил по-обстойно показанията на свидетелите на ответницата и незаконосъобразно ги е кредитирал . Показанията на св.С.Р. /син на ответницата/ са противоречат на твърденията на майка му за това дали е трябвало да се продаде само празно място /според свидетеля/ или сграда и земя /според майка му/ . Ако е планирана продажба само на ½ идеална част от УПИ сумата от 25 000 лева е нелогична като капаро . Свидетелите установяват , че ответницата е имала големи задължения по банков кредит и бързи кредити , според свидетелите за 120 000 -130 000 лева . Липсва логика при това положение да се заплати 25 000 лева задатък за закупуване на недвижим имот .

Въззивникът е доказал договор за заем с убедителни писмени доказателства , а ответницата не е доказала възражението си за привидност на заема и получаване на сумите във връзка с предварителен/окончателен договор за продажба на недвижим имот .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Р. П. и св.И.П. , които нямат лични и непосредствени впечатления , е „препредават“ думи на ищеца .Предварителният договор от 28.02.2023 г представлява начало на писмено доказателство , като цената по него е много по-ниска от пазарната .

Допустими са свидетелски показания за изясняване на истинските отношения между страните . Показанията на св.Р. , св.М. и св.М. са убедителни и непротиворечиви и трябва да се кредитират . Няма логика да се даде заем за 25 000 лева , след което да се сключи предварителен договор за продажба на недвижим имот . По-нормално би било да се извърши прихващане или намаляване на задълженията на заемателя с предварителния договор .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.01.2025 г и е обжалвано в срок на 20.01.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното

Страните не спорят, че ищецът е предал на ответницата сумата в общ размер на 25 000 лева, като съответно на 03.12.2022 г. е предал сумата в размер на 3 000 лева, а на 19.12.2022 2 г. е предал останалите 22 000 лева. Страните спорят относно основанието , на което същите суми са предадени.

За да докаже сключването на договор за заем между страните ищецът е представил двустранно подписана разписка от 03.12.2022 г., в която ответницата е удостоверила, че е получила сумата от 3000 лева като безлихвен заем от него.

Според нотариално заверена декларация подписана от ответницата, от 19.12.2022 г , същата е удостоверила, че е получила до тази дата от ищеца сумата в размер на 25 000 лева , която сума се задължава да му върне без лихва до 01.09.2023 г.

Според разпитания пред СРС свидетел И.П. , същият познава ищеца от общи познати и двамата се срещат редовно. Посочва, че познава и ответницата, доколкото е разбрал от ищеца, че същият й е дал заем в размер на 25 000 лв., които е очаквал да получи до края на септември 2023 г., но впоследствие тя отказвала да върне парите.

Според разпитания пред СРС свидетеля Р. П. /брат на ищеца/ , същият знае, че ищецът е дал на ответницата в заем сумата в размер на 25 000 лева, като посочва, че тази сума е била дадена накуп в края на 2022 г. Според казано му от ищеца, той бил помолен от свидетеля С.Р., син на ответницата, да предостави този заем. Според Р. П. брат му е споделял, че има интерес да закупи имот от ответницата, но само ако същият бъде изчистен от задълженията, които тя била поела. Спомня си, че брат му очаквал да си получи парите, дадени като заем на ответницата до края на септември 2023 г., но тя отказвала да го стори, защото твърдяла, че парите са получени като капаро. Споделя, че всичко което знае е от своя брат и че не познава ответницата лично.

Във връзка с твърдяната от ответницата симулация по делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.02.2023 г., сключен между ищецат и ответницата, с който ответницата се е задължила да продаде на ищеца 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** /нула седем едно нула шест точка едно четири едно девет точка три шест осем/, с адрес на имота: село Бусманци, Столична община, район „Искър", улица „****" № 4 /четири/, с площ от 971 кв. м.

/деветстотин седемдесет и един квадратни метра/, при съседи с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***

(недвижимият имот), като страните са се задължили да сключат окончателен договор до 30.05.2023 г. Съгласно чл.2 от договора дължимата цена по договора е в размер на 3000 лева, като същата е била заплатена в деня на сключването на договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора при невъзможност на продажба на имота съгласно уговорените в него условия , продавачът дължи на купувача връщане на сумата в размер на 3 000 лева, дадена като задатък.

Представена е декларация по чл.33 от Закона за собствеността от страна на свидетеля Д.М. , племенник на ответницата, от 16.05.2023 г., в която е посочил, че му е предложено да закупи идеалните чати на ответницата, но същият не желае придобиването им изцяло или частично, като няма претенции същите да бъдат придобити от трето лице.

3

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том V, рег.№ 17729, дело №829 от 2023 година от 28.07.2023г., от който се установява, че ответницата е продала на Т.Н.А. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот.

Според СРС представеният предварителен договор е начало на писмено доказателство – документ, подписан от ищеца, която прави вероятно основателно твърдението, че сумата в размер на 3000 лева е била дадена като задатък, а не като заем. Именно поради това СРС е допуснал разпити на свидетели за евентуалното разкриване на привидността, като по делото са събрани показанията на свидетелите С.Р., син на ответницата, К. М. и Д.М., племенник на ответницата.

Според разпитания пред СРС свидетел С.Р. /син на ответницата/ с майка му са обявили за продажба тяхно място в село Бусманци, тъй като е имало ипотека върху имота. Посочва, че познава и ищеца, с когото се запознали в ресторант в Дружба, като същият проявявал интерес към продавания имот. Споделя, че го е завел на оглед и че ищецът харесал имота и се спазарили за продажна цена от 130 000 лева. Запознал ищеца и ответницата, като преговорите са се водили между тях. Споделя, че ищецът искал да купи само парцела към къщата, а не самата къща и етажа към нея, които били ипотекирани. Пояснява, че в парцела има две сгради, като едната сграда е жилищна, която обитавали, а целият парцел е с площ около 1000 кв.м., като предлагали на ищеца да му продадат половината, която е около 500 кв.м. Споделя, че ищецът дал капаро за имота, като дал 3 000 лева след огледа, а майка му написала бележка за получената сума. Посочва, че ищецът го е уведомил лично за предаденото капаро. Твърди, че ищецът дал първоначално сумата в размер на 3 000 лева за „стоп-капаро“, а впоследствие при нотариус дал още 22000 лева, когато бил сключен и предварителен договор за продажбата. След предаването на парите ищецът се нанесъл в имота, като оставил в лятната кухня оборудване от заведение. Освен това ищецът отрязал и дърво в дворното място. Споделя, че впоследствие ищецът се е отказал да закупи имота, вероятно защото е разбрал, че има ипотека върху имота. Твърди, че майка му и ищецът не са се познавали преди това и че е нямало причина майка му да иска заем именно от ищеца.

Споделя, че ищецът е имал проблеми с доказване на доходи, като не е издавал касови бележки. С ищеца често играели карти, като освен свидетелят Р. бил купувал кола от него.

Според разпитания пред СРС свидетел К. М. , същата знаем , че ответницата е продавала свой имот в Бусманци. Спомня си, че къщата е била обявена за продажба за 150 000 лева в интернет сайт. Разговаряла е с ищеца във връзка с обстоятелството, че и двамата са разведени и тя съдила бившия си съпруг за издръжка. Тогава ищецът й е споделил, че е щастлив, че жена му не знае какви доходи има, защото било възможно и тя да го съди за издръжка. Спомня си, че ищецът имал интерес към имота в Бусманци, като била договорена цена в размер на 130 000 лева. Свидетелката М. заявява, че е чувала, че ищецът е дал капаро за имота, като единият път бил дал 3 000 лева, а вторият път 22 000 лева. Заявява категорично, че тази сума не е била дадена в заем. Заявява, че ответницата и синът й имали проблеми с бързи кредити.

4

Според разпитания пред СРС свидетел Д.М. , същият знае, че ответницата е продавала земя в село Бусманци, тъй като имала задължение по кредити около 140 000 лева, като мястото е било съсобствено . Споделя, че са били намерили купувач, който е бил именно ищецът.

Твърди, че ответницата е извършила всички дейности по заснемане от геодезисти, заплащане и снабдяване с необходими документи. Уговорената цена е била 130 000 лева.

Чувал е, че ищецът и ответницата са говорили за „стоп-капаро“ в размер на 3 000 лева, а впоследствие ищецът дал допълнителна сума и по този начин общата сума възлизала на 25 000 лева. Ищецът е отрязал дърво в имота, като освен това е започнал да се нанася в имота: донесъл маси, мотор и кафемашина. Свидетелят подписал декларация, с която дал съгласието си ответницата да продаде имота. Ответницата е заплатила за разделянето на дворното място с получената сума в размер на 3000 лева. Свидетелят чул разговор за сумата в размер на 3 000 лева в началото на декември 2022 г., а за втората част в края на месеца около празниците.