Решение № 1390 от 28.10.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. В. Търново, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110101709 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Т. В. срещу „Ю. К. Б.“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № L321809/2.5.2023 г., както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща начислена такса за разглеждане.

В исковата молба се твърди, че на 2.5.2025 г. между страните е сключен договор за кредит от разстояние при следните условия: сума на кредита:

1 000.00 лева, срок на кредита: 24 месеца, лихвен процент по кредита: 22.00%, ГПР: 56.41% и общ размер на всички плащания: 1 542.60 лева. Сочи се, че по договора е начислена такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора, като същата бива възстановена с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Твърди се, че въпросната такса за разглеждане представлява такса, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или изменения на споразумението по т. 6.10 от Процедурата, както и че кредиторът има право да получи таксата и в случай, когато клиентът не усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултата на предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на кредитора. Заявява се, че договорът е недействителен, на 1 основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочено кои разходи формират ГПР и в последния не е включена таксата за разглеждане, което води до неправилно посочен ГПР, а оттам - и до липсващ ГПР. Твърди се, че таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи се, че уговорката за начисляване на въпросната такса недействителна и поради противоречието й с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, според които ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Заявява се, че към момента на сключването на договора законната лихва за забава е 2.77 %, поради което максималният размер на ГПР е 63.85 %, като след включване на таксата в ГПР последният ще надхвърли нормативно уредения максимум и ще стане 86.12 %.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното открито заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, като с писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск.

Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба процесуалният му представител оспорва иска и моли за отхвърлянето му.

В.търновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 2.5.2023 г. между „Ю. К. Б.” ЕООД и В. Т. В. е сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 1 000.00 лева, която последният се е задължил да върне на равни месечни вноски в срок до 1.5.2025 г. при фиксирана лихва в размер от 22.00 % и годишен процент на 2 разходите в размер от 56.41 %. Съгласно основните условия на договора, освен уговорената лихва от 245.48 лева, ищецът дължи и такса за разглеждане в размер от 297.12 лева, платима с месечната погасителна вноска.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая в договора за кредит е посочен ГПР от 56.41 %, който размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената такса за разглеждане, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 3 когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посоченото вземане е разход, свързан с управлението на кредита, като същото на практика води до неговото оскъпяване и по своето представлява скрита възнаградителна лихва.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорената такса за разглеждане представляват разход по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК . Съобразно императивната норма н а чл. 19, ал. 4 ЗПК , годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК .

В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 1 000.00 лева, като само таксата за разглеждане, която е в размер на 297.12 лева, представлява близо от 30 % от кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Ето защо, следва да се направи извод, че след като се прибави таксата за разглеждане, ГПР по договора за кредит надхвърля 50 %.

Както вече беше посочено, така уговорената такса има характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК / и липса на основание за дължимост на това вземане.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК , вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в 4 договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл.

22 от ЗПК, поради неспазването изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Горното прави основателен предявения иск.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 65.00 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ответникът следва да заплати на адв. А.

Д. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, което съдът определя в размер на 545.11 лева с вкл. ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договор за кредит № L321809/2.5.2023 г., сключен между „Ю. К. Б.“ ЕООД и В. Т. В..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , „Ю. К. Б.“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 2, ап. 4, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева, да заплати на В. Т. В., ЕГН ********** сумата от 65.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Ю. К. Б.“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 2, ап. 4, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева, да заплати на адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, сумата от 545.11 лева с 5 включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В. Търново: _______________________ 6