Решение № 68 от 22.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500722 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 240 от ГПК.

Образувано е по молба на СВ. АЛ. З. за отмяна на неприсъствено решение № 62 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. № 113/2021 г. на Пирдопски районен съд.

В молбата се поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, евентуално основанието по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК. Молителят твърди, че не е получил препис от исковата молба и приложенията, както и не е получил призовка за съдебното заседание по делото. Сочи, че не е налице надлежно връчване по чл. 44, ал. 1 от ГПК – при него не е идвал призовкар, не са му връчвани книжа по делото, нито е отказвал да получи съдебни книжа. Молителят твърди също, че към датата на съдебното заседание е бил в болнични след проведена операция, което го лишило от възможността да участва по делото лично или чрез повереник.

В представения писмен отговор ответницата Р. ИВ. К. оспорва молбата за отмяна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Р. ИВ. К., с която срещу СВ. АЛ. З. е предявен иск по чл. 150 от СК.

Разпореждането на съда по чл. 131, ал. 1 от ГПК за връчване на препис от исковата молба е изпратено на ответника С.З. на посочения в исковата молба адрес. В разписката към 1 съобщението е отбелязано, че адресът е посетен на 01.03.2021 г., и че лицето отказва да получи съобщението, което е удостоверено с подписа на връчителя. С разпореждане на съда от 07.03.2021 г. е прието за редовно връчването на съобщението при условията на чл. 44, ал.

1, изр. последно от ГПК По делото не е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от ГПК.

С определение по чл. 140 от ГПК от 25.05.2021 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото на 17.06.2021 г. Определението за насрочване на делото е изпратено на ответника на посочения в исковата молба адрес. В разписката към съобщението е отбелязано, че адресът е посетен на 11.06.2021 г. и че лицето отказва да получи съобщението, което е удостоверено с подписа на връчителя. Съобщението е било прието от съда за редовно връчено при условията на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК.

В проведеното на 17.06.2021 г. открито съдебно заседание ответникът не се е явил без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В това съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника й адв. Д. Н., е направила искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел наличие на предпоставките по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, приел е представените с исковата молба писмени доказателства и изготвения социален доклад. На 12.07.2021 г. е постановено неприсъствено решение, което е връчено лично на ответника на посочения в исковата молба адрес на 23.07.2021 г..

Молба за отмяна на неприсъственото решение е подадена от ответника на 03.08.2021 г.

Пред въззивния съд е представено и прието като доказателство копие от болничен лист на СВ. АЛ. З., с който е определена временна неработоспособност за периода от 04.06.2021 г. до 21.06.2021 г., с диагноза – открита рана на задната стена на гръдния кош, с определен режим на лечение - болничен /3 дни/ и домашен-амбулаторен /15 дни/.

Въз основа на така установеното, правните изводи на въззивния съд са следните:

Молбата за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено решение е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 240, ал.

1 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по специално предвиден ред, а не по пътя на редовното обжалване. Разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ГПК дава възможност на ответника в първоинстанционното производство да иска отмяна на постановено неприсъствено решение в случаите, в които е бил лишен от възможността да участва в делото поради изброените три причини, а именно: при ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или от призовките за съдебно заседание / т. 1/; при невъзможност на страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовката за съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства /т. 2/; поради невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание поради 2 особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее /т. 3/.

В случая молителят поддържа основанието за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно, че не му е бил надлежно връчен препис от исковата молба и от определението на съда за насрочване на делото, а евентуално – основанието по т. 3 от същата разпоредба, а именно, че е бил в невъзможност да участва в съдебното заседание поради непредвидени обстоятелства – заболяване.

Установява се от върнатия отрязък на съобщението до ответника, че препис от исковата молба с приложенията ведно с разпореждането на съда е редовно връчено на ответника при условията на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК, като отказът на адресата да приеме съобщението е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя. В разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК се съдържа изрично указание по чл. 239, а. 1, т. 1 от ГПК – за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страната в съдебно заседание.

Определението за насрочване на делото е редовно връчено на ответника също при условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК, като отказът за приемане на съобщението от адресата е отбелязан в разписката и е удостоверен с подписа на връчителя.

При тези данни се налага извод, че не са налице твърдените от ответника процесуални нарушения във връзка с връчването на препис от исковата молба и призоваването му за съдебно заседание. Същият не е бил лишен от възможността да участва в делото.

С оглед на това не е налице основанието по чл. 240, ал.1, т. 1 от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение.

Не е налице и евентуално въведеното основание по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно невъзможност на страната да се яви лично или чрез повереник поради наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства". В съдебната практика се приема, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В случая от доказателствата по делото не се установяват особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени , и които да са поставили молителя лично или чрез повереник да се яви в първото по делото съдебно заседание. Установява се от представения болничен лист, че за времето от 04.06.2021 г. до 21.06.2021 г. молителят е бил в отпуск поради временна нероботоспособност с определен болничен режим в първите три дни и домашно-амбулаторен режим в останалите дни. В болничния лист липсва изискуемото по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза отбелязване, че заболяването на лицето не му позволява явяването му пред органите на съдебната власт.

Болничен режим на лечение е определен за първите три дни от срока на временната 3 неработоспособност, а за останалия период е определен домашно-амбулаторен режим.

Обективна невъзможност за явяването на ответника пред съда не следва и от посочената в болничния лист диагноза. Ползването на отпуск, разрешен от здравните органи, е започнало още на 04.06.2021 г., а съдебното заседание се е състояло 13 дни по-късно във времето, в което ответникът е бил в домашно-амбулаторен режим на лечение. Следователно, не се касае за внезапно и непредвидено влошаване на здравето на ответника, което да е довело до обективна невъзможност същият да вземе лично участие по делото с оглед поставената му диагноза. Не са налице данни за посещение на молителя в медицинско заведение за осъществяване на амбулаторни изследвания или манипулации в деня на съдебното заседание. От началото на ползването на отпуска по болест до датата на съдебното заседание ответникът е имал достатъчно време да организира явяването си пред съда лично или чрез пълномощник. Дори и да се приеме, че молителят не е имал обективна възможност да се яви лично или чрез пълномощник по делото, той е имал достатъчно време да уведоми съда за тази невъзможност и съответно да представи /или поиска да му се даде възможност да представи/ доказателства за причината за неявяването си, както и да направи съответните искания във връзка с отсъствието си в предстоящото съдебно заседание, за което няма данни по делото.

С оглед на това изводът е, че неявяването на молителя или негов пълномощник в първото заседание пред районния съд не се е дължало на особени непредвидени обстоятелства, които той не е могъл да преодолее.

Поради гореизложеното, молбата за отмяна по чл. 240 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното от ответницата по молбата искане, молителят следва да бъде осъден да й заплати направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от пълномощника на молителя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание без събиране на доказателства. С оглед на това на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, на ответника по молбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300 лв.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СВ. АЛ. З. по чл. 240, ал. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение № 62/12.07.2021 г. по гр.д. № 113/2021 г. на Пирдопски районен 4 съд.

ОСЪЖДА С.А. з. да заплати на Р. ИВ. К. сумата 300 лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5