Решение № 3223 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3223 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110216823 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. М. Й. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-022011/29.08.2025г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени съответно следните наказания: на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.

1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – административно наказания „глоба“ в размер на 102,26 евро (200,00 лева) за нарушение на чл. 48 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро (100,00 лева) за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3 б. „В“ от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се възможност другия водач да не е идвал от приетата за установена посока. Иска от съда да го отмени.

В съдебно заседание, същата се явява лично. Твърди, че не е искала да напуска ПТП, но че е бързала за работа, където ако не отиде навреме, ще я уволнят. Моли за по-леко наказание.

Въззиваемата страна Началник група в отдел „Пътна полиция“, СДВР, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Същата посочва, че 1 обжалваното НП е законосъобразно и иска от съда да го потвърди, Претендира разноски в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2025г. около 08:34 часа жалбоподателката Д. Й. управлявала собствения си лек автомобил – марка „Ситроен“ модел „,,***'' с рег. № ,,***'', в гр. София, кв. Суходол, по ул. „Овчо поле“ с посока на движение от ул.

„Градина“ към ул. „Трети март“. На кръстовище на равнозначни пътища жалбоподателката Й. не пропуснала приближаващия от дясната и страна лек автомобил марка „БМВ“, модел „,,***''“с рег. № ,,***'', управлявано от св. Й.

Г. С. и реализирала ПТП с последния. От същото били причинени само материални щети.

След кратко пререкание със свидетелката жалбоподателката напуснала ПТП без да изчака пристигането на органите на реда.

На мястото бил изпратен екип, включително и св. А. Д., който заедно с колегата си, се запознал с щетите по автомобилите, с пътната маркировка, снел обяснения от другия участник е ПТП, съставен бил протокол за ПТП и скица. Св. Д. установил механизма на ПТП въз основа на обясненията на св.

С. и заявената от нея посока на движение и местоположение при ПТП.

При така установените факти, въз основа на изготвените протокол за ПТП и скица и сведенията от двамата водачи (от жалбоподателката такова било снето по-късно), на 07.08.2025г. бил съставен АУАН от С. А.ов Д. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 48, пр. 1 от ЗДвП /за това, че не пропуснал дясно стоящия автомобил на кръстовище на равнозначни пътища и станал причина за ПТП/ и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. в присъствие на нарушителя и на един свидетел на установяване на нарушението (св. Г.), което се установява от положените от тях подписи.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така издадения АУАН и при идентичност на описанието и дадената на нарушението правна квалификация, на 29.08.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.11.2025 г. видно от отбелязването върху самото НП, като на същата дата е депозирана и жалбата, поставила началото на настоящото производство.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. А. Д. и св. Й. С., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, на които съдът се довери изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От съставените протокол за ПТП и скица към него, както и сведения от 2 участника в ПТП се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по автомобилите. А от показанията на св. С. съдът установи конкретния механизъм на деянието. Именно въз основа на показанията на тази свидетелка, съдът изгради основните си фактически изводи. Те описват посоката на движение и местоположението на автомобилите, сочат каква е била организацията на движението и пътните условия, съответно кой е бил пътят с предимство.

Съдът се довери и на показанията на св. Д. по отношение на установеното от него при посещение на мястото на ПТП. Неговите показания изцяло потвърждават отразеното в протокола за ПТП и скицата към него, включително относно поставените пътни знаци указващи пътя с предимство, като той заявява, че е разговарял с намиращия се на място участник в ПТП и така е установил механизма на произшествието. Също така той е този, който е констатирал отсъствието на другия водач от мястото на ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т.

2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени императивните правила на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като нарушението е ясно описано и му е дадена съответната правна квалификация.

Съгласно чл. 48, пр. 1 от ЗДвП, „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна... „ По 3 делото е безспорно установено, че кръстовището не е било регулирано с пътни знаци за предимство. Пътищата, от които са идвали двете МПС – участници в ПТП, се явяват равнозначни и правилата за предимство се определят от разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП. Следователно, дясностоящият автомобил в случая е този на св. Г.., която се движила по ул. „Траян Талев“ в посока ул.

Овчо поле.

От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището без да пропусне идващия от дясната му страна при равнозначни пътища автомобил „БМВ“, управляван от св. С.. Изложеното в жалбата, че последната евентуално може да е идвала от друго място е само в сферата на хипотезата, доколкото жалбоподателката не може да посочи от къде другаде твърди, че е идвал лек автомобил марка „БМВ“.

Като е навлязла в кръстовището, без да даде предимство на идващия от дясната и страна автомобил и без да съобрази, че отнема предимството му, жалбоподателката е нарушила правилата за движение по пътищата, с което е станала причина за реализиране на ПТП.

От субективна страна, нарушението на чл. 48 от ЗДвП е извършено от жалбоподателката по непредпазливост под формата на небрежност, тъй като тя не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и на последиците му (липсват доказателства да е видяла идващия от дясната и страна автомобил по пътя с предимство). Като правоспособен водач на МПС обаче тя е бил длъжен да се огледа и да прецени цялата пътна обстановка, като пропусне идващия от дясната страна автомобил, преди да продължи движението си.

Чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който не спази предписанието на пътните знаци и правилата за предимство и други, с което създаде непосредствена опасност за движението. Но в конкретния случай тази опасност е реализирана и поведението на жалбоподателя се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. С оглед настъпилите по-тежки общественоопасни последици, правилно деянието е квалифицирано по ал. 2 на чл. 179 ЗДвП. Тази разпоредба предвижда санкция от 100 до 200 лева за водач, който причини ПТП вследствие на допуснато нарушение по ал. 1 на същия текст. Доколкото в случая липсват данни за извършено престъпление, а съществува несъмнена причинно-следствена връзка между отнетото предимство от страна на жалбоподателя и реализираното ПТП, съдът намира, че правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението по посочения текст.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП съдържащ легално определение за пътнотранспортно произшествие, това е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая 4 се касае за причинена имуществена щета на три МПС. С този довод, съдът намира, че не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с поведението си жалбоподателят не само е застрашил обществените отношения, а в условията на натоварено движение е предизвикал ПТП.

Размера на наказанието е абсолютно определен, поради което и не са налице основания за неговото намаляване.

В контекста на изложеното съдът достигна до извод за виновно осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 48 ЗДвП, поради което НП следва да бъде потвърдено в тази част.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. А съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди е длъжен, когато между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените му указания.

В случая се твърди да са причинени щети, което е достатъчно за съществуването на ПТП, доколкото законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила. Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1 ЗДвП се явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение, довело до реализиране на ПТП. В този смисъл съдът намира, че несъмнено е било налице ПТП и независимо от вината на водачите за него, те са били длъжни да съобразят поведението си с предвидените техни задължения в чл. 123 ЗДвП.