Решение № 365 от 18.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Велико Търново , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110102813 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С. К. К. срещу ЗД "Бул Инс" АД - град София кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба ищцата развива съображения, че е пострадала от ПТП, настъпило на 11.03.2020 година, около 09.05 ч. в град Велико Търново, на бул. "България" № 20 /пред офис на "ВиК Йовковци"/, като пресичайки на пешеходна пътека, лек автомобил "Пежо", модел "307", ***, управляван от ***, връхлетял върху нея и я блъснал. За ПТП е съставен Констативен протокол № 72 от 11.03.2020 година, в който е посочена вината на водача на лекия автомобил. Посочва, че след инцидента била откарана в Центъра за спешна помощ в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД - град Велико Търново. Твърди, че в следствие на удара имала контузия на главата и силни болки в десния хълбок, двете колена и ръцете. Посочва, че към този момент е била бременна и поради силно стягане в областта на корема била откарана по спешност в АГ отделението на болницата. Посочва, че се е възстановявала от травмите в продължение на повече от два месеца, но най-страшно било притеснението й да не загуби детето си, като и до ден днешен при спомен за инцидента изпитва панически ужас. Твърди, че към датата на настъпване на инцидента автомобилът е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество. Посочва, че депозирала до 1 ответника писмена претенция за заплащане на сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, но получила единствено обаждане по телефона, като й било предложено да сключат извънсъдебно споразумение за сумата в размер на 1 000.00 лева, което предложение тя отхвърлила. Въпреки това на 01.10.02020 година получила от ответното дружество по банковата си сметка сумата в размер на 1 000.00 лева. В тази връзка на 05.10.2020 година депозирала при ответника писмено изявление, че категорично не е съгласна с така определеното обезщетение. Направено е искане ЗД "Бул Инс" АД - град София да бъде осъдено да заплати на С. К. К., сумата в размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди при ПТП, реализирано на 11.03.2020 година, сумата в размер на 1 394.00 лева - законна лихва за забава от 11.03.2020 година до 24.11.2020 година, ведно със законната лихва претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира да й бъдат присъдени направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез процесуалния му представител, признава предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000.00 лева, като оспорва същия за разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лева. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно настъпването на ПТП и участниците в него, както и наличието на застрахователно правоотношение на ответника за лекия автомобил, причинил инцидента, като оспорва единствено предявения иск по размер. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че към 11.03.2020 година за лек автомобил "Пежо", модел "307", *** има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество по Застрахователна полица № BG02119002964237.

Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 72 от 11.03.2020 година /л. 6-7/, на 11.03.2020 година около 09.05 часа в град Велико Търново, бул. "България" № 21 е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил "Пежо", модел "307", *** ***, движейки се по бул.

"България" в посока Общински пазар, блъска пресичащата на пешеходна пътека тип "Зебра" С.К., при което същата е пострадала.

2

От приложените по делото заверени копия на Лист за преглед на пациент, ведно с резултати от изследвания и искания за такива; Протокол от ехографско изследване от 11.03.2020 година; Протокол от ултразвуково изследване, амб. № 752 от 11.03.2020 година, болнични листи - 6 броя, ведно с 3 броя протоколи на ЛКК; Удостоверение № 004-00118842 от 18.11.2020 година на ТП на НОИ - Велико Търново; 11 броя снимки /л. 8-22; 26-29/ се установява, че непосредствено след инцидента С.К. е преглеждана в МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов", включително в Отделение по акушерство и гинекология, че към този момент е била бременна и е била около 19-та гестационна седмица от бременността, че е имала травми по главата /около дясното око/, в областта на таза, по коленете и ръцете.

Видно от приложените по делото Заявление, вх. № ОК-343871 от 24.06.2020 година на ЗД "Бул Инс" АД и Заявление, вх. № ОК-603418 от 05.10.2020 година на ЗД "Бул Инс" АД; /л. 23-25/ С. К. К. е отправила застрахователна претенция към ответното дружеството за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 11.03.2020 година ПТП, че във връзка с претенцията й е получила от ответното дружество сумата в размер на 1 000.00 лева, както и че същата не се е съгласила с така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

По делото са представени и заверени копия на психиатричен амбулаторен преглед № 56 от 04.02.2021г. на д-р ***; психиатричен амбулаторен преглед № 69 от 11.02.2021г. на д-р *** и рецептурна бланка от 04.02.2021г. на д-р ***, от които се установява, че близо една година след инцидента и вследствие от него ищцата има посттравматично стресово разстройство, за което й е предписана терапия. Представени са и Годишна данъчна декларация за 2019г. и Годишна данъчна декларация за 2020г., подадени от С. К. К.; /л. 66-79/.

В проведеното на 18.02.2021 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката *** заявява, че познава С. от две години и половина и са много близки приятелки. Посочва, че й се обадила веднага след инцидента. Била с болки в коленете и главата, не се чувствала добре и била много притеснена, защото не знаела какво се случва с бебето. След това се чули и й казала, че не са могли да я прегледат обстойно, защото е бременна. Не знаела какво се случва с травмата до окото, колената много я болели и се притеснявала и за тях. Заявява, че се притеснявала да излиза навън, защото се страхувала от движението, както и да се види с нея, защото се срамувала от белега, който е получила, тъй като е суетна, а и е останал белег. Посочва, че все още е стресирана и се наложило миналата седмица да отидат на психиатър, тъй като видимо се разстройва, ако се говори за инцидента и не се чувства добре. Заявява, че преди инцидента била много по-лъчезарна и усмихната, а сега постоянно се притеснява и се оглежда, особено ако е с детето. Притеснява се да пресича и да е на места, където има много движение и хора. Посочва, че я видяла около две седмици 3 след инцидента, тъй като тя се притеснявала от белега. Имала следи от травми, окото й все още било синьо към червено и било подуто, колената й я болели. Можела да се движи сама, но майка й била при нея, за да й помага, тъй като болките са били много силни. Налагало се тя да й носи документи до лекари и до различни институции, защото тя се страхувала да излезе и да пресича. Заявява, че има шофьорска книжка, за да може да е по-мобилна с бебето и да не зависи от никого, но сега я е страх да шофира.

Свидетелят *** посочва, че живее със С. на семейни начала и имат дете. За инцидента научил от нея по телефона. Обадила му се преди обяд силно уплашена и притеснена и казала, че са я блъснали, че лежи на улицата, че много се притеснява за детето, че си е ударила главата, не може да стане и чака линейка. Тъй като работи извън града я видял след около половин час в Спешното отделение. Лежала в една зала.

Имала ужасна контузия на лицето и се оплакала от силни болки в таза и коленете, но най-притеснително било психическото й състояние и страха за бебето. Заявява, че искали да я пратят веднага на скенер и рентген, но като разбрали, че е бременна, казали, че няма как, защото ще застраши плода. Направили някакъв контролен преглед със задаване на въпроси и казали, че не могат да й предпишат никакви лекарства поради състоянието й. Към момента се знаело, че плодът е жив, но ги изпратили в Стара болница за последващ преглед. Посочва, че след като се прибрали в къщи, тя била изключително разтреперана и притеснена за детето, имала силни болки в коленете и таза. Отока на окото започнал да изглежда много зле. Не можела да приема обезболяващи, заради бременността. В следствие на този стрес имала проблеми със съня, трудно заспивала и често се будела, но отново нямала възможност да приема успокоителни и сънотворни, заради детето. Заявява, че след инцидента получила чести контракции и й изписали високи дози магнезий, което пък довело до сърцебиене и проблеми с корема. Посочва, че през първата една седмица окото й изглеждало по-зле с всеки изминал ден и чак след около два месеца и половина започнало да изглежда добре, но проблемите с коленете продължили по-дълго, като и до сега се оплаква от едното коляно. Заявява, че заради състоянието си нямала възможност да се върне на работа, а това било определящо за бъдещото майчинство. След инцидента психическото й състояние било много различно - не желаела да излиза, притеснявала се от лицето си, започнала да се страхува да ходи по тротоари и пешеходни пътеки, което продължава и към настоящия момент. Посочва, че след като се родило детето станала по-спокойна, но страхът от пресичане и излизане на открити места, продължава да го има. Освен това отказва да шофира, въпреки че изкарала книжка точно с идеята, че ще става майка и ще й бъде необходимо. Заявява, че е посещавала лекар за коленете, но отново не можела да приема лекарства, тъй като кърмела. Била много изнервена и стресирана, поради което се наложило да се консултира с психиатър. Предписали й лекарства, които взема - успокоителни и сънотворни. Освен 4 това много се притеснява от вида си, тъй като й останал белег на челото, от който тя се притеснява и не може да прикрие добре. Ходила на дерматолог, но той казал, че няма да се оправи от само себе си и трябва с определена манипулация да се заличи.

Свидетелят *** заявява, че познава С. от около пет години, когато тя била още студентка, като му я препоръчали като отговорен човек за адвокатската кантора. За инцидента разбрал по телефона от баща си около 11 часа, като по време на настъпването му тя отивала на работа. Посочва, че след инцидента поддържал връзка с лекарите и с негов познат от Бърза помощ, като най-притеснителното било, че с оглед бременността й, не могат нито да й се направят изследвания, нито да й се дадат успокоителни. След инцидента не я е виждал 4-5 месеца, като само по Вайбър му изпратила две снимки, от които се виждали фрапиращи следи по лицето й полузатворено око, подута цялата, подпухнала. Като близък колега се опитал няколко пъти да се свърже с нея да се видят, но тя все отказвала тъй като изпитвала ужас от преминаващи покрай нея автомобили и всякакви движещи се обекти. Заявява, че я видял на живо в кантората няколко месеца след инцидента и тогава за първи път я видял да плаче, тъй като била мъжко момиче, което само се оправя в живота.

Причината била, че застрахователите й казали: "Ти за една счупена глава какво искаш?" и за нея било много травмиращо да й се налага да обяснява какво е да си бременна с първо дете, да лежиш на асфалта, да ходиш по болници, да не можеш да се лекуваш и да нямаш никаква представа дали бебето ще оживее. Заради състоянието й я свързал с д-р ***. Посочва, че от нея знае, че с оглед предстоящото майчинство искала да си увеличи дохода и осигуровките и се били разбрали определен тип дейности да ги поеме тя, но притеснението й да излиза попречило да си свърши работата и тя прехвърлила всичката работа на него и на други колеги в офиса.