Решение № 4414 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4414 гр. София, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110102201 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „С.К.“ ООД против В. Г. Г., с която e предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума, за които е издадена Заповед за изпълнение от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 59780/2024 г. на СРС, 141 състав, а именно сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по Договор за паричен заем Номер: *****/24.11.2021, ведно със законна лихва за период от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен Договор за паричен заем Номер: *****/24.11.2021 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1000 лв., изплатена на същата дата в брой, като от своя страна длъжникът се е задължил да върне сумата в срок, съгласно уговореното – 14 седмични вноски, ведно с възнаградителна лихва. Крайната дата на договора била 02.03.2022 г. С оглед на това, че В. Г. Г. не е погасила задълженията си по договора, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение от 01.11.2022 г. по ч. гр. д. № 59780/2024 г. на СРС, 141 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Г. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че плащания по договора са извършвани, но били усвоени по перо „неустойка“. В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещен иск по чл.124 ГПК за нищожност на Договор за паричен заем Номер: *****/24.11.2021 г., евентуално само за нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от Договора. Твърди, че предвидената неустойка по договора има характера на скрито възнаграждение, чиято стойност не е била отразена в ГПР и общата сума по договора. Целта на клаузата за 1 предоставяне на обезпечение била да влезе в действие клаузата за неустойка. Посочването на неверен ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика. С клаузата за неустойка се целяло заобикаляне на чл.22 ЗПК. В условията на евентуалност предявява иск за нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от Договора на основание чл.21 ЗПК. Клаузата била неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП. Ако сумата за неустойка бъде включена в ГПК, същият щял да надвиши 100 % за договора. Моли Договор за паричен заем Номер: *****/24.11.2021 г. да бъде признат за нищожен поради неправилно посочване на общата дължима сума и неточно посочване на ГПР или поради противоречие с добрите нрави, в условията на евентуалност да бъде призната за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от Договора, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „С.К.“ ООД е подал отговор на насрещния иск. Оспорва твърдението за нищожност на ГПК, тъй като ГПР бил посочен като абсолютна стойност. В конкретния случай ГПР бил 49.84 %, изчислен по формулата съгласно приложение № 1. Счита, че не е налице противоречие с добрите нрави, тъй като обезпечението се учредявало, с оглед носения от кредитора риск за неплатежоспособност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с постигане на съгласие между страните и предаване на вещта или паричната сума. В тази връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави определена парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена паричната сума. Следователно, ищецът, който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД връщане на паричната сума, носи доказателствената тежест да установи, че между него и ответника е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване /чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното предоставяне на паричната сума, е било фактически осъществено.

По делото е представен писмен договор за потребителски кредит № ******/24.11.2021 г., с който ищецът се задължава да предаде на ответника парична сума в размер на 1000 лева, в заем. От чл.4 на договора става ясно, че страните са уговорили, че с полагане на подписа на В. Г. Г., същата удостоверява получаването в брой заемната сума, т.е. договорът предвид неоспорване на автентичността му в тази част има характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата, а и от неоспорената от страните и приета от СРС съдебносчетоводна експертиза се установява, че в периода ответницата е извършвала плащания в общ размер на 400 лева по договора за кредит, което съдът цени като признание, че сумата е била предоставена в заем. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът е 2 изпълнил задължението си да предостави паричната сума на разположение на ответницата.

Във връзка с предявения насрещен иск за недействителност на процесния договор за кредит и предвид служебното задължение на съда да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства – Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК по т.д. № 1/2020 г., съдът намира следното.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 49,84 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение – чл.6 вр.

Чл.8 от договора. Видно от изслушаната ССчЕ, съгласно заложените данни от Договор за потребителски кредит № *****/24.11.2021 г., ако сумата за неустойка 364.87 лева бъде включена в ГПК по формулата на Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, изчислен от вещото лице ГПР възлиза на 1272.02 %.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за потребителски кредит 3 неустойката от 364.87 лева е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита. От съвкупната преценка на доказателствата следва извода, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на ответника в този смисъл са основателни.

Ето защо, съдът приема договорът за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, ответникът е изплатил на ищеца сумата в общ размер на 400 лв., която следва да бъде приспаданата от дължимата главница в размер на 1000 лв., поради което дължима остава сумата от 600 лв., ведно със законна лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо, положителния установителен иск за сумата от 600 лв., остатък от главница по договор за потребителски кредит № ******/24.11.2021 г. се явява доказан по основание и размер.