Определение № 1024 от 10.12.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 997/2024
- Вид
- Определение № 1024
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1024 гр. С., 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500997 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 7 от ГПК от „Е.У.В.“ ЕООД срещу С. И. Ц. на основание запис на заповед. В заявлението е посочен постоянен адрес на длъжницата в гр. С..
Заявлението е било адресирано до Софийския районен съд, който е извършил служебна справка, и, въз основа на данните от нея, е приел, че не е местно компетентен да го разгледа. Изтъкнал е, че, съгласно чл. 411, ал. 1, изр. второ от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител се подава до районния съд по настоящия му адрес, а в случая настоящият адрес на длъжницата не е в района на СРС, като същата има качеството потребител. С мотиви в този смисъл и, преценявайки, че компетентен да се произнесе по заявлението е Костинбродският районен съд, на 11.10.2024г. е постановил определение, с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на последния.
След постъпване на делото в РС- Костинброд, то е било образувано под № 1029 по описа на този съд за 2024г.
С Определение № 845/25.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1029/2024 г. на Районен съд - гр. Костинброд, този съд е прекратил производството по образуваното пред него дело и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че в случая длъжникът няма качеството 1
„потребител“, поради което заявлението следва да бъде разгледано от съда по постоянния му адрес, а той е в гр. С.. Направил е извод, че местно компетентен да разгледа заявлението е Софийският районен съд, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ОС- С..
За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно актуалната формулировка на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, „заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност; заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния…“.
В конкретния случай, видно от служебно изисканата от СРС справка, настоящият адрес на длъжницата Ц. е в с. Ш., общ. Г. (т.е. в съдебния район на РС- Костинброд), а постоянният й адрес – в гр. С., ж.к. „Х.С.“ (т.е. в съдебния район на РС- С.).
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че неоснователно Софийският районен съд е изтъкнал настоящия адрес на длъжницата като причина за изпращане на делото по подсъдност на Костинбродския районен съд, поради следните съображения.
По аргумент от съдебната практика (Определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК), „само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице“. В случая посоченото от заявителя основание за възникване на претендираното вземания е запис на заповед.
Записът на заповед е абсолютна търговска сделка, който факт изключва възможността, издателят или поемателят по него да имат качеството потребители по смисъла за ЗЗП.
Същевременно, по делото няма нито твърдения, нито доказателства, за евентуално съществуващо между страните каузално правоотношение, задълженията по което биха били обезпечени с процесния запис на заповед, в който случай би могло да се обсъжда, дали то е в състояние да придаде потребителско качество на длъжника по заповедното производство.
Както се посочи по- горе, разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК 2 предвижда подсъдност на заповедното производство по настоящ адрес на длъжника, само ако той има качеството „потребител“. Във всички останали случаи релевантен за определяне на подсъдността е постоянният адрес на длъжника към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Поради това и доколкото в случая няма никакви данни, обуславящи потребителско качество на длъжника, а към момента на подаване на заявлението пред Софийския районен съд длъжницата С. И. Ц. е имала постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Х.С.“ № 47, вх. Г, ет. 3, ап. 70, компетентен да разгледа това заявление е Софийският районен съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявлението по чл. 417, ал. 1, т. 10 от ГПК, подадено от „Е.У.В.“ ЕООД срещу С. И. Ц., и по което е образувано ч.гр.д. № 59341/2024г. на СРС, респ. ч.гр.д. № 1029/2024 г. на КРС, е Софийският районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати за сведение на РС - Костинброд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3