Решение № 1987 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1987 гр. В., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110109138 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от С. Е. Е., ЕГН *****, с адрес гр. В., ул. „О." №*** срещу:

1./„И. А. М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., район Л., бул. „Д. Н.“ № ****, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № ******** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, а в евентуалност –поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД;

2./„Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул. „Д. Н.“ № **** да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за гаранция № ******** е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 ЗЗД.

Приет е за съвместно разглеждане и насрещен иск, предявен от „И. А. М.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул. „Д. Н.“ № **** срещу С. Е. Е., ЕГН *****, с адрес гр. В., ул. „О." №*** за осъждане на кредитополучателят да заплати на кредитора сумите както следва: 1066,29 евро /2085,49лв./, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ********; 157,56евро /308,17лв./, представляваща незаплатена възнаградителна лихва дължима за периода от 05.06.2025г. до 03.09.2025г. вкл., а в евентуалност за осъждане на кредитополучателят да заплати на кредитора 674,19евро /1318,60лв./, представляваща остатък от дължима главница по договор за паричен заем № ********, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със 1 законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 26.09.2025г. до окончателното й изплащане.

Ищеца основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 08.10.2024г. сключил договор за паричен заем с „И. А. М.“ АД, по силата на който му е предоставен заем от 3000лева при фиксиран ГЛП от 50% и ГПР от 64,32% и обща дължима сума в размер на 4323,60 лева. На 08.10.2024г. е бил задължен да сключи и договор за гаранция с „Ф. Б.“ ЕООД, с оглед отпускането на паричния заем и за обезпечаване задълженията по договора за паричен заем.

Уговорено е възнаграждение за гарант на стойност 1994,40лева, дължимо на вноски от по 110,80лв. всяка. Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като договора не отразява правилно ГПР, тъй като последния е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчител. Посочването на ГПР по-нисък от реалния е заблуждаваща търговска практика. Договорът за паричен заем противоречи на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което е нищожен. Същият не отразява правилно ГПР и липсва посочване на методиката на неговото формиране, както и кои точно компоненти са включени в него и как се формира същия. Договорът за гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона, тъй като цели забранен правен резултат – да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора. Гарантът е предварително определено, свързано с кредитора лице и е предвидено възнаграждението да се заплаща на кредитора, не на гаранта, поради което гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито получава възнаграждение. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ф. Б.“ ЕООД. В него оспорва договора за гаранция да е нищожен като посочва, че същият е действителен и отговаря на изискванията на закона като може да предоставя гаранционни сделки по занятие, в рамките на дейността, за която е регистрирано. Твърди, че сключения договор не е за поръчителство, а за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя, като за предоставената услуга се дължи възнаграждение. Оспорва договорът за предоставяне на гаранция да противоречи на добрите нрави, като излага подробни аргументи, че договорът е сключен в съответствие с принципа на добросъвестността и справедливостта. Оспорва договорът да е сключен при липса на основание. Оспорва,че клаузата относно дължимата възнаградителна лихва по договора за паричен заем е нищожна, както и че в ГПР следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, тъй като последният е подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума. Оспорва и договорът за предоставяне на гаранция да заобикаля разпоредбите на ЗПК. Свързаността между кредитора по договора за паричен заем и кредитора по договора за предоставяне на гаранция не е основание да се включва възнаграждението по договора за гаранция в ГПР.

Излага, че към момента на сключване на договора за паричен заем липсвало основание за включване на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, тъй като същият се сключва след договора за паричен заем и влиза в сила, три дни след сключването му, ако не се 2 представи друг вид обезпечение. „И. А. М.“ е овластено да получи сумите, дължими за възнаграждение, за улеснение на длъжника, но същите не постъпват в неговия патримониум.

Оспорва да се цели оскъпяване на кредита, чрез сключване на договора за предоставяне на гаранция, както и да се заобикаля нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено по възлагане на ищцовата страна.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и насрещна искова молба от ответника „И. А. М.“ АД. Оспорва договорът за паричен заем да противоречи на законовите изисквания на ЗПК като твърди, че ГПР правилно отразява разходите по кредита за потребителя. Твърди, че единственият разход по договора е дължимата лихва и същата е включена в ГПР. Оспорва, че следва договора да съдържа начина на формиране на ГПР.

Твърди, че задължението му се изчерпва с посочване на математическата стойност на ГПР, под формата на процент. Оспорва, че в договора за паричен заем следва да се включи и възнаграждението, определено по договора за поръчителство. Оспорва същото да е част от общия разход, тъй като договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение.

Сключването на договор с трето лице, не е необходимо условие за сключване на договора за паричен заем. Посочва, че изчисляването на ГПР е към момента на сключване на договора за паричен заем, а договора за гаранция е сключен в последствие, поради което не следва да се включва в ГПР. При промяна на условията на договора, не се изчислява ново ГПР. Твърди, че ищецът е бил запознат при сключване на договора относно обезпечението и срока му за представяне, като е имал време още преди сключване на договора да избере вида обезпечение, необходимо с оглед диверсифициране на риска. Оспорва и че невключването на възнаграждението на гаранта да представлява заблуждаваща практика. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Ответникът предявява и насрещната искова молба като, ако съдът приеме, че процесният договор за паричен заем е действителен, то ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1223,86евро/2393,66лв./, представляваща сбор от дължимата и незаплатена главница – 1066,29 евро /2085,49 лв./, както и падежиралата за периода 05.06.2025 г. – 03.09.2025г. и незаплатена възнаградителна лихва в размер на 157,56 евро /308,17лв./, а в евентуалност в случай, че съдът приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен, ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 674,19евро/1318,60лв./, представляваща, остатък от дължимата главница след прихващане на вече заплатените лихви по процесния договор. Налице било неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поради което се прави изявление за обявяване на всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който насрещния иск досежно претендираната в евентуалност главница - 674,19евро, се признава 3 за основателен. Моли разноските по делото да останат в тежест на ответната страна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните представители на страните депозират нарочни молба, в които поддържат становищата си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са евентуално съединени искове за нищожност на сключените от ищеца с всеки един от ответниците договори от 08.10.2024г.

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между „И. А. М.“ АД и ищецът е сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който в полза на ищеца е предоставен заем в размер на 3000лв.; че между „Ф. Б.“ ЕООД и ищецът е сключен договор за предоставяне на гаранция на 08.10.2024 г.

Процесните договори за кредит и гаранция са потребителски, поради което попадат в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключени са при действието на ЗПК, с оглед на което нормите им следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – чл. 4, в която е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители; 2. банкова гаранция с бенефициер или 3. одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Именно в изпълнение на изискванията на договора за кредит, съдът приема, че ищецът е бил принуден да сключи и съответен договор с одобрения от ответника гарант „Ф.

Б.“ ЕООД /видно и от приложения с договор за предоставяне на гаранция от 08.10.2024г./. В този договор изрично е предвидено, че потребителят е одобрен за получаване на паричен заем и съответно е сключил договор затова с „И. А. М.“ АД. Всичко това показва обвързаността на двата договора – на договора за кредит с договора за гаранция.

Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Следователно клаузата, предвиждаща задължение на кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и води само до

4 допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора /видно и от сключения договор за гаранция с втория ответник и уговореното в него възнаграждение/. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.

Съдът намира, че при сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на гарант и възможност за индивидуално договаряне /изрично в договора за кредит е посочено, че гарантът следва да е одобрен от кредитодателя дружество/. Особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД е именно И. А. М.“ АД /справка в Търговския регистър/. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.