Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 27.05.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 85/2022
Вид
Решение № 99
Подписан
27.05.2022
В сила
01.11.2023
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
  • Чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.47 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500085 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по въззивната жалба на Г. Я. К. против решение, постановено от ОС – Ямбол от 04.11.2021г. в частта, с която се отхвърля претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на майка му Р. К. в частта над уважения размер от 100 000 лв. до претендирания от 150 000 лв. и в частта, с която се отхвърля претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на баща му Я. К. в частта над уважения размер от 100 000 лв. до претендирания от 200 000 лв. съответно – и в частта, с които са отхвърлени претенциите за дължимата върху съответната разлика лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. Претендират се и разноските до техния пълен размер. Според въззивника окръжният съд неправилно е приложил разпоредбата на 51 ал.2 от ЗЗД като е приел, че в случая е налице съпричиняване от страна на загиналите наследодатели при това – в изключително висок процент – равно на 50%, тъй като не са носили предпазни колани. Въззивникът се позовава на практиката на ВКС – че противоправното поведение само по себе си не е равносилно на принос.

Съпричиняване би било налице в случай на наличие на пряка връзка – т.е. – че конкретното действие на пострадалия е сред факторите довели пряко до настъпване на конкретното увреждане – необходимо е да се установи пряка причинна връзка. В процесния случай – следва да се установи, че непоставените предпазни колани са причина за леталния изход – че при поставянето им този летален изход би бил избегнат. СМЕ по делото не дава 1 категорично заключение, че в случая предпазните колани биха имали 100% ефективност. От фактическа страна се установява, че загиналите са пътували в лек автомобил „БМВ“. При навлизане в десен завой водачът изгубва контрол над управлението, вследствие на което автомобилът се завърта около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка като едновременно с това се насочва косо и надясно с водеща предна лява част. Това води до изпадане на МПС в аварийно безконтролно движение. В това състояние автомобилът напуска платното за движение, навлизайки в десния банкет , където е „заорал“ – нещо което води до преобръщането му по таван като след преобръщането автомобилът е продължил движението си през десните крайпътни площи – в който момент задните врати на МПС-то се отварят и возещите се отзад пътници изпадат от него като в крайния момент автомобилът се установява отново върху четирите си гуми. Въпреки, че автомобилът е оборудван с предпазни колани, които са инерционен тип, то същите не са задействани, тъй като в процесния случай липсва настъпването на челен или заден удар. Приетата по делото КСМАТЕ също не дава категоричен извод – дали поставения предпазен колан ще предотврати леталния изход за пътуващите на задната седалка – упоменава се от ВЛ, че телесните наранявания биха се ограничили до по-лека степен. Според въззивника обаче вещите лица не уточнявали какво означава това – „в по-лека степен“. Вещите лица единствено са посочили, че по-тежките увреждания на возещите се отзад пътници са настъпили вследствие на изпадането им от автомобила, но отново не заключават дали коланите биха задържали телата и леталния изход би бил предотвратен. По отношение на пострадалия Я. К. вещите лица са посочили, че предпазният колан не би оказал ефективно действие - леталния изход при него е обусловен от тежка травма в областта на главата. Вещото лице – лекар е категоричен, че коланът не би оказал предпазно действие, травмата би настъпила и при правилно поставен предпазен колан. Заключава се с оглед на този извод, че липсва причинна връзка между непоставянето на предпазния колан и настъпването на тежката черепно-мозъчна травма и поради това поведението на пострадалия не може да се разглежда като принос. Оспорва се приетия от съда принос 50% като завишен и равен на приноса на водача. Самият водач с оглед установения механизъм на ПТП е извършил множество нарушения – движел се е с превишена скорост – при ограничение 60 км/ч се е движел с 88 км/ч, загубил е контрола на управление над автомобила – нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 от ЗДвП. Това са нарушения от лице с призната правоспособност на „водач на МПС“ , за което е положен курс на обучение и изпит по ЗДвП – т.е. – изискванията към него са завишени и поведението му е по-укоримо и не може приноса на загиналите да бъде приравнен с този на водача – делинквент. В процесния случай приносът на водачът е много поголям от този на загиналите и това следва да бъде съобразено при постановяване на решението, както и обстоятелството, че поставените колани не биха били 100 % ефективни. Претендира се присъждане на лихва 2 начиная от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 29.01.2019г. Претендира се също присъждане на сторените разноски изцяло, както и отмяна на решението в частта му, с която на другата страна по делото са присъдени разноски.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на Застрахователна компания „Лев инс“ АД. Моли се въззивната жалба на Г.К. да се остави без уважение. Същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изначално съдът е определил прекомерно завишени обезщетения. Оспорват се като неоснователни и доводите за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Според страната ОС правилно е възприел тезата за съпричиняване на резултата от страна на Я. К. и Р. К.. Според застрахователят двамата не биха изпаднали от автомобилния салон по време на преобръщанията и не биха получили тежките увреждания, които са получени в резултат на изпадането, а за К. – и притискане. Според страната фаталния летален изход при това положение би бил избегнат. Твърди се , че травмите довели до смъртта и на двамата са получени вследствие изпадането от автомобила. Пътуващите на предните седалки с поставени колани макар и ранени са останали живи, заключението на комплексната експертиза е, че поставянето на колани от пътуващите на задните седалки не биха позволили изпадането им от колата. По-тежките увреждания са получени именно вследствие изпадането от колата. Становището на страната е, че поставените предпазни колани биха избегнали леталния изход на двамата. Дори според страната приносът на двамата загинали е занижен от страна на съда – съпричиняването следва да бъде определено на 75%. Поради това се претендира въззивната жалба на Г.К. да бъде оставена без уважение. И обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде потвърдено.

Депозирана е въззивна жалба и от страна на Застрахователна компания „Л.“ АД – в частта на решението, с което е присъдено обезщетение за сумата над 25 000 лв. за вреди вследствие смъртта на Р. К. ведно със законната лихва считано от 30.04.2019г., в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 25 000 лв. за смъртта на Я. К. ведно със законната лихва считано от 30.04.2019г. , в частта, с която по сметка на ОС е присъдена сумата от 8712 лв. – държавна такса и разноски. Страната оспорва приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно размера на определените обезщетения за двамата загинали родители на ищеца – по 200 000 лв. Тези размери се оспорват като завишени с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че ищецът не е живял с родителите си, по професия е военен, живеел е в друг град, бил е на мисии в чужбина, психиката му е стабилна, отличава се със стресоустойчивост. От катастрофата са изминали три години, според съдебно – психологическата експертиза е превъзмогнал загубата на родителите си и се е възстановил. Това не е отчетено от окръжния съд, аргументи и мотиви в тази насока дори не присъстват в решението.Според страната не е отчетен действителния интензитет на преживените болки и страдания, тяхната продължителност в конкретния случай и поради това е 3 присъден завишен размер обезщетения. Тези размери на съответстват на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, съобразно указанията на ВКС. Нарушен е принципа на справедливост, по делото липсват доказателства, обуславящи присъждането на обезщетение в толкова значителен размер. Съдът без да извърши съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел че за ищеца са настъпили вреди, които не са установени. Според ППВС №4/1968 справедливостта като критерии за определяне на размера на обезщетението при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В процесния случай първоинстанционния съд според въззивника – застраховател само е изброил релевантните факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите и е направил неправилна оценка вследствие на което е нарушен и критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според страната съдът е приложил неточно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото справедливо обезщетение. Изложени са подробни съображения на стр.6, 7 и 8 от жалбата като се заключава, че съдебният акт е немотивиран.

Обезщетението се сочи – не може да бъде определяно от общи аргументи, а се следва от прекъсването на реално съществуващи отношения към момента на събитието. Решението е и несправедливо, тъй като не съдържа аргументи – каква е възприетата от съда степен на засягане на неимуществената сфера от права на ищеца при обсъждане на обективно установеното по делото, съотнесено към твърденията относно обема на спорното право. Доводите на първоинстанционния съд да приеме че нематериалната сфера от права на ищеца е засегната в степен обуславяща обезщетение от общо 400 000 лв. се оспорват от въззивника ЗК „Л.“ АД като незаконосъобразни – поради противоречие с материалния закон, процесуалните норми и с тълкувателната практика /не се конкретизира точно кои/. Страната излага становището си, че обезщетенията следва да бъдат редуцирани, но не от неправилно приетите размери от по 200 000 лв. за смъртта на двамата родители на ищеца, тъй като същият е прекомерно завишен, а от действително справедливия размер с оглед съдебната практика и с оглед принципа на справедливост като се излага становището, че базата, от която следва да бъдат редуцирани обезщетенията следва да са в размер на по 100 000 лв. – т.е. – от тези суми следва да бъде приложено правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД. По-нататък страната излага съображенията си относно спора за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самите пострадали. Според трите съдебни експертизи седящите на задните седалки не биха изпаднали от автомобила и не биха получили тежки и фатални увреждания при правилно оставени обезопасителни колани.

Комплексната експертиза също сочи, че причинените увреждания биха били предотвратени ако коланите бяха поставени - това би препятствало изпадането на пътниците от автомобила. Пътуващите на предните седалки, които са били с поставени колани също са получили увреждания, но са останали живи. По-големите и по-тежки увреждания на пътуващите на 4 задната седалка са получени в резултат на изпадането от автомобила при аварийното му движение. В тази насока страната изразява становището си, че леталния изход за двамата родители на ищеца би бил избегнат ако бяха с правилно поставени колани. Приетия от съда принос според страната е занижен – би следвало той да бъда в по-голям размер – 75% - Я. К. и Р. К.а с поведението си са допринесли за настъпването на вредоносния резултат в поголяма степен от приетото от съда. При това положение като се определи размер на обезщетение за всеки от загиналите родители по 100 000 лв. и при 75% съпричиняване от страна на загиналите, то ищецът следва да получи обезщетение в размер на по 25 000 лв. за всеки един от тях – или общо 50 000 лв. Исковата претенция следва да бъде оставена в сила и потвърдена само за тези размери, а в останалата част – обжалваното решение следва да бъде отменено и претенциите на Г.К. – отхвърлени.