Решение № 106 от 27.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502875 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение №5369/20.08.2025г, постановено по гр.д.№ 6054/2025г. по описа на СГС, е отхвърлена молбата на В. Р., роден на **********г. в гр. ***, Република Италия, италиански гражданин, по чл.8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.22а, ал.1 от Закона за закрила на детето за връщането в Швейцарска конфедерация на детето му С. В. Р., с ЕГН **********, роден на ********г в гр. ***, Швейцарска конфедерация, като неоснователна и е осъден В. Р., роден на **********г, да заплати на С. Й. Х., с ЕГН ********** сумата от 800 лв. за разноски по делото.

Решението е обжалвано от В. Р., чрез адв.Е. П. от САК, с доводи, че е неправилно, тъй като съдът е приел, че са налице условията на чл.13, ал.1, б. „б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Сочи, че майката на децата е създала невярна представа за съществуваща опасност за децата и за нея, като го е обвинявала, манипулирала е институции за изготвянето на доклади в нейна полза. Изтъква като процесуално нарушение на съда, че не е разпоредил изготвянето на повторен социален доклад, след изслушване на бащата. Излага доводи, че не е съобразено, че молбата му е била подадена в едногодишен срок и не е следвало да се преценява адаптацията на детето.

Възразява относно незаконосъобразното кредитиране на обясненията на детето Л. /брат на детето С. Р./, необсъждането на доказателствата, представени от бащата. Заявява, че при връщане на детето и майката ще намери подходящо жилище и ще подкрепи майката по установяването й, като ще заплати наема й за два месеца и пътни разходи и ще организира образованието на децата в близост до негово жилище. Излага доводи, че неправилно е преекспонирано и представено в различен контекст обяснението му за ударения шамар на детето Л., тъй като същият е бил с възпитателна цел. Сочи, че не е съобразено от съда, че 1 при срещата в ОЗД Пловдив С. се е радвал да се види с баща си, че са комуникирали без пречка на български език. Поддържа, че по делото не е доказан „сериозен риск“ и „нетърпима ситуация“ съгл. чл.13 „б“ Хагската конвенция. Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи молбата за връщане на детето.

Ответницата по жалбата С. Й. Х., чрез адв.М.К. от АК-Пловдив, е оспорила жалбата.

Заявила е, че са неоснователни наведените възражения от въззивника, че той се е грижил изцяло за двете деца, тъй като тя и нейните роднини са поемали грижите, а бащата е отсъствал поради работата си от семейното жилище. Заявила е, че е установено, че другото дете –Л. е имал проблеми в училище, стресирано е, хиперактивно, наложило се е да посети болнично заведение и е установено „посттравматично разстройство“, както и са били насочени към център за защита от домашно насилие, които обстоятелства установяват средата, в която са живели и двете деца.

Оспорила е възможностите на бащата да осигури безопасни условия за децата при връщането им в Швейцария, тъй като няма финансова възможност, а и са прекъснати всякакви отношения на майката и децата с другата държава, не разполага с виза, няма работа там и изпитва основателен страх. Детето С. говори само български език, не следва да бъде разделено от майка си и брат си, с които имат силна емоционална връзка, налице е опасност за физическото и психическо насилие над децата.

В писмените защити на процесуалните представители на страните се поддържат изложените доводи във въззивната жалба и отговора по нея.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези на ответната страна, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред Софийски градски съд е било образувано по молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца / Хагската конвенция, Конвенцията /и чл. 22а, ал. 1 от Закон за закрила на детето /ЗЗДет/ от В.

Р., с обичайно местопребиваване в Швейцарска конфедерация, за връщане на малолетното дете С. В. Р., роден на ********г. в държавата на обичайното му местопребиваване Швейцарска конфедерация, с твърдение за незаконното му извеждане, евентуално незаконното му задържане на територията на Република България.

Посочил е, че е биологичен баща на детето С. В. Р., родено на ******** г. в гр. ***, Швейцарска конфедерация, от съвместното му съжителство с ответницата С. Й. Х. на територията на тази държава. През месец юни 2024 г. майката самоволно, без негово знание и съгласие, е извела малолетния С. о т страната по обичайното му местопребиваванеШвейцария, нарушавайки установения ред за упражняване на родителските права по отношение на подрастващия, доколкото към датата на извеждането му липсва съдебно решение, възлагащо еднолично упражняване на родителската отговорност от ответницата.

Със заповед на Окръжен съд Анделфинген от 17.10.2024 г. упражняването на родителските права по отношение на детето С. било възложено да се осъществява съвместно от двамата родители, а към датата на извеждането на малолетния производството по издаване на тази заповед е било висящо.

Изложил е доводи, че ответниицата неправомерно задържа детето на територията на Република България и е претендирал съдът да разпореди връщане на детето С. в държавата по обичайното му местопребиваване-Конфедерация Швейцария, като е изложил доводи, че не са налице основанията, предвидени в чл.12 и чл.13 от Хагската конвенция.

Ответницата по делото-С. Й. Х. е оспорила молбата като недопустима, поради липса на предпоставките по чл.3 от Хагската конвенция, доколкото към момента на извеждане на детето от територията на Швейцарска конфедерация бащата не е подписал декларация по чл.298а от Швейцарския граждански кодекс за съвместно упражняване на родителските права по отношение на детето С. и същите са упражнявани еднолично от нея. Сочи, че 2 молителят е подал молба за упражняване на родителските права и присъждане на издръжка до Окръжен съд - Анделфинген на 29.07.2024 г. и едва на 11.10.2024 г. е допълнил същата с искане за определяне на съвместното им упражняване с майката, а заповедта, с която тази молба е уважена, е издадена след извеждането на детето С. от Швейцария, като производството по обжалването й понастоящем е все още висящо. При условията на евентуалност е заявила, че молбата е неоснователна. Посочила е, че са пребивавали временно в Швейцарска конфедерация, с оглед получаване на по - високи доходи и са възнамерявали да се установят в Република България, където разполага с жилище и подкрепа от семейството си. Изложила е твърдения, че молителят е упражнявал по отношение на нея физическо, психическо и сексуално насилие, а по отношение на по – голямото им дете Л. В. Р., роден на ******** г. - физическо и психическо насилие, поради което срещу него е било образувано и неприключило наказателно производство в Швейцарска конфедерация и издадена заповед за полицейска, а впоследствие и съдебна защита. Прекратили са съвмесното си съжителство пред м. юли 2023г., като детето С. не познава бащата, тъй като той не е търсил контакт с него, грижите за детето са полагани само от нея. Заявила е, че молителят не разполага със стабилна работа и доходи в Швейцарска конфедерация, което поставя в риск благополучието на детето, че същото се е адаптирало в средата в РБългария и не би било в негов интерес да бъде отделено от неговия брат и майка му, с които има изградена силна емоционална връзка. Претендирала е прекратяване на производството като недопустимо, евентуално - отхвърляне на молбата като неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като неоснователна, като е приел, че са налице условията на чл.13, ал., б.“б“ от Хагската конвенция, че предложените охранителни мерки от бащата са неефективни, тъй като ще постави в затруднена ситуация другият родител, който няма възможност да живее в Швейцария поради липса на жилище, работа и подкрепяща среда.

Между страните по делото не се спори, че детето С. е родено на ********г в Конфедерация Швейцария, гр.***, като родителите му-страните по делото, са живели на съпружески начала в периода 2020-2023г. на територията на Швейцария, че детето е признато от бащата, че страните имат още едно дете-Л., родено на ********г., че от лятото на 2023г страните не живеят заедно, а от 28.05.2024г ответницата се е установила в България, заедно със синовете си, в гр.***, в дома на майка си.

Не е спорно и се установява от изслушванията на страните, че след фактическата им раздяла грижите за по - малкия им син С. са поети от майката и е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че бащата не е имал контакт с детето и по големия му брат Л..

Не се спори и се доказва в производството от приобщените писмени доказателства, че на 31.08.2023 г. Кантонална полиция Цюрих е издала заповед по Закона за защита от насилие на Швейцарска конфедерация, с която на В. Р. е била наложена забрана за контакт със С. Й. Х. и децата Л. и С. за срок до 14.09.2023 г., поради отправени смъртни заплахи към майката. Тази мярка за защита е била удължена с присъда от 21.09.2023 г. на Окръжен съд Анделфинген по дело № GS23008-W/U02/Jb до 14.12.2023 г. Последното обективно е препятствало възможността за контакт между молителя и сина му С. в периода на действие на защитните мерки. На 19.05.2024 г. молителят е подал молба в Служба за закрила на деца и възрастни във ***/Анделфинген за предоставяне на родителските права, която е издала разрешение за подаване на иск на 25.04.2024 г. Впоследствие, на 29.07.2024 г., бащата е завел производство пред Районен съд Анделфинген относно родителските права по отношение на малолетния.

Не се спори между страните, че родителските права върху детето С. са били упражнявани при условията на чл.298 ШвГК, съгласно която разпоредба за съвместно установяване на родителските права се изисква съвместна декларация на родителите, като 3 родителските грижи включват правото на определяне на местопребиваването на детето, съответно съгласие на другия родител, ако другият не желае да го промени-чл.301а ШвГК, каквато декларация не е налична към 29.05.2024г.

С разпореждане от 17.10.2024 г. реф.№ FK240004- B/Z03/Pb на Районен съд Анделфинген е дадено привременно разрешение за съвместната родителска грижа, които актове са постановени след извеждане на детето от Конфедерация Швейцария.

Видно от Постановление от 23.12.2024 г. реф.№ FK240004-B/Z06/Sc на Окръжен съд Анделфинген /л.18/ детето С. е поставено под съвместни родителски права на страните, който акт подлежи на незабавно изпълнение, независимо, че е обжалваем.

След издаване на двете съдебни постановления, с които детето С. е поставено под съвместни родителски права на страните, задържането му на територията на Република България, въпреки несъгласието и противопоставянето на бащата, представлява нарушение на правото на упражняване на родителски права по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г., тъй като съгласно член 2, точка 9 от същия правото на упражняване на родителските права включва правото да се определи мястото на пребиваване на детето.

При това положение задържането на детето в нарушение на такова решение е неправомерно по смисъла на Регламента и Хагската конвенция.

Видно от влязло в сила решение по дело на САС, е, че потвърдено решение № 4381/7.07.2025г по гр.д.№ 3328/2025г, изменено с определение № 17986/25.09.2025г на Софийски градски съд, ГО, VII брачен състав, с което е постановено отхвърляне на молбата на В. Р. с обичайно местопребиваване в Конфедерация Швейцария, подадена чрез Министерство на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция за граждански аспекти на международно отвличане на деца, за връщането на детето му Л. В. Р., роден на ********г в гр.***, Швейцария, с ЕГН ********** в Конфедерация Швейцария, като неоснователна.