Определение № 37305 от 12.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15273/2026
- Вид
- Определение № 37305
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37305 гр. София, 12.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110115273 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Столична община срещу ДНСК, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не е собственик на процесния канал, описан на л. 120.
Съдът намира предявеният иск за недопустим по следните съображения:
С предявения иск ищецът иска да бъде признато за установено, че самият той не е собственик на процесната вещ, тоест с иска ищецът отрича собствените си права. В практиката на ВКС – Определение № 4497/08.10.2025г. по ч. гр. д. № 2531/2025г. по описа на ВКС, I ГО, Решение № 112/01.10.2019г. по гр. д. № 4298/2018г., I I ГО, е разяснено, че предявяването на отрицателен установителен иск за установяване, че самият ищец не притежава право на собственост, е недопустимо. Посочено е, че наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор, предхождащ търсената с иска защита. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения, доразвити в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 183 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 2011/2016 г. на ІІ г. о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. на II г. о., решение № 30 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 1188/2018 г. на II г. о., решение № 125 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 537/2017 г. на II г. о. и др., правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. С отрицателен установителен иск може да се защитава фактическо състояние - напр., когато владението върху имота е смутено /не отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. Правният интерес от предявяването на този иск се поражда от твърдението на ищеца за наличие на притежавано от него, различно от спорното, 1 право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора. Въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. При липса на правен интерес или недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат производството подлежи на прекратяване като недопустимо.
В случая, разгледан от ВКС, (който е идентичен с настоящия) обстоятелствата, на които ищецът обосновава правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск, не могат да бъдат преценени като такива, обуславящи неговата допустимост. Ищецът не заявява свое самостоятелно право на собственост, респективно вещно право, което цели да защити, не посочва наличието на конкуренция на твърдяни от двете страни права върху вещта, не се позовава на фактическо състояние, нито пък с успешното провеждане на отрицателния установителен иск ще придобие права. С иска по чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът претендира да бъде признато, че не е и няма основание да бъде третирано от ответника като собственик на процесния канал, с всички произтичащи от това последици.
Правния си интерес от предявяване на иска обосновава с необходимостта от установяване на действителното правно положение между страните и висящите административни и съдебни производства, в които участва. Така предявеният иск е недопустим. Ищецът не е обосновал правния си интерес от исковата защита. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, като видът на иска цели да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. При уважаване на положителен установителен иск за собственост силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост на ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право. При уважаване на отрицателен установителен иск за собственост се отрича само претендираното от ответника право и с това се изчерпва защитната функция на съдебното решение. В случая с отхвърлянето на така предявения отрицателен установителен иск, насочен срещу правната сфера на самия ищец, се постига резултат на признаване неговото право на собственост, каквато защита на материално право съгласно изложените в исковата молба и установените по делото факти и обстоятелства не се цели. И двете страни по спора твърдят, че правото на собственост върху процесния канал не им принадлежи и не заявяват самостоятелни права върху вещта; не са налице права, неоснователно претендирани от ответника по спора, които ищецът цели да отрече. Недопустимо е последният да отрича свое право /респективно право, за което се твърди, че се намира в неговата правна сфера/ по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК с отрицателен установителен иск за собственост, тъй като целта на този иск и защитната му функция се изразяват в установяването със сила на пресъдено нещо спрямо ищеца несъществуването на спорното право, но в чуждата правна сфера - тази на ответника. Ищецът не е посочил свое защитимо право, нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника, поради което не може да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
С оглед изложеното и при съобразяване практиката на ВКС по идентични искове следва да се приеме, че за ищеца липсва правен интерес от водене на така предявения отрицателен установителен иск, поради което исковата молба подлежи на връщане, а производството на прекратяване.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3