Решение № 273 от 16.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева

Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600922 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 83/19.03.2025г. постановена по НОХД № 433/2025 по оп иса на Районен съд- Варна, подс. Д. Н. Б. ЕГН ********** е признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 10.03.2024 г. в гр. Варна, в условията на домашно насилие, причинил на Й. В. С., с която е живял на семейни начала и имат общо дете, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короната на втори горен ляв зъб до основата й на нивото на венеца, обуславящо затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване и функцията на говора – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. На подсъдимия Б., са възложени и направените разноски по делото в размер на 279.90 лева

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК е постъпила въззивна жалба 29433/31.03.2025 и допълнително писмено изложение към нея от Д. Б. чрез адв. Н. В., в която изразяват становище за неправилност и незаконосъобразност на така постановената присъда. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изяснил обстоятелството дали счупеният на пострадалата зъб е естествен или изкуствен такъв. Навеждат се твърдения и в насока липса на свидетелски показания от очевидци на удара, а единствен разпитан по делото свидетел не е бил пряк очевидец. Прави се подробен анализ на показанията на св.Б.а, като се твърди, че съдът не е обсъдил твърдените от свидетелката обстоятелства, въпреки, че е кредитирал същите. Алтернативно се посочва, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, като се акцентира върху осъществено нападение от страна на св.Б.а.

Отправя се искане да бъде отменена изцяло обжалваната Присъда, като се постанови нова, с която подс. Б. да бъде оправдан.

Пред въззивния съд представителят на Варненска окръжна прокуратура предлага да бъде оставена жалбата без уважение. Сочи, че по категоричен начин е установено авторството на деянието. Счита, че анализа на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е 1 правилен и моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия Б. - адв.Н. В. от АК-Търговище излага, че макар подсъдимия да отрича да е извършвал каквото и да било посегателство върху пострадалата, това не изключва преценката на съда относно приложение на института на неизбежната отбрана. Счита, че по делото е установено по несъмнен начин, посредством показанията на свидетелката Татяна Б.а, че е бил налице конфликт между страните, в които твърди, че е видяла синини в областта на слабините на подсъдимия, които от своя страна потвърждават и неговите обяснения, че е бил нападнат с ритници от пострадалата. Предвид тези данни счита, че са налице достатъчно доказателства, за да бъде прието, че действията на подс. Б. са в отговор на непосредствено предхождащо го агресивно поведение спрямо него от страна на пострадалата. С оглед горното въпреки, че не са налице достатъчно доказателства за нанесен удар, счита, че следва да се приеме, че подсъдимия се е намирал в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК.

Твърди още, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички данни по делото, като е дал вяра единствено на показанията на пострадалата, без да са налице безспорни и категорични доказателства по какъв начин и кое лице е причинило телесните увреждания, едно от които е квалифицирана като средна-телесна повреда, осъществена в условията на домашно насилие. Желае присъдата да бъде отменена, както и да се постанови нова такава, с която да се признае подсъдимия Б. за невинен.

Подсъдимият Д. Б. счита, че е невинен.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването на първоинстанционния съдебен акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при събиране на относимите доказателства, като първата инстанция е подложила на подробен анализ доказателствените източници, за да стигне до приетите от нея фактически положения. Доказателственият анализ на първата инстанция се споделя като цяло от въззивния съд.

Въззивният съд, в изпълнение на задълженията си по чл.314 НПК, като направи свой собствен доказателствен анализ, въз основа на който приема следното от фактическа страна:

В продължение на около три години подс. Д. Н. Б. живеел на семейни начала със св.

Й. В. С., като от съвместното им съжителство, през 2020 г. се родила дъщеря им Й.. През 2021 г. подс. Б. и св. С. се разделили, като упражняването на родителските права върху детето били предоставени на св. С., а на подс. Б. бил предоставен режим на лични контакти с дъщеря му Й.. На 09.03.2024 г. подс. Б. отишъл до жилището, обитавано от св. С. и дъщеря им Й., находящо се в гр. *********, като взел детето в изпълнение на режима на лични отношения. На следващия ден 10.03.2024 г. около 16:30 часа, подс. Б. се обадил по телефона на св. С. и я уведомил, че заедно с дъщеря им Й. се намират пред жилищната сграда, на ******* и я помолил да слезе пред жилищната сграда, за да вземе детето. Св. С. слязла пред жилищния блок, като подс. Б. я запитал каква е причината Й. да не е посещавала детска градина на дата 08.03.2024 г., при което св. С. отговорила, че детето е посетило детска градина в този ден, след което св. С. и дъщеря й Й. влезли във входа на сградата и започнали да се качват по стълбите. Подс. Б. започнал да чука с ръка по стъклото на вратата на входа на жилищната сграда, като св. С. се върнала при него и отворила вратата. Подс. Б. потърсил сметка от св. С. с груб тон за нейното поведение спрямо него, като св. С. не отговорила, а се обърнала и започнала да се качва по стълбите и достигнала до входната врата на своето жилище. Подс. Б. обаче я последвал по стълбите и препречил с крак входната врата на жилището да не се затвори. Св. С. помолила подс. Б. да махне крака си, за да затвори вратата към жилището си, при което подс. Б. й нанесъл силен удар с юмрук, който попаднал в лицето на св. С.. В резултат на нанесения й от подс. Б. юмручен удар, потекла кръв от устата на св. С., а втория й горен ляв зъб се счупил до основата му.

Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на следните доказателства, доказателствени средства и способи за доказване:

2

1.Гласни: прочетените и приобщените по реда на чл.373,ал.1.вр.чл.283 НПК разпит на свидетелите Й. В. С. и Татяна Великова Б.а;

По отношение на разпита на св.С.: Въззивната инстанция напълно кредитира тези показания. Същите са последователни, като конкретно се описва времето мястото и начина на извършване на деянието, което напълно съответстват на приетата СМЕ. Свидетелката описва и конкретизира нанесените и телесни увреждания, като дава подробни показания относно здравословното си състояние преди по време и след процесната случка, които се потвърждават от изготвената СМЕ.

По отношение на показанията на св.Б.а: въззивната инстанция кредитира същите частично само по отношение на времето и мястото на извършеното деяние. В тази насока същите съответстват и на останалата част от доказателствената съвкупност. В останалата си част досежно деятелността на подсъдимият, както и тази на св.Б.а съда не кредитира същите, поради липсата на пряка видимост на свидетелят към разигралата се ситуация.

Друга част от показания пък дават информация за влошени отношения между подсъдимият и св.С., които могат да дадат ясна картина единствено и само относно отношенията между бившите съпрузи, но същите нямат отношение към други субективни факултативни признаци на състава на престъплението. Показанията в частта относно твърдените нанесени удари и получените синини по тялото на подсъдимият, според настоящата инстанция не следва да им се дава вяра. Свидетелката, както беше споменато по- горе, не е пряк очевидец на случката, а твърдените увреждания по тялото на подсъдимия не се подкрепят с каквито и да било други доказателства по делото. Не на последно място не следва да се игнорира и факта, че св.Б.а е настояща съпруга на подсъдимият и е придружавала същият в момент на предаване на детето на бивша съпруга по време на изпълнение на определеният му личен контакт с детето. Ето защо показанията дадени от нея следва да бъдат внимателно преценени, с оглед близките отношения между подсъдимият и св.Б.а.

2.Ескпертни заключения: изготвената съдебно-медицинска експертиза от в.л. д-р Д.

И. Г. в хода на досъдебното производство № 643/2024 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна. Заключението съдът цени като обективно изготвени от безпристрастни вещо лице. Описани са следните травматични увреждания: травматичен оток и кръвонасядания по лигавицата на дете устни в централната им част, разкъсно - контузна рана по лигавицата на горната устна в дясната половина, счупване на короната на втори горен ляв зъб до основата и, на нивото на венеца, с хоризонтални направления на фрактурната ивица.

Неговото значение ще бъде обсъдено на съответните места при преценката на доказателствата по реда на чл.305, ал.3 НПК в настоящето решение;

3.Писмените доказателства и доказателствени средства приобщени по предвидения в НПК ред.

Въззивният съд, след самостоятелна проверка на доказателствения материал, изцяло се солидаризира с направения от първоинстанционния съд задълбочен, пълен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства. Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил подробни съображения кои от събраните гласни доказателства кредитира и кои не, като е посочил мотивите си за това, които изцяло се споделят от настоящия състав. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.

Назначената и приета от първоинстанционният съд експертиза е категорична и пряко кореспондира с показанията на св. С., като вещото лице заключава, че полученото от свидетелката травматично нараняване е напълно съвместимо с механизма на увреждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, изразило се в нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето. Престъплението е типично резултатно, увреждащо, като 3 престъпният резултат се е изразил в причиняване на посочените телесни увреждания, изразяващи се в счупване на короната на втори горен ляв зъб до основата й на нивото на венеца, обуславящо затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване и функцията на говора . За да бъде квалифицирано деянието и съставомерно по чл.129, ал.2,вр.ал.1 НК, като средна телесна повреда, законодателят е имал предвид избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето, като не само загубата, но и счупването на зъбите до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване на физиологическата им функция, като изкуствената надстройка на остатъка от зъба, в конкретният случай с нищо не променя характера на увреждането. Дъвченето или говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило върху тяхната нормална функция. В процесният случай деянието е съставомерно и при избиване на един зъб, тъй като това е довело до затрудняване на дъвченето или говоренето, в която насока са и описаните медико- биологичните признаци на нараняването, както и механизма на получаване.Контролиращата инстанция също счита, че в случая е налице и квалифициращото обстоятелство, че телесната повреда е извършена в условията на домашно насилие, като съобрази разпоредбата на чл.93, т.31 НК. В случая се касае за извършено чрез упражняване на физическо насилие, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето спрямо лице, от което подсъдимият има дете и е било във фактическо съпружеско съжителство живяло в едно домакинство.От субективна страна конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия обективира отношението му към деянието. Същият несъмнено е съзнавал, че нанасянето на удари в областта на лицето на св.С., несъмнено ще доведе до причиняването на визираните телесни увреждания. Ето защо съдът счита, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на същите, при което с реализирал намерението си. С оглед на всичко това, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.