Определение № 689 от 13.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. София, 13.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002104433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К., действащ чрез адвокат М.

Д., срещу въззивно решение № 741 от 02.06.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1969/2024 година по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260320/27.05.2024 г., постановено по гр.д. 8259/2014 г. по описа на СГС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения при приложението на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е обезсилил решението на първата съдебна инстанция при отсъствие на основания за неговата недопустимост. Моли се за отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество като исковите претенции бъдат уважени.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи 1 разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Допустимо ли е и при какви условия в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗОДОВ ищецът да измени обстоятелствената част на първоначалната искова молба като въведе нововъзникнали факти и обстоятелства, от значение за разрешаване предмета на делото?

Сочи противоречие с решение № 927 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 3328/2016 г. на ВКС, Трето г. о. и решение № 60226 от 07.12.2021 г. по гр.д. № 1536/2021 г. на ВКС, Трето г. о.

2. Представлява ли изменение на предмета на делото въвеждането на новонастъпили обстоятелства по продължило и след възобновяване наказателно преследване над ищеца? Следва ли съдът да приеме новонастъпилите фактически обстоятелства, следва ли да допусне доказателства и доказателствени средства за тях? Надлежно ли е събирането им и следва ли да бъдат оценявани всички поотделно и в съвкупност с представените с първоначалната искова молба? Въз основа на тях следва ли да се постанови решение, разрешаващо спора или се касае до ненадлежни такива?

Сочи противоречие с решение № 59 от 27.04. 2015 г. по гр.д.№ 4647/2014 год. на ВКС, Трето г. о.

3. Длъжен ли е съдът, който е допуснал и събрал доказателства за нововъзникналите обстоятелства, в обем по-голям от заявените и за период, различен от първоначалния иск, да не ги обсъжда и да не ги съобрази при разрешаване на правния спор? Допустимо и правилно ли е въззивният съд да не зачита нововъзникналите обстоятелства и да ги елиминира като се произнесе само въз основа на тези, твърдени по първоначалната искова молба?

Сочи противоречие с решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на ВКС, III г.о.

4. По отношение на неизрично заявени претенции за нарушаване правото по КЗПЧОС, но наведени доводи и фактически твърдения като очевидно нарушаване правото на разумен срок за разглеждане и решаване на делото, право на честен и справедлив процес, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и по тях при съвкупната си оценка на всички и в пълен размер претърпени неимуществени вреди?

2

Сочи се противоречие с решение № 27 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 3328/2016 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 4647 /2014 г. на ВКС.

5. В кои случаи и за кои нарушения по КПЧОС следва да се предяви отделен и нарочен иск или отделна претенция? Ако е отделна претенция в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за нов правопораждащ факт ли се касае и следва ли да се предяви нов иск за нея - нарушаване на правото на справедлив и честен процес в разумен срок?

Сочи се противоречие с решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 4647 /2014 г. на ВКС.

6. При новозаявени и нововъзникнали обстоятелства, вкл. нови правопораждащи факти, и при несъстояло се първо съдебно заседание, решаващият съд има ли задължение да постанови нов доклад или допълни вече постановения? Ако не е сторил това, но ясно и категорично с действията си е демонстрирал, че се е съобразил с тях, има ли допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и пречка ли е това нарушение за решаване на спора по същество от въззивния съд?

Сочи се противоречие с решение № 59 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 4647/2014 г. на ВКС.

7. Основание ли е настъпването на абсолютната погасителна за наказателното преследване давност за ангажиране обезпечителната отговорност на прокуратурата и от кой момент? Извършените действия по преследването след изтичане на давността имат ли значение и относимост към преценката за незаконна наказателна репресия? Могат ли да бъдат включени към глобалното определеното обезщетение?

Сочи се противоречие с решение № 180/23.07.2012 г. по гр. д. № 1392/2011 г. на ВКС, Трето г. о.

8. Задължително ли е искът за обезщетение от незаконно преследване при новонастъпили обстоятелства, след спиране и възобновяването му, както е в случая, да се разделя на искове като иск за нарушаване правото на разумен срок, иск за справедлив и честен процес, иск за непредявено обвинение, без узнаване и упражняване право на защита в процеса, иск за незаконно преследване след настъпила погасителна давност и при преквалификация на 3 деянието от най-тежко наказуемо в леко такова?

9. Длъжен ли е съдът да установи новонастъпилите обстоятелства, макар и невъведени в претенция, и съобразно задължението си за пълно установяване на всички вреди, понесени от пострадалия от незаконно преследване, да ги приеме при изграждане на вътрешното си убеждение?

10. Пречка ли е разясняването на ищеца в даден момент от производството за упражняването на правата му и развитието на процеса предвид служебното начало, особеностите в развитието на наказателното производство, зависимостта от неговия ход, за изхода на гражданскоправния спор? Спазени ли са сьдопроизводствените правила за провеждане на първо съдебно заседание при подадена молба за съществено изменение на обстоятелства, свързани със заведения иск и неуважаване на искането за спиране на същото? Длъжен ли е решаващият съд, предвид етапите в развитието на наказателния процес, да изготви нов доклад, съобразно който да продължи разглеждането на иска, да изясни на страните какви доказателства да ангажират и какви мерки да предприемат, за да защитят правата си?

Сочи се, че обжалваното решение противоречи и на решение № 295 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 384/2017 г. на ВКС; решение № 104 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2782/2017 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 180 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 1392/2011 г. на ВКС, Трето г. о.; решение № 6 от 06.11.2022 г. по гр.д. № 1555/2021 г. ; решение № 60226 от 07.12.2021 г. по гр. д. № 1536/2021 г. на ВКС, Трето г. о.

Посочва се още, че така поставените правни въпроси са от съществено значение за изхода на делото и разглеждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Прокуратурата на Република България като ответник по касация не е депозирала отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

4

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че преди да се произнесе по същество, той дължи проверка за валидността и допустимостта на обжалваното пред него решение. В тази връзка е приел, че искът е предявен от Г. С. К. на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за това, че с решение № 141 по нохд № 54/2011 г. по описа на ВКС ищецът е бил признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и 6, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 10.11.2005 г. е причинил в съучастие с други лица смъртта на А. Д. с прякор Ч.; че за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 120 000 лв., а за имуществени (заплатен адвокатски хонорар и лихви върху парична гаранция, наложена като мярка за неотклонение) - 500 лв.

Съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че на ищеца е било повдигнато обвинение на 25.04.2006 г. за деяние по чл. 124, ал. 1, пр., 2, вр. чл. 129, ал. 1 и 2, вр., чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК; че на 15.05.2006 г. производството е минало във втора фаза с внасяне на обвинителен акт, но делото било прекратено с указание за повдигане на обвинения по чл. 116 НК; че на 29.06.2006 г. е внесен нов обвинителен акт като в разпоредително заседание делото е прекратено и върнато за изпълнение на вече дадените и неизпълнени указания.

Въззивният съд е изложил подробни следните факти: през м. ноември 2006 г. спрямо ищеца било повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т.

5 и 6, пр. 2 и 3, вр., чл. 20, ал.2 НК; наложена била ограничителна мярка забрана за напускане на България; образуваното нохд № 0329/2006 г. по описа на СВОС приключил с присъда, постановена на 09.11.2007 г. като ищецът бил осъден на 18 г. лишаване от свобода; с решение № 12/2008 г. Военноапелативният съд върнал делото за разглеждане в нов състав поради констатация за незаконен съдебен състав, постановил присъдата като СВОС дал нов номер 033/2008 г. и с присъда от 02.10.2008 г. признал ищеца за виновен по поддържаното обвинение за квалифицирано убийство и го осъдил на 16 г. лишаване от свобода; петимата обвиняеми като съизвършители били осъдени да заплатят солидарно на близките на загиналия сумата от 170 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

В обжалваното въззивно решение е констатирано още, че по жалба на 5 подсъдимите било образувано пред Военния апелативния съд внохд № 0140/2008 г. като с решение № 91/05.08.2009 г. съдът е потвърдил присъдата на СВОС; по жалба на подсъдимите пред ВКС е образувано нохд № 598/2009 г. като решението на апелативния ВС е отменено, а делото - върнато за пререшаване от друг състав; в САВС било образувано производство под № 05/2010 г., по което с решение №64/2010 г. на ищеца било наложено наказание 8 г. лишаване от свобода; решението било протестирано като с решение на ВКС № 141/09.06.2011 г. въззивното решение е отменено и ищецът е оправдан.

Посочено е, че след оправдаването му ищецът депозирал искова молба пред СГС, с която предявил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ настоящия иск като в открито съдебно заседание от 23.03.2015 г. съдът е спрял производството поради образувано дело № 168/2015 г. във ВКС на база искане за възобновяване на процеса.

Съдът е отбелязал, че като доказателства по делото са представени следните актове на наказателния съд по повод обвинението, постановени по време на спрялото гражданско производство: решение 0 112/17.04.2015 г. по к. д. 168/2015 г. на ВКС, с което съдът е отменил решение 141/09.06.2011 г. по н. д. № 54/2011 г. на ВКС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ВКС; решение № 436/11.03.2016 г. на ВКС, с което съдът се произнесъл по н. д. № 1094/2015 г. като е отменил решение № 64/12.11.2010 г. на Военноапелативния съд и е върнал делото за разглеждане от друг състав във фаза съдебно заседание; решение № 4/06.07.2018 г. по н. д. № 26/2016 г. на Военноапелативния съд, с което била изменена присъда № 33/2008 г. и ищецът е признат за виновен за престъпление по чл. 122, ал. 1, а поради изтекла погасителна давност е прекратено наказателното преследване по първоначалното обвинение по чл. 116 ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 3, вр. чл. 201, ал. 2 НК; решение от 05.03.2021 г. по внд № 1202/19 г на ВКС, с което съдът е отменил решение № 4/06.07.2018 г. в частта за престъпление по чл. 122 НК, приложил закона за давността и постановил, че подсъдимият К., макар осъден, не се наказва.