Решение № 20 от 18.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ямбол, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200827 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.*** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4758171, издаден от ОДМВР Ямбол, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен, издаден при непълнота на доказателства и съществени процесуални правила по съображения, изложени в нея и иска присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител – адв. Христов от САК поддържа жалбата и пледира за отмяна на издадения електронен фиш по изложените в жалбата съображения. Поддържа се искането за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна ОДМВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител.

Представени са писмени бележки, в които се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издадения електронен фиш, с оглед на което се иска потвърждаването му. Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 16.04.2021 г. в 11.08 часа в обл.Ямбол, общ. Стралджа, в с.Зимница, по път от РПМ I-7 км. 242+000, в посока на движение на контролираните МПС от с.Зимница към Петолъчката е извършено нарушение за скорост с МПС Мерцедес Е 300 4 Матик с рег. № СВ5514МТ. При ограничение на скоростта до 50 км/ч е установено, че МПС-то се движи с превишена скорост от 64 км/ч, която след задължителното коригиране с 3 км/ч е 61 км/ч.

Превишението на скоростта от 11 км/ч е констатирано с АТСС TFR1-M № 0594/12.

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е собственик на МПС, на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4758171, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

От процесуална страна е налице противоречие между фактическото формулиране на административното нарушение и неговата правна квалификация, което води до отмяна на издадения електронен фиш на процесуално основание. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП: При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В електронния фиш при описание на нарушението не е визирано, че има нарушаване на пътен знак, докато при определяне на правната квалификация на деянието е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В обжалвания електронен фиш не е посочено и не е ясно каква е скоростта, която е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, която не трябва да се превишава. Визирания факт не може да се предполага, защото е елемент от фактическия състав на административното нарушение и пряко определя правната квалификация на деянието, а фактите определят приложимото право и съответно в дадения случай и санкционната норма. Това неточно описание 2 ограничава съществено и правото на защита на жалбоподателя да узнае какво точно нарушение е извършил от фактическа страна и при това положение коя материална правна норма е нарушил. При така изложената фактическа обстановка в електронния фиш по-скоро може да се приеме, че има нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл.21, ал.2 от ЗДвП, защото чл.21, ал.2 от ЗДвП изисква от фактическа страна да е посочен пътен знак в електронния фиш или в процесния случай може само да се предполага кое от двете нарушения - по чл.21, ал.1 или чл.21, ал.2 от ЗДвП е извършено, защото фактическото формулиране на нарушението противоречи на неговата правна квалификация.

Констатираното нарушение не може да бъде преодоляно от съда чрез изменение на електронния фиш - чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, защото не е ясно дали наказващият орган е искал санкционирането на нарушителя по чл.21, ал.1 от ЗДвП или по чл.21, ал.2 от ЗДвП. По тези съображения, настоящия съдебен състав намира жалбата за основателна, а обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен следва да се отмени.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и доколкото насрещната страна е направила възражения за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Най-общо размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а същите следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4758171, издаден от ОДМВР 3

Ямбол, с който на В. Г. К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Ямбол да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, постоянен адрес:

*** направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4