Определение № 589 от 02.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. Варна, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20233100601381 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по жалба на А. А. З. срещу определение на ВРС, ХХІХ състав по ЧНД № 4058/2023 год., с което е потвърдено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по делото.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:

На 29.09.2023 год. ВРС, ХХIХ състав е разгледал жалбата на А. З. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по чл.343, ал.1, б.Б НК. В атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява обективно и пълно фактическата обстановка по делото, поради което е потвърдил постановлението на прокурора, с което е прекратено воденото наказателно производство.

В установения от закона срок е постъпила частна жалба от пострадалия, в която е посочено, че е направен непълен анализ на събраните по делото данни и не са събрани всички възможни доказателства, изясняващи фактическата обстановка. Прави се искане първоинстанционният акт да бъде отменен, а делото върнато на ВРП с указания за събиране на допълнителни доказателства, които да установят авторството на деянието.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството е било образувано срещу неизвестен извършител за извършено деяние, наказуемо по чл.343, ал.1, б.Б НК.

От събраните в ДП доказателства се установява следното:

На 03.06.2022 г. в гр.Варна св.Ф.Р управлявал л.а. „Ф.Мг", с per. № ********, като се движил по бул. „Вл. Варненчик", посока летище Варна. Пътят бил трилентов в всяка от посоките, а на мястото на инцидента имало и четвърто платно, движението - много натоварено.

1

Св.А. З. вървял по десния тротоар на бул. „Христо Смирненски", в посока към кръстовището с бул. „Вл. Варненчик". С него бил съученикът му св.С.К. Двамата стигнали до кръстовището, където спрели и продължили да си говорят. Светофарът за пешеходците светел червено, за автомобилите по бул.Вл.Варненчик било зелено. В един момент З. видял в далечината от центъра на града да се задава, автобусът, на който трябвало да се качи. Той знаел, че следващият ще дойде след един час, поради което набързо се разделил с Конаклиев и побягнал по пътя към автобусната спирка. Светофарът за пешеходците все още бил червен, а на зелен се движели коли от центъра на града в посока изхода. З., бягайки, успял да премине през лентата за автобуси и средната лента. В третата лента се движел св.Р с автомобила си. З. се блъснал в дясната странична част на автомобила на Р, качил се на капака, след което паднал на платното. Р натиснал спирачната система на автомобилът след удара и когато спрял, той слязъл и отишъл при пострадалия, който бил на пътното платно.

Сложил раницата му под главата, наплискал го с вода, говорел му и не му дал да се изправи.

Пристигнала линейка, като лекарите решили, че състоянието на пострадалия налага да го отведат за лечение в МБАЛ Св. Анна – Варна. Р помогнал да качат З. в линейката.

След пристигането си полицейските служители тествали Р за наличие на алкохол в кръвта, като пробата му била отрицателна. Изготвена е и химическата експертиза, заключението на която потвърждава същите факти.

По делото е била назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от заключението на която е видно, че вследствие на инцидента А. З., е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма - множество охлузвания и кръвонасядания по кожата и хмеките черепни обвивки в дясната част на лицето и главата; оток на дясната околоочна област; фрактури на черепа по дясната челна, слепоочна и теменна кост и на дясната скулова кост и разпространение на фрактурни линии към основата на черепа; натрупване на кръв в десния максиларен и сфеноидалния синус; масивен епидурален и субдурален хематом в дясно теменно-слепоочно с оток и пристискане на мозъка; коматозно състояние. Травма на лявата подбедрица - счупване на двата пищяла с разместване на фрагментите. Травма на лява предмишница - счупване на израстъка на лакътната кост в областта на китковата става. Умерено изразени контузионни промени на двата бели дроба, повече на десния.

Експертизата е посочила, че установените травматични увреждания са резултат от действие на твърди тъпи предмети, чрез удари/триене с или върху такива. Възможно е те да са се получили в условията на конкретното ПТП.

Тежката черепно-мозъчна травма е обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Без приложената високоспециализирана и навременна медицинска помощ тази травма би довела до настъпване на летален изход.

Счупването на двете кости на подбедрицата обуславят трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца при обичаен ход на възстановителния процес и без развитие на усложнения. Останалите травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като 2 възстановителния процес при тях е в рамките на един месец при липса на усложнения в хода на оздравителния процес.

Установена е пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и установените травматични увреждания по тялото на З..

Същата експертиза е посочила, че скоростта на движение на л.а. „Ф.Мг" с per. № ******** в момента на удара с пешеходеца А. З. е била около 44 км/ч., а опасната зона за спиране е около 28 метра.

Скоростта на пешеходеца А. А З. по платното за движение е 16,3 км/ч (4,53 м/с).

Преди да навлезе в зоната на пътното платно, пешеходецът е бил статичен изчаквайки, т.е. скоростта му на движение е била 0 км/ч.

Заключението на експертизата е приело, че отстоянието, на което се е намирал автомобилът, в момента на възникване на опасната ситуация, е по-малко от дължината на опасната му зона на спиране, което води вещите лица до извода, че водачът на л.а. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Произшествието е било предотвратимо от страна на пешеходеца, ако не е бил предприел пресичане на платното за движение на забранителен сигнал на светофарната уредба, по небезопасен начин /тичайки/.

Към момента на удара, пешеходецът е на нивото на преден десен калник на автомобила и контакт между тях се е осъществил в дясната странична част на лекия автомобил и с лявата част на тялото на пострадалия в областта на лявата подбедрица.

При така създалата се ситуация - внезапно навлизащ по пътното платно пешеходец с ъгъл на навлизане по-малък от 30 градуса спрямо автомобила, тичайки, то системата за защита на пешеходци не би сработила и не би се реализирано спиране, чрез автоматичното й задействане. След удара с пешеходеца, лекия автомобил е спрял на около 25 м в най-лявата активна лента за движение на бул."Владислав Варненчик" на около 9,50 м в ляво от десния край на платното за движение и на около 28 м след основния ориентир, използван при огледа.

Прокурорът е прекратил наказателното производство след като е приел, че от събраните доказателства не може по безспорен начин да се установи, че обвиняемият е извършил разследваното престъпление. Счел е, че е налице случайно деяние, доколкото пострадалият е попадал в опасната зона за спиране в момента, в който е предприел пресичането на потното платно и водачът на автомобила е бил невъзможност да предотврати удара.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от пострадалия, в която е поискано постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото върнато за събиране на нови доказателства. Постановен е съдебен акт, с който същото е потвърдено като законосъобразно.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

3

При така установената фактическа обстановка прокурор при ВРП е извършил анализ на доказателствата и е приел, че липсват доказателства за извършено престъпление, поради което и е прекратил воденото наказателно производство, което е потвърдено от ВРС.

Във въззивната жалба е посочено, че не са събрани всички доказателства по делото, събраните са неправилно анализирани и изготвените експертизи са неправилни, което прави постановлението за прекратяване и потвърждаването му за незаконосъобразно.

Тези възражения настоящата инстанция намира за неоснователни. Правилно са били обсъдени от наблюдаващият прокурор събраните по делото доказателства и анализа на същите води единствено до извода, че по делото липсват доказателства, водещи до извод за извършено престъпление. Този извод напълно се споделя от настоящата инстанция и следва да бъде потвърден.

На първо място не е необходимо да бъдат приобщавани всички възможни доказателства, а тези, които водят да установяване на фактическата обстановка. Точно такъв е настоящият случай, от събраните доказателства се установява фактическата обстановка и не е необходимо събирането на други такива за нейното изясняване.

При анализа на събраните доказателства се установява, че пострадалият се е намирал на кръстовището на бул.Вл.Варненчик и бул.Хр.Смирненски. Същото е регулирано със светофарна уредба. За пострадалия е светел червен сигнал на светофара, сигналът за движещите се по бул.Вл.Варненчик в посока изхода на града е бил зелен. Пострадалият видял приближаването на автобуса, на който трябва да се качи и бягайки, предприел пресичане на пътното платно на червен за него сигнал. Той пресякал две от лентите за движение на едното пътно платно и на третата лента се ударил в преминаващият там лек автомобил, управлявал от Р. В следствие на удара той паднал на земята и получил описаните в СМЕ увреждания. В тази насока няма спор по фактическата обстановка. В жалбите си пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция пострадалият излага множество възражения относно заключенията на назначените по делото експертизи и прави свои изчисления като твърди, че на базата на получените от тях резултати може да се направи извод за осъществено престъпление от Р.

От заключенията на СТЕ се установява, че скоростта на движение на автомобила преди удара е 44 км.ч. По делото са приложени и видеозаписи от конкретното кръстовище, които реално са записали инцидента. От тях се установява, че пострадалия е в състояние на покой до светофара и след това изведнъж предприема пресичане, бягайки и на червен за него сигнал на светофарната уредба. Изчислената скорост на движение на пострадалия е 16 км.ч. В тази насока е налице възражение във въззивната жалба, че скоростта му на движение следва да е 12 км.ч., а не приетата от вещите лица. Това възражение настоящият състав на съда не намира за основателно, тъй като при преценката на скоростта на движение на пострадалия е съобразено обстоятелството, че той е бягал бързо за да достигне до автобусната спирка по-бързо с цел да хване автобуса. Съобразено е също така възрастта, физическото му състояние, свидетелските показания и табличните данни по теоритичните материали, свързани с този вид дела. Настоящият състав на съда намира, че твърдяната 4 скорост на движение на пострадалия не е съобразена с всички изложени обстоятелства, поради което и не се кредитира.

От съществено значение за ангажиране на наказателната отговорност на водача на лекия автомобил е определянето на опасната зона за спиране. Опасната зона е най-късото разстояние, при което водачът може да реагира да активира спирачната система, след което автомобилът да се установи в покой. Реално опасната зона за спиране на автомобила не зависи от скоростта на движение на пострадалия, а от фактори като времето на реакция на водача, времето на сработване на спирачната система, скоростта на движение на автомобила, вида на неговата спирачна система, състоянието на платното за движение и т.н.

Всички тези обстоятелства са били преценени от вещите лица и те са изчислили, че опасната зона в конкретния случай при движение с 44 км.ч. е 28 метра.