Решение № 11 от 15.02.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Административно наказателно дело 102/2023
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 15.02.2024
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 48, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178а, ал.7, т.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. гр.Велинград, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200102 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 36-0001124/02.03.2023г. на И.Д.
Директор РД АА-Пловдив, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. Юсеинов У. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. – за нарушение на чл. 44, ал1, т.1 буква „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС във вр. с чл. 178, ал.7, т.3 от ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
В нея се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при съображения: - че в несъответствие с разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН съответният АУАН е съставен повече от 3 м. след извършване на нарушението, което органите на ИА АА са можели да гледат чрез камерите в реално време; че в отклонение от чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН в постановлението не са надлежно описани нарушените законови разпоредби и не е дадена правилна квалификация на нарушението.
Твърди се и че необосновано и неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя, предвид, че той не е единствен член на комисията за периодични прегледи на ППС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2022г. в гр. Велинград товарен автомобил „Щаер-1291“ с рег. № РА6697АХ е представен за периодичен преглед за техническа изправност в пункт, стопанисван от „НИК Логистик ВГ“ ЕООД, пред комисия, състояща се от председател - Ю.Х. и член /технически специалист/ - М. У.. При прегледа на камиона техническият специалист У. имитира замерване на спирачната уредба, като съответното МПС последователно влиза с гумите на всяка от осите си в улея за замерване, но колелата му така и не се въртят в този улей, за да може да се активира спирачната уредба и да се провери изправността на същата. Въпреки това за автомобила е издадено Удостоверение за техническа изправност. По повод подаден на 27.06.2022г. сигнал от гражданин за нередности относно разминавания в номера на рамата на конкретния товарен автомобил и краткото време за техническия му преглед – ИА „АА“ възлага с писмо, постъпило в РД „АА“-Пловдив на 08.11.2022г. проверка, в хода на която освен установения различен номер на рама на камиона, е изгледан и видеозаписа от техническия му преглед, като е констатирано фиктивното измерване на спирачната уредба.
След констатирани от служителите на РД „АА“ – Пловдвид нередности при проверката и измерването – на техническия специалист У. е съставен АУАН № 327583 от дата 09.02.2023г. На база на този АУАН е издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява безспорно от следните доказателства: НП № 36-0001124 от 02.03.2023 г.; АУАН № 327583 от 09.02.2023 г. , Сигнал във връзка с извършване на технически преглед на ППС на автомобил с рег. № РА 6697 АХ, Сигнал за нарушения при извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на товарен автомобил „Щаер 1291“ с рег. № РА 6697 АХ, Доклад от И.
Марински – главен инспектор в отдел Контрол при РД АА – Пловдив относно постъпил сигнал, Покана до М. Юсеинов У. относно съставяне на АУАН от 01.02.2023 г., Справка за лицензии от ИА „АА“ Справка за МПС по регистрационен номер, Свидетелство за регистрация част 1, Удостоверение за техническа изправност на ППС, фотоснимки на товарен автомобил „Щаер 1291“ с рег. № РА 6697 АХ. , оглед на наличния по административната преписка компакт-диск с видеозаписи на извършения на 17.06.2022г. технически преглед на товарен автомобил „Щаер 1291“ с рег. № РА 6697 АХ, показанията на свидетелите И. П. и Т. Г..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява, че в отразеното си в Удостоверение за техническа изправност на ППС с „Щаер-1291“ с рег. № РА6697АХ качество на „член на комисията“ (л.20) М. Юсеинов У. е бил „технически специалист“ (по смисъла на чл. 12, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.), чието задължение (по чл.44, ал.1, буква „б“ от същата наредба) е било да провери и измери спирачна уредба на съответното ППС. От огледа на приложения по делото компакт-диск с видеозаписи от момента на техническия преглед се установява, че У. категорично не е спазил това свое 2 задължение, като по този начин е извършил нарушението, за което е санкциониран съобразно разпоредбата на чл. 178а, ал.7, т.3 от ЗДвП с обжалваното наказателно постановление. Последното обаче подлежи на отмяна поради допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В случая това е РД „АА“-Пловдив, където данните за нарушението са постъпили с писмо вх. Рег. № 50-00-491/1 на дата 08.11.2022г. (л.11). Доколкото тези данни касаят конкретно посочен и индивидуализиран с номер на разрешително контролно-технически пункт, то от тях е изначално ясно кое е лицето, извършило нарушението – „техническият специалист“ У., чието е задължението да извършва съответния вид проверка. Следователно към дата 08.11.2022г. нарушителят е бил известен. АУАН обаче е бил съставен едва на 09.02.2023г. – повече от 3 месеца откакто при административнонаказващия орган са били налични данните на установения нарушител. По този начин е пропуснат преклузивния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, което предпоставя отмяна на наказателното постановление. Да се приеме противното би означавало да се допусне административнонаказващия орган да разполага с безконтролно правомощие сам да преценява кога да реализира наличните при него данни за нарушения, което противоречи на дисциплиниращата и провокирана от необходимостта от правна сигурност идея на законодателя, заложена в конкретната разпоредба на чл. 34 от ЗАНН.
При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат разноските по делото, изразяващи се в определяно на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.2 вр. с чл. 18, ал.2 от НМРАВ, но претендирано в размер - 450 лв. възнаграждение за упълномощения от жабоподателя адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 във вр. с ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0001124/02.03.2023г. на И.Д. Директор РД АА-Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, да заплати на адв.
С. Й. М. от АК-Пазарджик, с личен № **********, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3