Определение № 63 от 24.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Перник, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500044 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3, изр.ІІ от ГПК.

В срока за обжалване на решението на ПРС е подадена частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", ***, представлявано от Д. М. М. срещу определение № 4152 от 20.12.2023 година, постановено по реда на чл.248 ГПК, по гр.д.№ 182/2023 година, по описа на Пернишки районен съд (ПРС).

Твърди се, че с атакувания съдебен акт е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските на постановеното по делото решение за присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер с ДДС по два предявени иска – з а прогласяване на нищожност на недействителен договор и за възстановяване на неправомерно надвзети суми по недействителен договор.

Иска да се отмени определението на ПРС, като освен вече присъдения адвокатски хонорар от 480 лева с ДДС се присъди на осн.чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за МРАВ още една сума от 480 лева с ДДС – по втория иск.

В срока за отговор по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 ответната страна „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез юрисконсулт Ц.Б., с който я оспорва, като излага подробни доводи и съображения.

Пернишки окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

С решение № 1154/16.11.2023 година Пернишки районен съд (ПРС) е:

-прогласил за нищожна клаузата на т. 3.10 от договор за паричен заем № ***, сключен на *** между Б.Д.Б. и „Сити кеш“ ООД, с която се предвижда заплащане от заемателя на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 209.97 лв., като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;

-осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********, ***, сумата 51,20 лв. /петдесет и един лева и двадесет стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК;

-осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7 , да заплати на адвокат Д. М. М. от САК, със съдебен адрес: ***, сумата 480,00 лв.

/четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

След депозирана молба за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските от адвокат М., районният съд е оставил без уважение същата, като се е обосновал, че е разгледал и се произнесъл с решението си по един иск, поради което на процесуалния представител на ищеца не следва да се дължи и присъжда още едно адвокатско възнаграждение по втори, неразгледан иск.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя и възприема изложените от районния съд съображения за отхвърляне на молбата от адвокат М. по реда на чл.248 ГПК, като в тази насока е изложил ясни, последователни и правилни мотиви.

Видно от фактическите и правни основания, изложени в първоначалната искова молба, в обстоятелствената част и в диспозитива на първоинстанционното решение, ПРС е разгледал и се е произнесъл по един 2 иск, като го уважил и е присъдил съответно и адекватно адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер, изцяло съобразен с Наредба № 1 за МРАВ.

Ищецът претендира прогласяване на нищожност на дог оворна заемна клауза, на различни, изложени в условията на свързаност и евентуалност правни основания, но в случая съдът е достигнал до целения и желан единствен резултат, разглеждайки един иск, без да е налице форма на активно и/или пасивно, обективно и/или субективно кумулативно съединяване на искове, поради което не е налице хипотезата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за МРАВ и друго адвокатско възнаграждение, освен присъденото от ПРС на процесуалния представител на ищеца, осъществил безплатна правна помощ и съдействие, не му се следва.

Ето защо районният съд правилно и законосъобразно се е произнесъл с обжалвания съдебен акт в частта за разноските, не е допуснал грешка или пропуск, нито са налице настъпили нови или неизяснени от него основания, за да се ревизира и отмени мотивираното му определение в тази насока.

Горното обуславя оставяне на частната жалба, предявена по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3, изр.ІІ от ГПК – за отмяна на определението на ПРС, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", ***, представлявано от Д. М. М. срещу определение № 4152 от 20.12.2023 година, постановено по реда на чл.248 ГПК, по гр.д.№ 182/2023 година, по описа на ПРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3