Решение № 29 от 23.01.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 485/2025
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Аделина Тушева, Таня Живкова, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.214 · Наказателен кодекс
- чл.252 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.20 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. М., 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500485 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 364/20.10.2025 г. ,постановено по гр.дело № 524/2025Г. ЛРС е осъдил Прокуратура на Република България, адрес: гр. С. бул. хх“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Й. К. с ЕГН ********** от гр. Л. ул. хх № 11, по иска с правна квалификация по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, получени като пряка и непосредствена последица от водено досъдебно производство № 383/2019г. по описа па ГДБОП - МВР С. pecп. пр.пр. № 1307/2019г. на Специализирана прокуратура, преобразувано под пр. пр. № СП 1200/202 г. на Окръжна прокуратура М., респ. ДП № 24/2022г. по описа на сектор 04, отдел 10 при ГДБОП - МВР гр. Враца, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 6500 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 13.03.2025г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за главница за сумата над уважения размер от 6500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ до претендирания размер от 10000 лева /десет хиляди лева/ главница за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като неоснователен.
Така постановеното решение е обжалвано от Прокуратура на Република България с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че ищецът не е доказал претърпените вследствие действия на прокуратурата неимуществени вреди, като в тази насока са изложени подробни съображения .В тази насока са изложени подробни твърдения и е цитирана и съдебна практика . Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново ,с което да отхвърли исковата претенция ведно със законните последици от това или да намали размера на присъденото обезщетение . В 1 съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа жалбата досежно присъдения размер на обезщетението, като взема становище,че сумата от 6500 лв. се явява завишена.
В законоустановения срок е постъпил отговор от М. Й. К. чрез процесуалния представител ,в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено, като се излагат подробни доводи в тази насока .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА , като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна ,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за безспорно,че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр с ал.1 от НК, като образуваното наказателно производство е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК,поради което и са налице условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ . Съобразявайки всички обстоятелства с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД,съдът е уважил частично исковата претенция .
Настоящата инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд по следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ДП № 383/2019г. по описа на ГДБОП – МВР С. респ. пр.пр. 1307/2019г. на Специализираната прокуратура (СП), впоследствие - пр.пр. № СП 1200/2022г. на Окръжна прокуратура (ОП) М., ДП № 24/2022г. на сектор 04, отдел 10 при ГДБОП-МВР Враца, впоследствие – ДП 397/2024г. на РУ Л. пр.пр.1858/2024г. на Районна прокуратура М., е образувано по реда на чл. 212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор от СП от 04.11.2019г. за това, че „за времето от 2015г. и понастоящем на територията на обл. М. и на цялата страна е създадена организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица, с цел да извършват съгласувано престъпления по чл.252 и чл.214 от НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, като групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/ - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 и т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК“. Разследването е било възложено на ГД „БОП“.
На 10.12.2021г. на М. К. бил извършен обиск в помещение, намиращо се в гр.Л. на ул.Л.ски казарми 11, като не били намерени вещи, предмети, книжа и забранени за притежание от закона и такива имащи отношение към воденото ДП. На същата дата било извършено и претърсване и изземване с разрешение на съда в имот в гр.Л. ул.Л.ски казарми 11, като при провеждане на действието по разследване е присъствал и ищеца по настоящото дело.
На 10.12.2021г. със заповед за задържане на ГД „БОП“ по реда на ЗМВР М. Й. К. бил задържан за 24 часа в РУ Л. при ОДВМР М.. На същата дата на М.К. в присъствието на защитник – адвокат от МАК, било предявено повдигнатото обвинение с постановление за привличане на обвиняем , за това, че на неустановена дата в началото на месец януари 2015г. до 10.12.2021г. на територията на гр.Л. обл.М., е участвал в организирана престъпна група (ОПГ) по смисъла на чл. 93, т.20 НК – структурно трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършват съгласувано в страната престъпления по чл. 252 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с ръководител Т.К.П. и участници Д И.а П Ц М П М К М , И Н К , като групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от извършена престъпна дейност/ - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК. Проведен е и разпит на обвиняемия по ДП М. К., ,като с постановление от 10.12.2021г. на прокурор от СП М. К. бил задържан за 72 часа за довеждането му пред съд, считано от часа на предявяване на обвинението му на 10.12.2021г. с оглед искане за налагане на мярка 2 за неотклонение (МНО) „задържане под стража“. Постановлението е предявено на 10.12.2021г. в 18ч. в присъствието на защитника на К..
На основание искане за вземане на МНО „задържане под страна“ на шестима обвиняеми по воденото ДП, сред които и ищеца по настоящото дело. По това искане било образувано ЧНД 20211050204057/2021г. по описа на Специализирания наказателен съд. С протоколно определение от 12.12.2021г., постановено по делото, по отношение на М. К. била взета МНО „домашен арест“, която да се изпълнява на адреса му в гр.Л. ул. Л.ски казарми 11. С постановление от 24.03.2022г. на прокурор от СП на М. К. била наложена забрана да напусна пределите на Р.България, освен с разрешение на прокурора, на осн. чл. 68 НПК. Същата е връчена на последния на 14.04.2022г.
С протоколно определение от 30.03.2022г. по ЧНД 20221050201062/2022г. по описа на Специализирания наказателен съд наложната на К. МНО „домашен арест“ била изменена в парична гаранция в размер на 5000лв., като бил определен 10-дневен срок за внасянето й, който тече от влизане в сила на определението. Срещу този съдебен акт била депозирана въззивна жалба от служебния защитник на К. срещу размера на определената гаранция. По същата било образувано ВЧГД 20221010600083/2022г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, който с протоколно определение от 07.04.2022г. е изменил определението на Специализирания наказателен съд и е намалил размера на определената гаранция от 5000лв. на 2000лв.
С постановление от 29.02.2024г. на прокурор от ОП М. на основание чл. 199, ал.1 вр. с чл. 243, ал.1, т.2 от НПК с цитираното постановление е прекратено частично наказателното производство по ДП 24/2022г. по описа на сектор 04, отдел 10 при ГДБОП МВР, пр.пр.№ СП 1200/2022г. на ОП М., водено срещу посочените в същото шестима обвиняеми, сред които и М. Й. К., за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2 вр с ал.1 от НК. Осъществен е последващ служебен контрол от страна на Апелативна прокуратура С. като с постановление от 23.04.2024г. прокурор от посочената прокуратура е потвърдил постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 29.02.2024г. по пр.пр. № 1200/2022г. по описа на ОП М..
Както първата, така и настоящата инстанция намира тази фактическа обстановка за безспорна и по същество не се оспорва и от представителя на Окръжна прокуратура .
Предвид това правилен е извода на съда ,че е налице хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ .
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и в частта досежно присъденото обезщетение.
Районният съд се е мотивирал подробно досежно присъдения размер на обезщетението,които настоящата инстанция споделя изцяло ,поради което и препраща мотивите си към мотивите на РС в тази част.
Съгласно задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на нея константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК , понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна и включваща оценъчен извод преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива са: тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността и начина на развитие на наказателното производство; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в рамките на наказателното производство; съдебното минало на ищеца; дали за времето на процесното наказателно преследване са били водени и други наказателни производства срещу него, а ако те са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен; както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е отразило на ищеца и живота му.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се 3 определя глобално, трябва да съответства на необходимостта за преодоляването на вредите в тяхната цялост и да е достатъчно по размер за репарирането им. Размерът му, освен с особеностите на конкретния случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно болестно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения ( напр. разрив в семейните отношения) или в обичайната му битова, обществена и професионална среда (напр. загуба на поминъка или на възможността за професионална реализация и др.) и др., както и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване.
Районният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения на съдебната практика, като е присъдил обезщетение за обичайните и пълно доказаните неимуществени вреди, а определяйки размера на обезщетението е съобразил и оценил всички конкретно установени и релевантни обстоятелства, които са критерии за справедливост. Определеното обезщетение напълно съответства на нанесените вследствие действията на прокуратурата на ищеца неимуществени вреди.