Решение № 6093 от 10.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6093 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20251100509261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на А. Н. Л. ЕГН ********** гр.София срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4665 от 25.06.25г. по изп.д.20257900401415 от 21.05.2025г. на ЧСИ Р.М., с което е намалила адв.хонорар от 1500 на 1200 лв..

Жалбоподателят намира,че приетия размер на адв.възнаграждение е твърде висок, съобразно извършените от адвоката действия в изп.производство. Излага съображения, че по същество не е налице интерес да се иска събиране на цялата сума по изп.лист , тъй като тя е била заплатена от длъжника още преди образуване на изп.дело. Останала е за заплащане и е събрана единствено сумата от 1010.17 лв.. което е издръжката за м.април 2025г. на взискателя и дължими лихви. В този случай адв.възнаграждение е с 200 лв. по високо от събраната сума. Намира, че сумата от 300 лв. адв.възнаграждение съответства на обема на дейността на адвоката в изп.дело и материалния интерес. Сочи, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение изплаща доброволно издръжката всеки месец.

Ответника по жалбата и взискател по изп.дело не взема становище.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното разпореждане , като намира, че така договореното и прието от ЧСИ адв.възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството .

Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискател Н. Л. , чрез пъломощник адв. В. К. , като с молбата е поискано събиране на цялата сума по изп.лист и са посочени начини на принудително изпълнение – налагане на различни по вид запори – върху сметки, вземания за наем, запор на л.автомобил и др. и налагане на възбрана върху НИ. Поискано е извършване на пълно имуществено проучване на длъжника и събиране и направените разноски за производството . Приложен е изп.лист от 13.03.2025г., за присъдена месечна издръжка в размер на 1000 лв. месечно считано от 25.08.23г., в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до 1 завършване на образувание като редовен студент. Представено е пълномощно и договор за правна помощ с адв.К. с договорено адв.възнаграждение в размер на 1500 лв.

В рамките на изп.дело ЧСИ е установил банковите сметки на длъжника и наличието на дв.место в с.Костенец, изпратил е покана за доброволно изпълнение, съобщения за налагане запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху банкови сметки на длъжника и до наематели на паркомясто собственост на длъжника .

С възражение от 26.05.25г. длъжника е уведомил ЧСИ, че преди образуване на делото е заплатил на взискателя по изп.лист сума в общ размер на 22671 лв., с което е считал, че се е бил издължил.

ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника, че редуцира задълженията до общ размер от 3 176.47 лв., които включват главница от 1000 лв.дължима издр.за месец април, лихви, разноски за ЧСИ и за взискателя. Отказано е прекратяване на производството и вдигане на наложените обезпечителни мерки.

С молба от 06.06.2025г. е поискано намаляване на разноските за адв.възнаграждение от страна на длъжника, предвид драстичното намаляване на сумата, която следва да бъде събрана.

С процесното постановление от 25.06.2025г. ЧСИ е намалил приетите разноски за адв.възнаграждение от 1500 на 1200 лв.

Съдът намира, частната жалба за допустима, а разгледана по същество е основателна. Договореното адв.възнаграждение от 1 500 лв. е за образуване и провеждане на изп.дело за събиране на сумата по изп.лист, но по същество сумата, която е останала за събиране към момента на образуване на изп.дело е многократно по-малка от присъдената. От адвоката е подадена единствено молба за образуване на изп.дело с посочени в нея изп.способи. ЧСИ ги е предприел и същите са дали разултат, като дължимите суми са събрани, като дори е поискано и възстановяване на събрани суми над дължимото.

Пълномощника на взискателя не е участвал по друг начин в изп.дело не е подавал нови молби и не е правил нови искания, с посочване на нови изп.способи. Предвид на това съдът намира, че в конкретния случай разноските за адв.възнаграждение са твърде завишени, дори и след намаляването им от ЧСИ.

Предвид на това настоящия състав като съобрази материалния интерес, поисканите и предприети изп.действия и удовлетворяване на вземането в кратки срокове, намира че справедливия и обоснован размер за адв.възнаграждение на взискателя, които разноски да се поемат от длъжника, в конкретния случай възлиза на 300 лв., под който размер съдът не може да слезе, доколкото се сочи от частния жалбоподател. Предвид на това постановлението на ЧСИ следва да се отмени за разликата над 300 лв. до сумата от 1200 лв.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4665 от 25.06.25г. постановено по изп.д.20257900401415 от 21.05.2025г. от ЧСИ Р.М., в ЧАСТТА с която е отказала да намали разноските за адвокатски хонорар за сумата от 1200 лв. до 300 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА

:

НАМАЛЯВА приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 300 лв. / триста лева /.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3