Решение № 193 от 01.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20211001000005 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „МВЕЦ - Ракита“ ООД, ЕИК 202523706, чрез адв. И. срещу решение № 260211 от 22.10.2020г., постановено по т.д. № 2486/2019г., по описа на СГС, VI-4 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника - „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК 121076907, частичен иск с правно основание чл.

99 ЗЗД, вр. с чл. 405 КЗ за сумата от 26 000 лв., частично от 97 980 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 28.08.2019 г., от което е бил увреден л.а.“Ауди Q 7“ с рег.********* и е осъден да заплати съдебни разноски от 700 лева.

Въззивникът/ищецът – „МВЕЦ - Ракита“ ООД твърди, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод за допуснато нарушение на общите условия/ОУ/ на застрахователния договор „груба небрежност“ от водача на автомобила. На следващо място твърди, че 1 неправилно не била дадена вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и не било обсъдено писмо от ОПУ-гр. Добрич, с рег. № 9400-8/03.01.2020г., ведно с приложена скица на процесния участък. Според ищецът, съдът изцяло е пренебрегнал всяко едно негово възражение, без да направи дължимия анализ и съпоставка, и без да изложи никакви мотиви и правни изводи. Счита, че от събраните доказателства не можело да се установи, че ищецът е действал при груба небрежност, а напротив, ударът е настъпил незабавно след избягване на челен сблъсък и без време за никаква спирачна реакция. Счита, че са погрешни изводите на съда обосновани с липсата на посочване в протокола за ПТП на насрещно движещ се автомобил, което се установявало от показанията на свидетелите Д. и Т.. Счита, че отказът на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, не се припокривал със субективните и обективни елементи от фактическия състав на т. 14.5 от ОУ. На следващо място твърди, че е недопустимо застрахователят по свое усмотрение да определя кое поведение приема за груба небрежност, без да е определил това предварително, без да го е разграничил от обикновената небрежност и без предварително да го е свел на вниманието на застрахования, предвид липсата на легална дефиниция.

Твърди, че основната причина за настъпване на ПТП е наличието на внезапно появило се пътно препятствие – друго ППС, което следвало да бъде заобиколено чрез извършване на спасителна маневра. На следващо място твърди, че пристигналият екип на МВР не е правил замерване на спирачния път, място на автомобила и други съществени факти. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да уважи предявеният частичен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът - „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. З.. Оспорва твърденията във въззивната жалба за порочност на решението във връзка с изводите на съда за наличие на груба небрежност, представляващ изключен риск по процесния застрахователен договор. Счита, че от механизма на осъществяване на конкретното ПТП се установявало, че водачът поотделно и в съвкупност е осъществил многобройни тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за 2 въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за въззивното производство.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че със застрахователна полица № 0000575749 от 21.11.2016г., между „Порше лизинг Бг“ ЕООД и „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД е сключен договор за застраховка каско и злополука, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 23.11.2016г. – 22.11.2021г. риска от увреждане на л.а.“Ауди Q 7“ с номер на шаси WAUZZZ4M5HD009387. Видно от раздел IV, т. 14.5 от Общите Условия за застраховка на МПС /Каско/, се установява, че страните са уговорили изключен риск при пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, когато са причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, трето ползващо МПС лице или водача на МПС, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие.

В т. 50.2. е уговорено задължението на застрахования, да ползва и пази МПС с грижата на добрия стопанин. В т. 50.3. е уговорено задължението на застрахования, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. В т.

50.5. е уговорено задължението на застрахования, да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове при прилагането му. В т. 50.9. е уговорено, че при неспазване на задължението на застрахования по настоящата точка, застрахователят има право да намали или откаже изцяло плащане на 3 застрахователно обезщетение. Видно от протокол за ПТП от 28.08.2019 г. се установява, че поради несъобразена скорост в зоната на ляв завой при с.

Владимирово, водачът на л.а.“Ауди Q 7“ с рег. ********* – Б. А. Д. е напуснал пътното платно в дясно и се е блъснал в скат на канавката. Видно от договор за цесия от 31.10.2019 г. се установява, че „Порше лизинг Бг“ ЕООД е прехвърлил на „МВЕЦ - Ракита“ ООД всички свои права по договора за имуществено застраховане срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, който е уведомен от цедента за прехвърляне на вземането с писмо от 31.10.2019г.

По делото е разпитан свидетелят Д., който дал показания, че управлявал процесния автомобил при настъпване на събитието по пътя за гр. Добрич преди с. Владимирово, че около 50-70 м. преди завоя изскочил бял микробус, за да избегне удара се отклонил надясно, излезнал от пътя и паднал в бетонен канал с предницата напред. Според свидетеля се движел със скорост от 50 км/ч., защото завоят бил много остър и на около 500-600 метра преди завоя имало табела за ограничение на скоростта до 50 км./ч. По делото е разпитан и свидетелят Т., който дал показания, че при настъпване на произшествието е пътувал в автомобила, който се движел по прав участък, не е гледал километража, но като шофьор имал усещане за скоростта, че е около 50 км./ч.

Предстоял остър ляв завой, но в тяхното платно навлязъл бял микробус, поради което за да се избегне удара с него, техният автомобил се е отклонил надясно.

Видно от приетите в първоинстанционното производство снимки/л.

110-л.114/, се установява наличието на пътни знаци за ограничение на скоростта – 70 км.ч; 50 км.ч. и 30 км.ч.

Видно от представено от ищеца писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г./л.

195/, издадено от директора на Областно пътно управление-Добрич на Агенция „Пътна Инфраструктура“, към което е приложена един лист за постоянната сигнализация с пътни знаци и маркировка на процесния пътен участък, се установява, че в процесния участък на ПТП има ограничение на скоростта 50 км.ч. и е забранено изпреварването.

Видно от представено от ответника писмо с рег. N 53-00-495/28.07.2020 г./л. 204 – л. 205/, издадено въз основава на съдебно удостоверение и издадено 4 от същия директор на ОПУ на Агенция „Пътна Инфраструктура“, към което са приложени два листа, за постоянната сигнализация с пътни знаци и маркировка на процесния пътен участък, в което се сочи, че са поставени пътни знаци за ограничение на скоростта B26 /70/, B26 /50/, B26 /30/.

Видно от кредитираното от първоинстанционния съд заключение на вещото лице Ж. Е., се установява, наличието на причинна връзка между вредите по застрахования автомобил и процесното ПТП, както и че стойността на ремонта автомобила възлиза на 73 537,86 лв., който към настъпване на събитието е бил на стойност 97 000 лв. по средни пазарни цени, поради което е налице „тотална щета“. Според вещото лице преди настъпване на произшествието водачът на автомобила е следвало да преодолее остър /под около 90 градуса/ ляв завой, а автомобилът се е движел със скорост от 107,5 км./ч. Вещото лице е констатирало, че критичната скорост за предоляване на завоя е 36,86 км./ч., а процесното събитие е бил предотвратимо при скорост до 35 км./ч.

За да отхвърли предявения частичен иск от цесионера по имуществена застраховка „Каско“ срещу застрахователя, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че поведението на водача на застрахования автомобил следвало да се квалифицира като „груба небрежност“, която в областта на гражданското право е с по-висока степен на укоримост форма на обикновената небрежност и длъжникът в конкретната ситуация не е положил и най-елементарната грижа, която и най-небрежният водач на МПС би положил. В случая не можело да се приеме, че и най-небрежният водач при ясното съзнание, че му предстои „остър“ ляв завой /на около 90 градуса/ би се движел със скорост от 107,5 км/ч., при положение, че не се спори, че той е възприел знак за ограничение на скоростта до 50 км./ч, но се установявало, че непосредствено преди завоя бил поставен знак за ограничение на скоростта до 30 км./ч. Според съда е налице изключително сериозно нарушение на правилата за движение, което довело до поставяне на водача на автомобила в ситуация на повишен риск, който било невъзможно да се избегне, защото процесното събитие било предотвратимо при скорост до 35 км./ч. Водачът с поведението си е увеличил значително риска от настъпване на пътното произшествие, защото съзнателно нарушил правилата за движение по пътищата и не е положил никаква грижа за застрахованото имущество за 5 неговото предпазване от ПТП, поради което поведението му представлявало проява на „груба небрежност“. Като проява на „груба небрежност“ следвало да се приеме не само движението със значително превишена скорост, но и проявлението в съвкупност на следните фактически обстятелства несъобразяване с разумната скорост при наближаване на „остър“ завой и съответно с допустимата от закона; несъобразяване със знаци за ограничаване на скоростта последователно до 70 км./ч, 50 км./ч и до 30 км./ч., разположени на 700 метра от завоя, на 100 метра и на 50 метра от него. Случаят попадал в хипотезата на т.14.5 от Общите Условия, защото е налице неизпълнение на задължението за движение с допустимата скорост, което се явява минимално изискване за полагане на грижи за предпазване от ситуации, които увеличават риска от увреждане на застрахования автомобил. В полза на застрахования „Порше лизинг Бг“ ЕООД поради проявената „груба небрежност“ от водача на застрахования автомобил не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение, защото е налице изключен риск по т.14.5 от Общите условия, вр.с чл.395 ал.4 КЗ, поради което договорът за цесия от 31.10.2019 г. не водил до придобиване от ищеца в качеството на цесионер на вземане срещу ответника-застраховател.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения частичен иск за главница в размер на 26 000 лева от 97 980, по чл. 405, ал. 1 от КЗ. Правната квалификация на иска за заплащане на законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане е 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.