Определение № 632 от 12.08.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. Габрово, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Благовеста Костова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500333 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез юр. Н. А., против разпореждане № 1193 от 03.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 888/2024 г. от Габровски районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. Р. Х., а именно за присъждане на вземанията за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 2 003, 76 лв.

В жалбата се твърди, че в договора за допълнителни услуги към заем, който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на заемополучателя, уреждащ посочения пакет от допълнителни услуги, не се съдържат клаузи, които са вероятно неравноправни. В чл. 4 и чл. 28 от Общите условия е посочено, че допълнителните услуги не са предпоставка за отпускане на заема, а същите се предоставят само при изрично искане от страна на заемополучателя. Излагат се доводи, че предвидените допълнителни услуги не са такива по одобрение/усвояване на кредита. Освен това наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител не води до неговата нищожност и изпълнението на договора за заем може да продължи без тези клаузи. Моли се, да се отмени разпореждането в обжалваната му част и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

1

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като цесионер по договор с „Микро Кредит“ АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Р. Х., за парично вземане в размер на: 1 400 лв. главница по договор за потребителски кредит сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД; 490, 54 лв. - представляваща договорно възнаграждение за периода 12.12.2022 г. до 12.05.2024 г.; 2 003, 76 - лв. представляваща сумата за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договора за заем; 222, 76 лв. - лихва за забава от 31.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата и договорната лихва, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, а именно претендираното възнаграждение за допълнителни услуги, се основава на вероятно неравноправни клаузи.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Настоящият състав на съда намира, че със сключването на договор за допълнителни услуги към договора за заем, се нарушава пряко изискването на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни свързани с усвояване и управление на кредита. С неговото сключване към договора за заем, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закон. Съгласно чл.

10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания, като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги в размер на 111, 32 лв. на месец са по – високи от месечната вноска по 2 кредита от 105, 03 лв. (главница и лихва), като уговорените клаузи за допълнителни услуги са нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В договора за допълнителни услуги към заема, начина на уговаряне на възнаграждението на вноски по 111, 32 лв. на месец, за срок от 18 месеца, дължими независимо дали длъжника ще се възползва от допълнителните услуги, обосновано навежда на извода, че уговорените, като предоставяни на кредитополучателя престации, изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение. Не може да се приеме, че посещение в дома на заемополучателя или друго, удобно за него място за събиране на дължима погасителна вноска по договора за заем, съответно внасянето им безплатно „от името и за сметка на клиента” по сметката на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право на участие в специални промоции, съставляват допълнителни услуги, предоставяни на клиента, а не са действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Всички дейности включени в договора за допълнителни „услуги” се свеждат до средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като предимство от кредитора - заемодател води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.

За пълнота следва да се посочи, че в договора за заем кредиторът изобщо не е посочил Годишния процент на разходите, което противоречи на императивното изискване уредено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1193 от 03.06.2024 г., постановено по 3 ч. гр. д. № 888/2024 г. от Габровски районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. Р. Х., ЕГН **********, а именно за присъждане на вземанията по договор за допълнителни услуги към договор за заем в размер на 2 003, 76 лв., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4