Решение № 233 от 29.09.2024, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 829/2023
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 29.09.2024
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43, ал. 1, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. , 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Крум Динев при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело № 20231220100829 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК (”Общ исков процес”), като е образувано по искова молба на К. О. К., ЕГН:********** от село О., община Г., област Благоевград, улица „Д.“ № **, област Благоевград, представляван от адвокат Е. П. Я. от Адвокатска колегия - Благоевград, със съдебен адрес в град Р., област Благоевград, улица „Б.“ № **, против А. С. Ч., ЕГН: ********** от село О., община Г., област Благоевград, улица „Д.“ и Е.
А. М. с ЕГН: **********, също от село О., община Г., област Благоевград, улица „Д.”. С петитума на исковата молба се иска да бъде прогласена нищожността на сключения на 12.11.2019 година договор за дарение на 1/2 (една втора) идеална част от УПИ - парцел III (трети), заснет като имот с планоснимачен номер 731 от квартал 67 по сега действащия дворищнорегулационен план на село О., община Г., област Благоевград, утвърден със заповед № 9/1999 година на кмета на Община Г., с площ от 2 100,00 квадратни метра при съседи за имота по скица: от две страни улица, УПИ ***, УПИ ****, УПИ *****, ведно с 1/2 идеална част от построената в имота масивна сграда със застроена площ от 600,00 квадратни метра до размера на 1/4 (една четвърт) идеална част от така описаните имоти, която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № ****/12.11.2019 година, акт № ***, дело № ***/2019 година по описа на Служба по 1 вписванията - Гоце Делчев, поради липса на основание. В условията на евентуалност са предявени още следните искови претенции - процесният договор за дарение да бъде прогласен за нищожен поради сключване на същия във вреда на ищеца, респективно същият да бъде унищожен, тъй като се твърди, че бил сключен поради измама. На основание чл. 78, ал 1 ГПК се претендират и разноски за настоящата инстанция. В обстоятелствената част на молбата към всеки един от исковете се посочва следното: с нарочно пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № ***/31.01.2019 година и нотариална заверка на съдържанието с peг. № ***, том I, акт № 38/31.01.2019 година по описа на нотариус Ваня Бумбарова, с район на действие PC - Гоце Делчев и per. № 507 по описа на НК, ищецът упълномощил ответницата Е. М. да се разпорежда с неговото нА.чно движимо и недвижимо имущество както намери за добре, с цел да се снабдят с парични средства, чрез които да върнат на редица заемодатели предоставените им парични суми, които получили с оглед необходимостта от провеждане на лечение на техния общ син М. К.. Вместо това обаче Е. М. първо преупълномощила с правата по това пълномощно своята дъщеря А. Ч., след това те сключили и атакувания договор за дарение, с който Е. М., действаща чрез А. Ч., дарила на последната една втора идеална част от описания по-горе имот, ведно с построената в него сграда. В тази връзка се твърди, че така сключен договорът за дарение е без основание, тъй като по отношение на ищеца не било нА.це дарствено намерение да прехвърли своите идеални част от имотите безвъзмездно в полза на А. Ч.; респективно се сочи, че ищецът заявил воля пред ответните страни, че сключва едностранната сделка за упълномощаване с цел получаване на парична сума, с която да бъдат погасени заемите на семейството, но вместо това Е. М. използвала предоставените й с пълномощното права, за да навреди на ищеца, дарявайки имота без в замяна същият да получи някаква еквивалентна престация. В условията на евентуалност се иска от съда да установи, че двете ответници създА. и поддържА. погрешно впечатление у ищеца, че търсят купувач за имота, а в това време сключили процесния договор за дарение.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил и от двете ответни страни, действащи чрез процесуалния представител адв. Т. П., със съдебен адрес в град Г. Д., ул. “И.” № **, в който се окачествяват като неоснователни твърденията на ищеца относно неговата воля, свързана с 2 процесното пълномощно и соченото измамливо намерение във връзка със сключения договор за дарение, който от своя страна тези страни намират за напълно вА.ден. В хода на проведените устни състезания страните не се явяват, но се представляват, като пълномощникът на ищеца моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени, а процесуалният представител на ответника счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че претенциите били неоснователни. Всяка страна предявява възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претенцията за разноски на насрещната страна. По реда на чл. 149, ал. 3 ГПК са представени и писмени становища.
Районен съд - Гоце Делчев, след като анА.зира приетите по делото писмени и гласни доказателства, като съобрази възраженията и правните доводи на всяка една от страните в процеса, достига до следните фактически положения:
Между страните не са спорни следните обстоятелства, които се установяват и от приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно:
- че на 22.06.2011 г. К. О. К. придобил по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № ** рег. № *** по описа на нотариус Ваня Бумбарова, рег. № 507 по НК, една втора идеална част от описаните по-горе недвижими имоти, като в този период ищецът бил в граждански брак с ответницата Е. М., прекратен по реда на чл. 49, ал. 1 СК на 22.03.2021 г.;
- че К. К. упълномощил Е. М. с генерално пълномощно, в което била предвидена й клауза (т. 12), според която упълномощеният има права да представлява упълномощителя пред нотариус, като от негово име и за негова сметка продаде, дари, замени или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително като договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с всички притежавани от представлявания недвижими имоти на територията на страната, включително като подписва и предварителни договори за покупко-продажба. На 31.01.2019 г. подписът и съдържанието на това пълномощно били нотариално удостоверени - рег. № ** за подписа и рег. № *** за съдържанието от страна на нотариус Ваня 3
Бумбарова;
- на 07.05.2019 г. била поставена нотариална заверка (отново на подпис и съдържание) на пълномощно, с което Е. М., лично за себе си и в качеството на пълномощник на К. К., упълномощила А. Ч., нейна дъщеря, с права от тяхно име и за тяхна сметка да продава, дарява, заменя и разпорежда както намери за добре, на когото сама прецени, включително сама със себе си, с всички притежавани от упълномощителите имоти;
- така на 12.11.2019 г. бил сключен договор за дарение под №***том *, рег. № ***, дело № *** от 2019 г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова, с който Е. А.
К.а (М.) и К. О. К., действащи чрез пълномощника си А. С. Ч., дарили на последната 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, представляващ УПИ, парце**, с пл. № 731 от квартал 67 по действащия план на с. О., с площ на имота от 2 100 кв. м., ведно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 600 кв.м., като дарителите си запазили пожизнено правото на ползване върху описаните имоти;
- на 04.08.2023 г. К. К. оттеглил предоставените с пълномощното от 31.01.2019 г. права в полза на Е. М. ;
- от своя брак страните имА. родено общо дете М. К., което страдало от тежко заболяване, като във връзка с лечението му били провеждани редица дарителски кампании, а страните получавА. назаем и от трети лица парични средства, но М. К. починал през 2018 г.
Въз основа на тези фактически положения, съдът от правна страна приема следното:
В процесния казус съдът от страна на ищеца е сезиран с един главен иск такъв с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с наведено твърдение за липса на основание на договора за дарение, който следва да бъде разгледан първоначално, тъй като това е и най-тежкият порок на облигационната връзка, посочен в исковата молба, а в условията на евентуалност и с иск с правно основание по чл. 40 ЗЗД, респ. с такъв за унищожаемост по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД на същия договор. И трите иска имат за предмет вА.дността на 4 сключения договор за дарение, с който ищецът, представляван от А. Ч., заедно със своята бивша съпруга Е. М., дарили индивидуА.зираните по-горе недвижими имоти тъкмо на А. Ч..
На първо място следва да се посочи, че от страна на ищеца не се оспорва представеното пълномощно от 31.01.2019 г. - нито автентичността на същото по реда на чл. 193 ГПК, нито пък неговия съдържателен план (като волеизявление), като не се оспорва и истинността (отново по реда на чл. 193 ГПК) на извършеното официално удостоверяване от страна на нотариус В.
Бумбарова по отношение на подписа и съдържанието на упълномощителния документ. Видно е от съдържанието на представеното пълномощно, че то от гледна точна на своя предметен обхват е генерално такова, доколкото представляваният е предоставил правото на пълномощника да се разпорежда с цялото негово нА.чното имущество в широки граници - както с оглед обема на допустими сделки (продажба, дарение, замяна или по друг начин), така и с оглед допустимия кръг на лица, с които упълномощеният може да встъпи в договорна връзка (”както намери за добре, на когото сама прецени”) и условията на това договаряне (”при цена и условия каквито договори”).
Ищецът изрично се е отказал от защитата, която чл. 38, ал. 2 ЗЗД му дава, респ. е предоставил и правото на пълномощника да преупълномощава трети лица по смисъла на чл. 43, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Съгласно т. 1 от ТР № 5/2014 г. по т. д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за вА.дно разпореждане с имущество на упълномощителя е необходимо и достатъчно в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, като не е необходимо да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане, а обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В случая, с оглед твърденията в молбата и нейния петитум, е видно че като предмет на делото не е поставен порок във волята (или пък симулация на същата) при сключване на тази едностранната сделка, като възраженията са насочени към сключения впоследствие договор за дарение, като в тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че този договор е лишен от основание.
5
Както е прието в правната доктрина, основанието е обичайната цел на сделката като конкретно при договора за дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква вещ без насрещна престация, като мотивът на сделката и в този случай не е елемент от сделката, като той има правно значение, когато е противоречащ на закона и морала, но в общия случай реА.зираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка Решение № 288 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г. на Върховен касационен съд. Мотивът при договора за дарение има правно значение, но доколкото ако тази сделка е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, то договорът би бил нищожен тъкмо на това основание (чл. 226, ал. 3 ЗЗД). В случая в исковата молба се твърди, че мотивът за сключване на процесния договор бил да се увредят интересите на ищеца, който искал имотът да бъде продаден, а не дарен. Настоящият съдебен състав счита, че процесната сделка е сключена при нА.чие на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост, като по делото не се установява прехвърлителите по нея да са действА. с противоправен мотив, напротив, от разпитаните по делото свидетели - показанията на Н. Л., С.М., Д.
М., се установява и близката емоционална връзка между ищеца и А. Ч., за която първият полагал необходимите грижи по време на брака му с втората ответница, като св. Д. М., която не е в родствена връзка с която и да е от страните по делото, поради което и съдът намира показанията й да са правдиви и безпристрастни, твърди да е чула разговор, в който ищецът действително е искал да прехвърли имота на А., за да сбъдне желанието й да построи тя автокъща там, като в този смисъл тези показания потвърждават и думите на св. С. М. (майка на Е. М. и баба на А. Ч.), която също твърди такова намерение да е било нА.це у ищеца. При учредяване на облигационната връзка Е. М. е действала в кръга на учредената й представителна власт, като от съдържанието на пълномощното не може да иде реч, че волята на представлявания е била процесните идеални части да бъдат предмет единствено на договор за покупко-продажба, доколкото такава клауза в такъв смисъл в пълномощното не е нА.це, а от страна на ищеца не се оспорва тази едностранна сделка да е привидна, като това следва да се подчертае, доколкото ищецът свърза противоправния мотив с възражение, което по своето същество се свежда до твърдение за извършено действие вън от представителната власт на пълномощника, поради и което доколкото не се 6 твърдят други факти и обстоятелства, даващи основание да се приеме противозаконност в мотива при извършване на дарението, то не може да се приеме, че процесната сделка е нищожна.