Определение № 26181 от 20.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26181 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110147768 по описа за 2025 година Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която (на стр. 4) се съдържа искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Излагат се доводи, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата и присъдено в нейна полза с решението по делото, е прекомерно, като в тази насока се развиват подробни съображения относно служебните задължения на съда да направи преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дори страната да не е навела конкретни доводи в подкрепа на възражението си.

Ищцата не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът намира, че следва да квалифицира искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Компетентен да се произнесе по него е постановилият решението съд, като постановеното от него определение подлежи на обжалване.

Искането е допустимо, но по същество е неоснователно.

На първо място следва да се отбележи, че ответникът се позовава на практика на ВКС, създадена преди изменението на ГПК с ДВ, бр. 17/2026 г.

След направеното изменение, чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В актуалната практика на ВКС, създадена след изменението на закона, се приема, че възражението за прекомерност следва да е мотивирано от страната (така Определение № 2142 от 24.04.2026 г. по гр. д.

№ 4330/2025 г. на ВКС, III г.о., Определение № 3270 от 17.06.2026 г. по гр. д.

1

№ 4330/2025 г. на ВКС, III г.о., Определение № 2058 от 08.07.2026 г. по т. д. № 573/2026 г. на ВКС, II т.о. и др.)

В случая ответникът не е мотивирал възражението за прекомерност, като не е посочил поради какви причини счита, че е налице такава по отношение на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Измененията в закона са продиктувани от промененото разбиране на законодателя относно служебните задължения на съда при произнасяне по възражение за прекомерност и значението на диспозитивното начало в гражданския процес, като чрез въвеждане на изискването за мотивиране на възражението за прекомерност, законодателят цели произнасянето на съда да се ограничи до въведените от страната основания. Противното разбиране при сега действащата редакция на закона – а именно, че съдът следва служебно да изследва въпроса относно прекомерността на адвокатското възнаграждение при липса на конкретни твърдения на страната и направено бланкетно възражение за прекомерност – би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес, като би засегнало по неблагоприятен начин и защитата на насрещната страна, която не би могла да изложи съображения във връзка с наличието или липсата на основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, ако те не са посочени с мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а й стават известни за първи път с произнасянето на съда. Ето защо настоящият състав намира, че не следва да се произнася по заявеното от ответника немотивирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът е изложил съображения в тази връзка и в съдебното решение и не намира основания да промени изводите си.

Ето защо искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 56 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника „Нетуъркинг Премиум“ ООД във въззивна жалба вх. № 180280/5.06.2026 г. искане по чл.

248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 10460 от 1.06.2026 г. по гр.д. № 47768/2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2