Решение № 41 от 11.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Недялка Н.а

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова в присъствието на прокурора Д. С. Х. като разгледа докладваното от Недялка Н.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600541 по описа за 2023 годИ.

Производството е по чл. 318 и сл. вр., чл. 313 НПК, образувано по подаден протест от РП – Елин Пелин и по въззивна жалба, подадена от частния обвинител К. Н. Т., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 97/2021 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимите Б. П. В. и Д. П. В. за невинни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 128, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 НК.

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест. С протеста и допълнителното писмено изложение към него се претендира отменителното основание по чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 НПК. Във връзка с предявеното искане най-напред се сочат недостатъци в мотивите на обжалвания съдебен акт, а именно волята на съда е останала неясна относно възприетата от него фактическа обстановка, която според прокурора напълно съвпада с изложената в обвинителния акт, при което е неясно защо първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка, изложена в 1 обвинителния акт, не е доказана. И на следващо място се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за недоказаност на общност на умисъла на двамата подсъдими за причиняване на инкриминираната телесна повреда.

В подкрепа на второто се твърди, че според трайно установената съдебна практика, за да е налице общност на умисъла, е достатъчно да се установи, че съучастниците нанасят побой заедно – едновременно или поотделно, – без да е необходимо да се детайлизират поотделно действията на всеки от тях. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение.

Недоволен от присъдата е останал и частният обвинител К. Т., който чрез повереника си – адв. М.М. - е подал жалба. С жалбата и допълнителното писмено изложение също се оспорва извода на съда за недоказаност на общността на умисъла на двамата подсъдими за причиняване на телесната повреда на пострадалия К. Т.. Твърди се, че първоинстанционният съд е приел, че е извършено престъпление, но е оправдал двамата подсъдими, тъй като не е доказано двамата да са действали при общност на умисъла.

Поддържа се, че този извод е неправилен, тъй като възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка позволява извод за осъществени съвместни действия на двамата подсъдими за причиняване на телесна повреда на пострадалия, което обективира общност на умисъла на двамата извършители. По-нататък се оспорва и съждението на първоинстанционният съд, че при недоказаност на допълнителен признак на престъплението е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, като се поддържа, че съдът може да оправдае подсъдимите за част от обвинението и да ги признае за виновни в останалата му част. В обобщение се излага довод, че мотивите на присъдата са неясни и противоречиви, което вИ.ги съставлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено от въззивния съд без да се връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Иска се двамата подсъдими да бъдат осъдени за престъплението, за което им е повдигнато обвинение, като им се наложи наказание около средния размер на предвиденото за това престъпление.

С жалбата и протеста не се заявяват искания за събиране на 2 доказателства.

С писмено допълнение към въззивната жалба, подадено от упълномощения пред въззивния съд повереник – адв. И. Л., са допълнени и доразвити доводите, изложени във въззивната жалба. Конкретно се твърди да е установено от показанията на свидетелите Т. (пострадалият), Л. и С.ов (дадени в съдебното следствие, а за свид. С.ов и приобщените показания от досъдебното производство, дадени пред съдия) двамата подсъдими да са нанесли удари на пострадалия в областта на главата, вкл. и в областта на дясното око, като показанията им са непротиворечиви, последователни и логични, и се подкрепят от показанията на свидетелите Б. и Т., които пък са безпристрастни свидетели, тъй като не са познавали преди инцидента пострадалия и подсъдимите. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно не е дал вяра на показанията на свидетелите М. П., Пеев и С. и на обясненията на подсъдимите, тъй като не се подкрепят от обективните находки по делото и не могат да обяснят получаването на травмата на дясното око на пострадалия.

На следващо място се оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на общност на умисъла, който противоречи на фактите по делото, закона, съдебната практика и логиката. Повереникът счита че в тази насока е установено нанасянето на удари в областта на главата на пострадалия от подс.

Д. В. и веднага след това от подс. Б. В., след което общият побой продължил и в резултат на този общ побой е нанесена телесна повреда, довела до поС.на слепота с едното око. При тези факти се поддържа от субективна страна да е налице общност на умисъла на двамата подсъдими, при което е ирелевантно за съставомерността на деянието кой от двамата подсъдими и кое точно действие е довело до телесната повреда. Оспорено като погрешно е разбирането на първоинстанционния съд, че съвместният умисъл между двамата подсъдими възниква на по-късен етап – при действията на подсъдимите, насочени към избутване и изхвърляне на пострадалия в намерилата се зад гърба му витрИ., а ударите, нанесени преди това, представляват самостоятелна деятелност на всеки от подсъдимите. Счита че установените по делото факти несъмнено сочат, че общият умисъл е възникнал още в най-първия момент, когато подс. Д. В. е ударил пострадалия в областта на окото и в този момент подс. Б. В. веднага се отправил към него 3 със свити юмруци и също започнал да го удря. Поддържа се в теоретичен аспект, че общият умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка, може да е и резултат на инцидентно мълчаливо координиране на проявите. С тези доводи се допълва искането за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и осъдени.

Постъпили са две писмени възражения срещу жалбата и протеста, подадени от защитника на подс. Б. В. – адв. С. М.. С посочените писмени възражения защитникът оспорва жалбата и протеста и поддържа становище, че атакуваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена. В тази връзка се излагат доводи, че обвинението не е доказано, а свидетелските показания на Т., Л. и Ив. С.ов, върху които се основава обвинителната теза, са противоречиви, непоследователни и на няколко пъти променяни в хода на наказателното производство. Счита за недоказано и обвинението за общност на умисъла на двамата подсъдими, тъй като между твърдените деяния на всеки от подсъдимите има интервал от време и не е доказано, че твърдените съизвършители (двамата подсъдими) взаимно са възприели действията си. В тази връзка се поддържа, че дори да се приеме, че подсъдимите са нанасяли удари на пострадалия, то това обективно се е случило в отсъствието на един от двамата и видът на пострадалия по никакъв начин не е показвал какво му е било сторено. Счита, че дори да се приеме за доказана съвместна дейност на двамата подсъдими, тя се изразява в бутане и събаряне на земята на пострадалия. Защитата намира за недоказан и механизма на получаване на телесната повреда, доколкото установените медикобиологични белези на телесната повреда сочат на причиняването вследствие на удар върху твърд, тъп предмет, какъвто може да бъде крепежен елемент за поддържане на витрИ.та в ресторанта с такива характеристики, което пък не може да се установи поради липса на извършен оглед на местопроизшествието.

Срещу подадената жалба и протест е подадено писмено възражение и допълнение към него от защитника на подс. Д. В. – адв. А. Я.. Защитникът Я. оспорва жалбата и протеста, като взема становище, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена. В подкрепа се поддържа, че обвинението не е доказано и конкретно, че не е доказано телесната повреда на пострадалия да е 4 причинена по механизма, описан в обвинителния акт – чрез съвместни действия и при общност на умисъла за причиняването . Изтъква се, че вменената телесна повреда, изразяваща се в поС.на слепота на дясното око, не може да бъде причинена от удари по тялото на пострадалия, какъвто механизъм е описан в обвинителния акт. Поддържа се още, че фактическото обвинение не сочи нанесен от подсъдимите силен, директен удар в областта на дясното око на пострадалия, какъвто механизъм очертава приетата СМЕ, а в обвинителния акт са описани удари в областта на главата и тялото на пострадалия, нанесени от подсъдимите. Твърди се, че събраните гласни доказателства по този въпрос са крайно противоречиви и непоследователни в хода на наказателното производство. Оспорват се доводите на прокурора и на частния обвинител, развити съответно в протеста и жалбата, че след като първоинстанционният съд е приел, че липсва общност на умисъла, е следвало да оправдае подсъдимите в тази част от обвинението, в който случай, според защитата, следва да се докаже кой от двамата подсъдими е нанесъл удара, причинил инкриминираната телесна повреда на пострадалия, а такова деяние не било доказано за нито един от тях.

По повод доводите, развити в писменото допълнение към жалбата в насока, че е установено двамата подсъдими да са нанасяли удари на частния обвинител, вкл. и в областта на дясното око, защитникът Я. поддържа, че по делото няма такива доказателства – нито гласни, нито други и конкретно твърди, че показанията на пострадалия и на свидетелите Л. и Ивайло С.ов, на които се позовава частното обвинение, не обосновават такъв извод и не могат да бъдат кредитирани. В тази връзка се твърди, че в показанията си пострадалият е изложил няколко различни версии за твърдения да му е нанесен побой и в нито една не говори за нанесен удар или удари от подс. Д.

В. конкретно в областта на окото, като пострадалият не е дал разумно обяснение за променените си версии за случилото се. На следващо място се сочи, че показанията на свид. Л., приятелка на пострадалия, следват версиите на пострадалия и ги повтарят, но тя също не е говорила за удар или удари, нанесени от подс. Д. В. в областта на окото на пострадалия. Счита, че показанията на тези двама свидетели с оглед „еволюцията им във времето“ не могат да се ползват като достоверен доказателствен източник. По-нататък защитникът сочи конкретно съществуващи противоречия и непоследователност в показанията на свид. Ивайло С.ов, дадени в двете фази 5 на наказателното производство, и то по въпроса бил ли е нанесен удар на пострадалия в областта на окото и кой от двамата подсъдими какви удари е нанесъл. С тези доводи се изразява становище да се потвърди обжалваната присъда.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа протеста с доводите, изложени в него, за наличие на противоречия и неяснота в мотивите на атакувания съдебен акт, като по този начин се претендира допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви.

Повереникът адв. Л. поддържа жалбата и допълненията към нея с доводите, изложени в тях, като се присъединява и към доводите на представителя на СОП.

Защитниците на подсъдимите поддържат становищата си, изложени в подадените от тях възражения срещу протеста и жалбата на частния обвинител.

Двамата подсъдими поддържат становищата на своите защитници и заявяват искане да се потвърди присъдата.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: