Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 02.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 4878/2022
Вид
Решение № 146
Подписан
02.03.2023
В сила
02.03.2023
Състав
Снежина Колева, Петър В. Сантиров, Петя Попова

Цитирани разпоредби

  • чл.144, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.123, ал.1 и 2 · Семеен кодекс
  • чл.123, ал.1 и 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя П. като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604878 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 16.06.2022г. , постановена по НОХД № 1889/2019г.

Софийски районен съд, НО, 19-ти състав е признал подсъдимият Г. И. Х. за виновен за това, на 03.01.2017 г. около 18:00 ч. в гр. София ж.к. „Обеля“, бл.**** се заканил с убийство на Е.А.П. с думите: „ще те убия“, като заканването е възбудило основателен страх за осъществяването му престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия Г. И. Х. направените по делото разноски в общ размер на 1 604, 48 /хиляда шестстотин и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ лева и на осн.чл.190, ал.2 от НПК да заплати по 5/пет/ държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия – адвокат Д. Б., в която се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за неправилна интерпретация на доказателствата по делото и грешно изградена фактическа обстановка, неотговаряща на обективната истина. Посочено е, че съдът неоснователно кредитира показанията на пострадалата и свидетелката

Г./ нейната бивша свекърва/, които си противоречат и не се подкрепени от писмените доказателства по делото.

1

Прави се искане осъдителната присъда на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия- адвокат Д. Б. поддържа жалбата. Моли съда да отмени осъдителната присъда на първоинстанционния съд и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. В своята пледоария адвокат Б. преповтаря релевираните възражения във въззивната жалба и допълнението към нея, като акцентира върху факта, че по делото не са събрани категорични доказателства, както преки, така и косвени за това, че подсъдимият е осъществил деяние по чл.144, ал.4 НК.

Представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба. В своята пледоария прави кратък анализ на доказателствата по делото, акцентирайки, че от същите по безспорен начин се установява авторството, вината и механизма на извършеното деяние. Счита присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

Подсъдимият Г. Х., редовно призован, се явява лично. В правото си на последна дума подсъдимият Х. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:

Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на задълженията си по чл.13 и чл.14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.

Доказателственият анализ на районния съд не страда от твърдените от защитата пороци, като е точен, логичен и пълен.

Въззивният съд подложи на собствена преценка събраните доказателства и не намери нито едно основание да промени приетата по делото до момента фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият Г. И. Х. е роден на **** г. в гр. София, български гражданин, със средно образование, работи като фризьор, с адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл.****, както и с адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл.****, с ЕГН **********.

Същият е осъждан с влязла в законна сила присъда на 29.05.2017 г. по НОХД №11541/2014 г. по описа на СРС, НО, 17 състав за престъпление, което 2 е извършено в периода м. януари 2009 г. - м. март 2013 г., за което му било наложено наказание „пробация“, включващо първите две задължителни пробационни мерки за срок от една година, както и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа годишно за срок от една година.

Подсъдимият Г. Х. и свидетелката Е.П. започнали да живеят на семейни начала през 2012 г. От тази връзка било родено детето К.Г. Х., роден на 26.12.2013 г. Свидетелката П. имала по-голямо дете, момиче на име А., което било болно от ДЦП.

Като съвместното им съжителство след като П. забременяла било в наследствен имот на подсъдимия в с. Осоица, общ. Горна Малина. Там те живели с детето им К. и детето на П. А., четиримата. По време на съвместното им съжителство П. получавала заплахи от подсъдимия, че ако го напусне ще я убие, същият е упражнявал и физическа агресия спрямо нея в семейното им жилище, както и между тях имало сериозно влошени отношения.

Наблюдения върху двамата от този период има свидетелката Г., която познавала П. от малка, тъй като жилището родителите на П. и това на Г. е в един и същи блок. По това време свидетелката Г. работела в заведение в с.Осоица, както и ги била видяла П. и подсъдимия с децата да идват в заведение в Саранци, където Г. замествала. Тя видяла и двамата да употребяват бира. Не е чувала подсъдимият да заплашва П. с убийство, скандали не са правили в заведението. Направило й впечатление, че П. била с дълга коса и изведнъж се появила с гола глава, но какъв бил точно проблема не може да каже. Знае, че подсъдимият е имал проблеми, не е бил агресивен към свидетелката Г., както и свидетелката П. не е била агресивна към нея, но подсъдимият е бил агресивен към хората, карал се е, имало е побой, имал проблеми и с шефката на магазина и ресторанта.

Бащата на свидетелката П. свидетелят П. бил против връзката й с подсъдимият, като още повече след като разбрал, че докато била бременна с детето К. подсъдимият й е ударил 2-3 шамара. Казал й да прекъсне връзката, но тя не го послушала и се върнала при него. Докато живяла при родителите си свидетеля П. не е виждал дъщеря му свидетелката П. да употребява алкохол, но след това и двамата с подсъдимия употребявали предимно бира.

Сигурен е, че не е тренирала бокс, тъй като боксовата круша била при него.

Ставала агресивна, ако е употребила алкохол, 2,5 литра бира, когато ставала такава.

Пред свидетеля В., който е бил колега на свидетелката П. последната му споделяла. Тя започнала да идва на работа със слънчеви очила, като под тях криела следи от удари, за които му казвала, че са от Г.. Оплаквала му се е, че я е бил. Свидетелят В. запомнил случка, при която, когато посетил дома им , слел като с е родил сина им, подсъдимият направил забележка, че може много лесно да се раздели с детето, но с жена си едва ли.

През м. юни 2016 г. свидетелката П. получила общинско жилище в гр.

3

София, кв. „Обеля“, бл.272, ап. „А“, ет.6, ап.18. Преместили се с подсъдимия и двете деца да живеят в това жилище, като подсъдимият продължавал да я ревнува, включително не давал на П. да ходи на работа. Есента на 2016 година двамата се разделили. Подсъдимият й помагал за общото им дете, но не е имал ключ от жилището, тъй като след раздялата той й го върнал.

На 03.01.2017 г. свидетелката П., тъй като имала работа в центъра, оставила двете си деца на майката на подсъдимия, свидетелката П., която този ден гледала и детето на дъщеря си. Тъй като чистела офис в кв. „Дружба2“, тя оставила децата на П. на сина си - подсъдимият след като приключил работа към 17:30 -18:00 часа, взела детето на дъщеря си със себе си, за да й го остави и си тръгнала. Свидетелката П. се прибрала в дома си към 18:00 часа и вместо майката на подсъдимия я посрещнал подсъдимият, който започнал да я напада, че се прибира толкова късно и й казал: „Ще те убия“, започнал да я удря с юмруци в гръдния кош и по лицето, казал й че ще я пребие, че е обикаляла някъде. Имало многократни заплахи, че ще я убие, на което тя се уплашила. Подсъдимият й взел телефона и ключа и я изхвърлил от апартамента на площадката на входа. Известно време й се губело. Когато се свестила се върнала в дома си, поради това, че децата й били там.

Подсъдимият й отворил и отново започнал да я удря. Тя се обадила на тел.112 малко след един часа. Тя се свестила едва сутринта към 05:00 часа.

Свидетелят П. бил извикан по телефона от подсъдимия към 22:00 часа да дойде при него, тъй като Е. била пребита и изглеждала много зле. По това време П. бил при негов приятел, който имал казино в кв. „Надежда“ и се отзовал. Когато дошъл видял пострадалата да спи с множество рани по лицето, със засъхнала кръв. Подсъдимият му казал, че се прибрала без да говори нищо и се метнала в леглото. Пред свидетеля П. подсъдимия се обадил по телефона на майка си и тя дошла към полунощ, хващайки последното метро при тях.

След като се свестила към 05:00 часа свидетелката П. заварила в дома си подсъдимият и свидетеля П., които били в хола. На въпросите на свидетеля П. дали следите от боя са от подсъдимия тя отговорила положително, но подсъдимият отричал.

Установява се от справка на дирекция „Национална система 112“, районен център 112-София, че при тях е постъпило обаждане от лице, представило се като Е.П. към телефон за спешни повиквания 112 на 04.01.2017 г. от телефон **** в 01:24 часа, в 06:03 часа, в 06:27 часа и в 08:02 часа.

Свидетелката П. се обадила към шест и нещо сутринта и на свидетелката Г., която е майка на мъжа, с когото е живяла преди и баба на детето й А., на която разказала за случилото се, че е пребита и я помолила да отиде да гледа децата, но тя й отказала. Свидетелката Г. има наблюдения, че е била подложена на преследване от подсъдимия. Пускал й пострадалата на високоговорител и свидетелката Г. запомнила думите: „Само смъртта ще ни 4 раздели“.

Установява се от писмените документи от УМБАЛС „Н. И. Пирогов“ ЕАД, касаещи Е.П., че същата е прегледана на 04.01.2017 г. в 10:00 часа в 11 кабинет, неврохирургичен, на 04.01.2017 г. в 10:20 часа в хирургичен кабинет и на 04.01.2017 г. в 10:00 часа в 108, травматологичен кабинет. Издаден й е лист за амбулаторен преглед с основна диагноза „фрактура“ и изпратена за рентгеново изследване.

Прегледана в УМБАЛМ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД на 06.01.2017 г.

Назначени са й консултации със специалисти по нервни болести, неврохирургия, кардиология, очни болести, както и изследвания: ЕКГ, ПКК, КАТ-глава, приета е в неврология. Дадено й е направление за хоспитализация и приета в болничното заведение УМБАЛМ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД на 06.01.2017 г. и изписана на 11.07.2017 г. с диагноза: световъртеж от централен произход. При извършената образна диагностика на Е.П. са установени белези за корова атрофия в двата челни дяла, кореспондиращи с възрастта й.

При извършена образна диагностика не се установяват рентгенови данни за фрактура на черепни кости.

По време на престоя на свидетелката П. в ИСУЛ била посещавана от свидетелката Г. неколкократно. Тя била видяла следите от нанесения на П. побой. След изписването на П. от болницата тя се страхувала да се върне в жилището си и на няколко пъти преспивала при свидетелката Г., както и последната се наложило поради този страх да остане да живее при нея за четири месеца. Последната споделя, че П. пие бира, но не я виждала да буйства и проявява агресия. Имала боксова круша, докато живеела със сина й, но не я виждала да се упражнява на нея.