Определение № 260316 от 07.06.2021, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 07.06.2021 год. в състав:

Председател:

МИРОСЛАДВ ДОСОВ

Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно частно гр.дело №180/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е по повдигнат от Районен съд -

Враца спор за подсъдност със Софийски районен съд.

За разрешаването на повдигнатия спор Окръжен съд-Враца съобрази следното:

По иск на П. Ц. Г. от гр.Враца против

"Топлофикация София" ЕАД- гр.София е образувано гр.дело №62570/2020 год. по описа на Софийски районен съд, 161-ви гр.състав.

Според изложеното в исковата молба, против ищеца и в полза на "Топлофикация София"ЕАД е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по заповедно

/ частно гражданско/ дело №32658/2014 год. по описа на СРС,71 гр. състав, за която Г. не е уведомяван. Въпреки това, е издаден изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение суми, въз основа на който е образувано изпълнително дело №4192/2014 год. по описа на ЧСИ С. Х., която наложила запор върху банковата му сметка в "ЦКБ"ЕАД-гр.София. По този начин ищецът Г. разбрал за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като по запора били удържани суми от банковата му сметка.

След като узнал за издадената заповед, в началото на 2015 год. той депозирал жалба, която била уважена и на заявителя било указано да заяви вземането си по исков ред. "Топлофикация София"ЕАД подала искова молба, с която предявила установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК за присъдените със заповедта за изпълнение вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия . Било образувано гр.дело №24473/2015 год. по описа на СРС,71-ви гр. състав, който отхвърлил исковете, като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат, докладчикът по гр.дело №24473/2015 год. по описа на СРС приел, че бившият собственик на топлоснабдения имот А. Е. Ц. е титуляр на вещно право на ползване и именно той следва да заплати разходваната за абонатния номер топлинна енергия, защото за него са ползите от нея. Решението на СРС е обжалвано от "Топлофикация София", но е потвърдено с решение по въззивно гр.дело №16010/2017 год. на Софийски градски съд. Решението по гр.дело №24473/2015 год. по описа на СРС е влязло в сила през 2019 год. и с него е прието,че П. Ц. Г. не дължи на "Топлофикация София"ЕАД суми /за посочения в решението и в заповедта за изпълнение период 2011-2014 год./.

Междувременно обаче по изпълнително дело

№4192/2014 год. по описа на ЧСИ С. Х. е събрана сума от общо 2974.21 лева.,от която 2479.39 лева са преведени на "Топлофикация София" ЕАД, а останалите 438.74 лева са такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

При тези си твърдения ищецът Г. е поискал от съда да приеме, че сумата от

2479.39 лева е получена неоснователно от

"Топлофикация София"ЕАД и да постанови да му бъде възстановена.

Съдът е изискал справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца Г.,от която е установено, че постоянният му адрес е в град София,а настоящият е в гр.Враца.

Съставът на СРС е приел исковата молба за редовна и е разпоредил да се извърши процедурата по чл.131 от ГПК.

Постъпил е отговор от ответника "Топлофикация София" ЕАД със заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

След постъпване на отговора съдът е постановил определение №20056807/ 02.03.2021 год., с което на основание чл.119,ал.3 във връзка с чл.113 от ГПК е прекратил производството пред СРС и е изпратил делото по подсъдност на РС-Враца.

За да стигне до извод за местна неподсъдност на спора ,СРС е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, но е приел,че ищецът е потребител, по смисъл на §13,т.1 от ЗЗПотр.,а ответникът е търговец.Посочил е също,че подсъдността по чл.113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от права по ЗЗПотр.,а за всички спорове между търговци и потребители. Позовавайки се на съдебна практика,е приел,че искът по чл.55,ал.1 от ЗЗД има потребителски характер винаги, когато страна по него са потребител и търговец, независимо дали претенцията е за връщане на недължимо платени или събрани суми по договор между страните,по нищожен договор или без изобщо да е съществувало правоотношение между тези страни.

Пред Районен съд- Враца делото е образувано под номер 1439/2021 год., 8-ми гр.състав.

С определение №262276/12.04.2021 год.

РС-Враца е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд, като е посочил в мотивите си, че от доказателствата по делото е видно,че страните по делото не са били в договорни отношения и ищецът няма качеството "потребител" в отношенията си с топлофикационното дружество.

Въззивният съд в настоящия си състав намира,че ищецът П. Ц. Г. има качеството на потребител в отношенията си с ответника, при което и съобразно чл.113 от ГПК местно компетентен да се произнесе по предявения от него иск е съдът по настоящия му адрес, който безспорно е в гр.Враца.

При формиране на този си извод

ОС-Враца отчита приложените към делото документи / с които са обосновали преценката си и районните съдилища/, от които се установява,че за посочения в изпълнителния лист и в решението по гр.дело №24473/2015 год. на СРС период от месец май 2011 год. до месец април 2013 год. Г. е бил собственик на жилището с адрес в гр.***,в което е доставяна топлинна енергия за отопление и БГВС от "Топлофикация-София"ЕАД, като по негово заявление за имота е открита и партида на негово име.

Следователно и съобразно чл.153,ал.1 от Закон за енергетиката , с придобиване на собствеността върху жилището между Г. и "Топлофикация-София"ЕАД са възникнали договорни отношения при Общи условия във връзка с доставката на топлинна енергия, в които отношения той има качеството на клиент на топлинна енергия /потребител, според терминологията в глава Х от ЗЕ до 2012 год. /. Качеството му на собственик на жилището го определя като "Битов клиент", който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, по смисъла на

§1,т.2а от ДР на ЗЕ, и на потребител на енергийни услуги, по смисъла на §1, т.42б, б."а " от ДР на ЗЕ.

С оглед горното, ищецът притежава качеството на потребител по специалната законова уредба /ЗЕ/, регламентираща правоотношенията във връзка с доставка на "енергийни услуги" между клиентите на тези услуги в качеството им на потребители и топлофикационното дружество. Налице са условията в настоящия случай за приложение на чл.113 от ГПК, тъй като искът е предявен от потребител срещу доставчик на "енергийни услуги" по смисъла на ЗЕ – ответното топлофикационно дружество.

Подсъдността по чл.113 от ГПК не е уредена изрично само за потребителски спорове по ЗЗП,а следва да намира приложение във всички спорове между потребител и доставчик на услуга. Това тълкуване не е разширително,а съобразно целта на закона, предоставящ повече права на икономически по-уязвимата страна в правоотношението, в какъвто смисъл е и постоянната практика на ВКС.

В заключение и за яснота следва да бъде отбелязано,че спорно между ищеца и ответника не е наличието на договорни отношения / те произтичат от закона/, а чие е задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в жилището при наличието на учредено вещно право на ползване на предишния собственик.

При тези си съображения и на основание чл.122 от ГПК Окръжен съд-Враца

О П Р Е Д

Е Л И:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по предявения от П. Ц. Г., с ЕГН**********,с настоящ адрес *** против "Топлофикация София" ЕАД - гр.София иск с правно основание чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД е Районен съд-Враца.

ДЕЛОТО

ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.